Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Синдиците на КТБ ще дават пари

Синдиците на Корпоративна търговска банка публикуваха на 16 февруари 2017-а официално съобщение, според което до края на месеца в Търговския регистър ще бъде публикувана първата частична сметка за разпределение на средствата, събрани при осребряване на масата на несъстоятелността. С други думи, синдиците се подготвят да платят част от сумите, които имат да вземат кредиторите на КТБ. Колко ще е общият размер на средствата, които ще бъдат разпределени, е трудно да се каже, докато не бъде обявена сумата.

В сметката на синдиците по неофициална информация (която наскоро бе потвърдена от члена на УС на Фонда за гарантиране на влоговете проф. Валери Димитров) има около 600 млн. лева. В името на справедливостта трябва да уточним, че от тях около 180 млн. лв.  са събрани по време на несъстоятелността на банката от различните екипи от синдици - три на брой, а останалата, при това по-голямата част, е постъпила по сметката на КТБ, докато я управляваха  квестори. Но това са детайли.

Размерът на сумата, която ще бъде обявена в частичната сметка за разпределение, едва ли ще е равен на всички пари, натрупани в сметката на синдиците. Не трябва да се забравя, че те трябва да заделят и средства за издръжка на банката, за плащането на немалките разходи по многобройните (както те самите твърдят) съдебни дела, заведени както срещу безспорни длъжници на банката, така и срещу лица, извършили прихващания. Законът за банковата несъстоятелност изисква още от тази сметка да се отделят и блокират суми за обезпечаване на разходи, свързани със съдебни спорове, по които банката е страна.

Как ще се разпределя сумата? Какъвто и да е размерът на средствата, посочен в частичната сметка за разпределение, в Закона за банкова несъстоятелност ясно е описан ред, по който те се поделят между кредиторите с един и същи статут. Става дума за Фонда за гарантиране на влоговете и всички граждани и фирми, които са включени заедно с него в списъка на приетите вземания.

Парите от сметката се разпределят пропорционално на вземането на съответния кредитор. Тъй като Фондът за гарантиране на влоговете е с най-голямо вземане - около 3.7 млрд. лв., той ще получи и най-много пари. По предварителни разчети това са около 75% от сумата за плащане. Остатъкът ще се подели между хилядите други кредитори съобразно тежестта на признатите им претенции. Ако например признатото вземане на едно лице е 0.1% от общия размер на всички задължения на банката към групата кредитори, между които се разпределят събраните пари, то ще получи 0.1% от тези пари. При положение че синдиците решат да разпределят 580 млн. лв., въпросният кредитор, чието вземане е 0.1% от общия размер на признатите претенции към банката, ще получи 580  хил. лева.

Заради засиления предизборен политически натиск по отношение на работата на синдиците на КТБ и вследствие на постоянните обвинения към тях за непрозрачност и неефективност, към съобщението е прибавен и много обширен списък на длъжниците на банката, в който поименно са изброени всички юридически и физически лица, които имат да връщат пари. Към всяко име е посочена и дължима сума.

В този списък няма нищо изненадващо, тъй като особено компаниите, които имат най-големи задължения - някои от тях от порядъка на стотици милиони, много отдавна са назовани публично. Това стана първо в докладите на трите одиторски компании  - "Ърнст енд Янг", "Делойт" и "АФА", на които още през лятото на 2014-а бе възложено да направят оценка на кредитния портфейл на КТБ. След това бяха огласени и в доклада на парламентарната комисия, която бе специално създадена по случая КТБ. Накрая бяха изброени и в доклада на "Аликс партнърс" - компанията, която в изпълнение на Закона за банковата несъстоятелност синдиците наеха за проследяване на парите и имуществото на КТБ. Така че в съобщението, че "ТЦ-ИМЕ" дължи на банката 181.28 млн. лв., "Глас Индъстри" -  177.02 млн. лв., "Партнер Лизинг" - 141.51 млн. лв., а "Алфа Кепитъл" - 141.44 млн. лв., едва ли има някаква новина. Нито в констатацията, че всички тези длъжници са некоректни. Всъщност, ако бяха коректни, банката нямаше да е в несъстоятелност. Вероятно списъкът и сега ще стане повод за доста спекулации, особено когато някои хора открият в него имена като "Риск Инжинеринг" или това на Емил Кошлуков. Според списъка те също са некоректни платци. Нищо че сумите, които дължат, не са за милиони.

Тук също възникват въпроси от рода дали длъжникът има безспорно вземане, или по него се водят съдебни спорове. Отговорът на най-важния обаче няма да го намерим нито в съобщението на синдиците, нито в списъка. По всяко едно от големите вземания в списъка - тези над 1 млн. лв., е интересно да се знае какви мерки са предприети за събирането му, на какъв етап са процедурите по това събиране на парите - ако е съдебен спор, на каква фаза е - изпълнително производство или нещо друго, поискани ли са и наложени ли са мерки за обезпечаване на претенциите на банката, каква е оценката за реалната събираемост на всяко едно такова вземане и в какъв срок? Защото пак от коментарите на проф. Валери Димитров се разбра, че според оценката на "ПрайсуотърхаусКупърс" реалната стойност на активите на КТБ е 1.35 млрд. лева. Ще рече, около 4.5 пъти по-малко от балансовата стойност. При това положение е добре да се знае има ли икономически смисъл да се полагат огромни човешки, времеви и финансови усилия за събирането на всяко едно вземане. Накрая да не се окаже, че за събирането на един кредит са похарчени 100 хил. лв., а постъпленията от него са 70  хил. лева.  Отговорът на ето тези въпроси, а не публикуването на списъци, ще покаже доколко е ефективна работата на синдиците на КТБ. А че е трудна и неблагодарна в това никой не се съмнява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във