Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Синдикална анатема за кредиторите!

Правителствата на повечето европейски държави наляха огромни средства за спасяване на банковите системи, след като дълги години банките финансираха популистките им идеи, изкупувайки несметни количества еврооблигации. Сега данъкоплатците им - пряко потърпевши от тези гимнастики, настояват средствата да бъдат възстановени. За разлика от повечето страни членки на еврозоната, в България нито една банка не е стигала до състоянието да бъде спасявана с бюджетни средства.


Има и още една подробност. Кредитните институции в страните от еврозоната компенсират загубите от наложените им ограничения, ползвайки евтино рефинансиране от Европейската централна банка и Европейския фонд за финансова стабилност. У нас това не може да стане, първо, защото сме във Валутен борд, който забранява на БНБ да рефинансира сектора, и, второ, защото не сме в еврозоната, което не дава възможност на банките ни да вземат ресурс от Европейската централна банка. Прости и ясни от години положения, които обаче обществото сякаш не може да проумее.



nbsp;


nbsp;


Когато икономическата и политическата нестабилност достигне своя апогей, обществото винаги търси виновници. И обикновено ударът се насочва натам, където са парите. Удобно е и за масата от населението, чиито доходи вече не могат да покриват насъщните му разходи и за политиците, които отклоняват вниманието от себе си. А парите са в банките, управлявани от банкерите. С други думи, те са най-удобната мишена.


Независимо от кризата българската банкова система е много далеч от нестабилността. С ликвидност от 25% за подобно нещо няма как да се говори. Банковият сектор разполага с толкова активи - ДЦК, пари на каса и по краткосрочни депозити, че в рамките на една-две седмици спокойно може да посрещне опашки от разтревожени вложители. В подобна ситуация една голяма кредитна институция с широка клонова мрежа през първите десет дни на паниката губи до 17% от депозитите, направени в нея, след което поне две трети от тях се възстановяват.


Горчивият опит от 1996-а пък показа, че ако една банка плаща без забавяне исканията за теглене на депозити в рамките на десет дни, вложителите се успокояват и започват да се връщат при нея. Ръководството на БУЛБАНК например наложи в края на катастрофалната 1996-а и началото на 1997-а клоновете й да работят и през почивните дни и в крайна сметка тя излезе от кризата с много повече влогове, отколкото влезе в нея. Същата история се получи с ДСК, но там активите й, които през 1996-1997-а бяха само левови, се обезцениха заради девалвацията на националната валута. Това обаче е друга тема.


Важното е, че при сегашното ниво на ликвидност от 25%, дори и при масово теглене на депозити, банковият сектор има достатъчно натрупани резерви, за да издържи на натиска. Опасността идва обаче от постоянно появяващите се предложения за налагане на различни ограничения върху дейността на банките. Като се почне от


призивите за мораториум върху изпълнителните дела

по ипотечните обезпечения на кредитите и се стигне до конкретни ограничения върху банките. Едно такова се появи през седмицата. Негов автор е синдикалната организация Подкрепа и във вторник то бе внесено в Министерския съвет. В частта за банките предложението съдържа 8 точки, повечето от които преповтарят вече добре познати от близките три-четири години искания.


Първото е за изменение на Закона за потребителския кредит, с което да се промени дефиницията за референтен лихвен процент, така че да се забрани на банките едностранно и произволно да променят лихвения процент по вече отпуснати кредити.

nbsp;


Второто е за учредяване на ефективен орган извън БНБ, който да регулира поведението на банките и на другите техни институции спрямо техните клиенти.


Третото е за изработване на Закон за финансов омбудсман като орган, който да решава извънсъдебно споровете на финансовите институции с техните клиенти.


Четвъртото искане е за отмяна на чл.417 т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс в частта му за банките, който дава право на кредиторите да вадят изпълнителни листа по бързата процедура.


Петото искане е за забрана на таксата за предсрочно погасяване след първите 12 месеца редовно обслужване на кредита.


На шесто място идва предложението за Закон за несъстоятелността за физическите лица.


Седмото предложение е да се премахнат пречките пред инвалиди и неправителствени организации да завеждат колективни искове срещу банки.


И осмото е да се създаде т. нар. лоша банка, която да поеме проблемните активи на кредитните институции.

Най-лесно ще е, ако кажем, че всички


тези предложения не заслужават и грам внимание

защото изискват законодателни промени. А при липсата на действащо Народно събрание такива са невъзможни. Но прегледът на лансираните в осемте точки идеи изисква малко по-сериозен анализ.


Първо за референтния лихвен процент. Ако идеята е да се забрани на банките да променят едностранно лихвените равнища, този процент просто трябва да бъде премахнат от закона за потребителския кредит. Тогава обаче опираме до въпроса на кой лихвен процент трябва да стъпи формирането на цената на заемите в левове? Това трябва да е лихвата, определяна от институция, която се явява кредитор от последна инстанция за банките. В другите държави такава роля играят централните банки, но у нас това е невъзможно заради системата на Валутния борд.


Що се отнася до искането за


независим регулаторен орган извън БНБ

трябва да е пределно ясно, че и в момента Централната банка не регулира търговските взаимоотношения между банките и техните клиенти. За потребителските кредити с тази задача е натоварена Комисията за защита на потребителите, а за фирмените - търговските отделения на съдилищата. Ако някой иска да промени това правило, означава, че трябва да помисли за промяна в конституцията. Защото и решенията на комисията не са окончателни. Те също могат да бъдат обжалвани пред съда.


В този ред на мисли не може да се очаква нещо изключително от един бъдещ


финансов омбудсман

- институция, чието създаване само по себе си е добра идея. Неговите решения по конституция също не могат да са окончателни и ако една от страните в спора не е съгласна с тях, има право да се обърне към съда. Същото е и положението с вече съществуващия омбудсман на Република България. Той няма право да се произнася като институция от последна инстанция по един или друг казус, а да сезира за него съответните органи и Конституционния съд, които имат прерогатива за окончателно решение.


Като стана дума за


Конституционния съд

стигаме и до предложението на синдикалистите за отмяна на чл.417 т.2 от ГПК за бързото вадене на изпълнителни листове. Омбудсманът Константин Пенчев вече поиска той да бъде обявен за противоконституционен, но молбата му бе отхвърлена. А мотивите към решението на Конституционния съд много ясно са описани в основанията за това. Едно от тях е, че след като банките имат изключителното задължение при поискване в петнадесетдневен срок да изплащат депозити и влогове на граждани и фирми, те трябва да имат и правото да събират вземанията си по-бързата процедура. Така че този казус вече е решен на възможно най-високо равнище и неуважение към конституцията е, че той отново се поставя. Само ще добавим, че отнемането на това право заплашва и стабилността на банковия сектор. А както вече казахме, срине ли се тя, с нея си отива и Валутният борд.


Искането да се въведе забрана за събиране на


такса за предсрочното погасяване на кредитите

явно засяга взаимоотношенията на банките с фирмите, защото по отношение на потребителските заеми този казус е уреден в Закона за потребителския кредит. За ипотечните кредити пък е неразумно да се въвеждат подобни ограничения, преди да се види каква директива ще приеме Европейският съюз по въпроса.


Между другото запитвал ли се е някой защо няма директива за фирменото кредитиране, където таксата за предсрочно погасяване да е забранена. Да не би защото в Европа смятат, че подобна регулация е безсмислена? Впрочем всеки банкер, или сериозен бизнесмен, с опит при вземането на заеми от чужбина, ще ви каже, че подобна такса съществува навсякъде. Има я дори в договорите за кредити между държави и международни финансови институции като Световната банка, ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Банката за развитите към съвета на Европа. И това не е случайно.


Изработването на закон за несъстоятелността на физическите лица и премахването на пречките за завеждане на колективни искове са добри идеи и върху тях може да се работи. Но не бива да се очаква, че служебното правителство може да направи нещо повече от подготовката на проектозакони, които да предложи за публично обсъждане.


Създаването на


лоша банка или банка болница

където да бъдат прехвърлени проблемните активи на банките, обаче си е жив популизъм в сегашните условия. Ако трябваше да се прави това, можеше да стане през 2009-а, когато държавата разполагаше със свободни пари във фискалния резерв, които да инвестира в подобно начинание. Защото за осъществяването му са необходими милиарди левове. Такава банка трябва да разполага с огромни собствени средства, за да откупи проблемните активи от търговските банки.


Вземанията на кредитните институции, които са 100% провизирани, няма смисъл да се прехвърлят в нея, защото се водят в балансите на банките с нулева стойност и не участват при формирането на общия размер на риска им. В него обаче се включват всички кредити, при които провизиите са по-малко от номиналната стойност. За да бъдат прехвърлени в банката болница, тя трябва да плати тази разлика между номинала на кредита и заделената по него провизия. В противен случай банката, прехвърляща вземането, ще реализира загуба, която автоматично ще я декапитализира. А от декапитализацията до фалита има само една ръка разстояние.


Споделихме всички тези съображения, за да стане ясно колко опасни могат да бъдат едни идеи, написани с добри намерения.


Вярно е, че може да махнем с лека ръка и да възседнем народното недоволство, като обявим кръстоносен поход срещу банките и банкерите. И да им видим сметката. Но преди това е добре да погледнем какво представлява една кредитна институция. Ако спокойно и с разбиране човек анализира структурата на една банка, ще види, че освен длъжници тя има и огромен брой депозанти (кредитори). И именно с техните пари тя отпуска заеми. Логичният извод е, че ако по някакъв начин събирането на тези кредити бъде възпрепятствано, се ощетява не само банката като юридическо лице, а и нейните депозанти. А нали целта не е да се въведат мерки, които да бръкнат в джобовете на фирмите и хората, притежаващи влогове и депозити?

Facebook logo
Бъдете с нас и във