Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СИБАНК И ДЪРЖАВАТА СИ РАЗЧИСТИХА СМЕТКИТЕ

На Коледа стават чудеса дори и във финансовата сфера. Преди по-малко от месец министърът на финансите Пламен Орешарски беше изключително скептичен, че е възможно правителството да удовлетвори претенциите на СИБАНК към държавата за 37.5 млн. лева. Те се появиха, след като през юни 2005 г. Върховният касационен път взе окончателно и неподлежащо на обжалване решение, че правителството дължи на СИБАНК 37.5 млн. лв., плюс още 3.5 млн. лв. лихви. Кредитната институция извади изпълнителен лист за тези две суми, а председателят на надзорния й съвет Цветелина Бориславова изпрати до Министерството на финансите предложение банката да ги опрости, ако за сметка на това държавата се откаже от своите претенции към нея за 37.5 млн. лева.
В началото на декември 2005 г. финансовият министър Пламен Орешарски заяви пред репортер на в.БАНКЕРЪ, че е скептичен по отношение на изчистването на насрещните задължения между СИБАНК и държавата. Само че три седмици по-късно - на 22 декември, Министерския съвет е одобрил проекта на споразумение за опрощаване на дълг между Стопанска и инвестиционна банка АД и българската държава.
В официалното съобщение на правителството се казва, че в споразумението окончателно се уреждат финансовите взаимоотношения между двете страни (банката и държавата). Те произтичат от настъпилото прихващане на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, след което голяма част от насрещните вземания са погасени, като българската държава дължи 1 777 224.68 евро или левовата им равностойност - 3 475 949.35 лв.
В проекта на споразумението се посочва, че Стопанска и инвестиционна банка АД се отказва от събирането на дължимата от държавата сума (става дума точно за тези 3 475 949,35 лв.).
Според председателя на надзорния съвет на СИБАНК Цветелина Бориславова сделката ще бъде осъществена до няколко дни и кредитната институция ще може да осчетоводи финансовият резултат от нея в отчета за приходите и разходите си за 2005 година. Всъщност това ще е финалния акорд на една дългогодишна финансова сага, която преминава през цялата най-нова история на банковата ни система. Тя води началото си от 1988 г., когато Стопанска банка финансира държавата - Народна република България, за да може да внесе дяловото си участие в рудообогатителния комбинат Кривой рог, Украйна - тогава на територията на СССР. В балансите на Стопанска банка това финансиране - на стойност 28 млн. щ. долара, е записано като задължение на държавата. Но през 1994 г., при издаването на облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), бяха трансформирани в облигации. Причината бе, че само лихвите по този държавен дълг Министерството на финансите едностранно реши да намали с 4% всички дългове на хазната и на държавните предприятия към държавните банки. И в тази четирипроцентна редукция попадна финансирането за Кривой рог. Шефовете на Стопанска банка обаче никога не са се отказвали от претенциите си по това вземане.
След обявяването на Стопанска банка в несъстоятелност през юни 1997 г. синдиците й предявиха пред Софийския градски съд претенциите си към вземането на кредитната институция във връзка с Кривой рог. Съдебният спор бе продължен и след като БРИБАНК (сега името й е СИБАНК) придоби през май 2000 г. активите на Стопанска банка. Според клаузите в договора за покупката им БРИБАНК трябваше да изплати на кредиторите на Стопанска банка по 34% от номиналната стойност на вземанията им, или общо 81.5 млн. лева. От тях на италианската агенция за застраховане на експортните кредити САЧЕ се падаха 37.5 млн. лева. Тези милиони се превърнаха във вземане на държавата, след като през 1999 г. тя пое ангажимент да плати италианския дълг на Стопанска банка. В същото време обаче тя наследи правата на САЧЕ - като кредитор на фалиралата банка да получи 37.5 млн. лв. от нейния купувач СИБАНК. Държавата обаче можеше да претендира за тези пари само при едно условие - ако се издължи изцяло на италианците. През есента на 2005 г. правителството погаси предсрочно целия дълг към САЧЕ и си поиска 37.5 млн. лв. от СИБАНК. В резултат на това двете страни имаха едни и същи вземания и задължения помежду си, които ще бъдат изчистени след подписването на одобреното на 22 декември от правителството проектоспоразумение. Така историята завършва с хепи енд, но не и за една от най-добрите на времето си държавни кредитни институции Стопанска банка. Тя и нейните шефовете си остават жертви на политически, бизнес и други конюнктурни интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във