Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Шумът около Сметната палата се чу в Брюксел

Засечка в "укротяването" на върховния одитор

Опитите на управляващите да оседлаят Сметната палата, като чрез приемането на нов закон за структурата и функционирането й отстранят сегашното й ръководство, могат да срещнат много сериозен отпор в Европейския съюз. Поредното обсъждане на проектозакона, с който се цели да се смени управленският модел на палатата, бе на 27 февруари в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. В началото на заседанието председателят на комисията Йордан Цонев заяви: "Управляващото мнозинство в лицето на БСП, ДПС и експретното правителство начело с премиера Орешарски избират концепцията за колегиална Сметна палата". По този начин Цонев недвусмислено показа, че слага край на спора за това кой модел - колегиалният или едноличният, е по-добър. Всъщност моделът е без значение, защото ако палатата се води от честни и квалифицирани хора, тя ще работи добре, без значение дали се управлява от колегия, или от председател и двама заместник-председатели.


Отвратителното е, че за пореден път смяната на закона за една независима институция като палатата се ползва, за да могат управляващите предсрочно да прекратят мандатите на нейното ръководство и да го заменят с удобни лица, които да изпълняват политическите им поръчки. И тук трябва да подчертаем, че тази порочна практика продължава от времето на правителството на Бойко Борисов. Само че от сегашните управляващи се очакваше да я прекратят, а не да я следват, прикривайки се зад витиевати формулировки и хлъзгави аргументи. Някои от тях буквално издават желанието на управляващите да сложат политически окови на независима институция като Сметната палата. Едно такова предложение бе лансирано от депутата от "Коалиция за България" Румен Гечев. Той заяви, че ще настоява Народното събрание да приема отчетите на Сметната палата. Няма практика депутатите да приемат отчетите на която и да е независима институция в България - било то БНБ, Комисията за финансов надзор или Сметната палата. Тези отчети им се предават за сведение, а не за да изказват ценното си мнение по тях. Най-малкото защото преобладаващата част от народните избраници са некомпетентни както по отношение на надзорните практики, така и по отношение на емисионните политики и вътрешните одити. По-важното е обаче, че искането на подобни отчети е директно вмешателство в работата на независимите институции. И това не е някакво експертно или журналистическо мнение. То е ясно изказано в позицията на председателя на Комисията по бюджетен контрол към Европейския парламент Михаел Тойрер.


Българският евродепутат Антония Първанова уведоми членовете на Комисията по бюджет и финанси в българското Народно събрание, че Тойрер смята да изпрати до Европейската комисия следното писмо:


 


"Разпоредбите на подготвяния закон за Сметната палата в България ще представляват сериозни нарушения на тези принципи на световната организация на върховните одитни институции, тъй като по отношение на членовете на палатата, която се планира да бъде колективен орган от девет членове, в законопроекта липсват изисквания за техния професионален опит, свързан с одитна дейност.



Второ, законопроектът предвижда създаването на одиторски отделения, които да бъдат управлявани от членове на Сметната палата, за които не се изисква да притежават професионални качества.



Трето, законопроектът предвижда отмяната на изискването на сегашния закон одиторите да притежават сертификат, доказващ тяхната професионална компетентност и квалификация.



Четвърто, законопроектът предвижда докладите на Сметната палата да бъдат гласувани от Народното събрание, което дава възможност за гласуване на вот на недоверие по отношение на ръководството на Сметната палата. Това е противоречие на задължителния принцип за осигуряване на независимост на институцията. Законопроектът предвижда, че с мнозинство членовете на Сметната палата ще могат да прекратят правомощията на свой колега, чието поведение смятат за неприемливо".





Въпросите, които Тойрер смята да отправи до Европейската комисия, са няколко: Била ли е европейската комисия консултирана или информирана относно законопроекта, изготвен от българското правителство преди представянето му в Народното събрание?


Смята ли Европейската комисия, че мерките и разпоредбите, предвидени в законопроекта, са в съответствие с международните стандарти, които гарантират независимостта на одитните институции и на техните членове?


Имайки предвид тези сериозни нарушения, би ли могла Европейската комисия да предостави конкретни препоръки които да гарантират, че предвидените разпоредби не излагат на риск ефективността на одита и политическата независимост на Сметната палата на Република България?


"При задаването на такъв въпрос задължително ще има реакция от Европейската комисия и никак не ми се иска тази реакция да има политически последици. Тя ще предизвика дискусия в Европейския парламент, която няма да е партийна, а ще бъде насочена към нашата страна", предупреди Първанова.


Депутатите от управляващото мнозинство обаче не се впечатлиха от думите. Те по-скоро се интересуваха кой е докладвал в Брюксел за намеренията им да преструктурират палатата и как толкова бързо след внасянето на закона в ЕС са успели да спретнат становище и питане по него. С две думи, въпросът бе "Кой предаде четата?", а не "Как да не станем отново обект на ожесточени критики от ЕС?"


Върху решителността на БСП и на ДПС да прекроят Сметната палата не повлияха както аргументите, изложени от председателя й Валери Димитров, който дори не можа да ги изложи в своята пълнота, така и протестите на опозицията. Комисията прие закона на първо четене, но отсега е ясно, че дебатите по него в пленарната зала ще са ожесточени. А и нищо чудно тази нормотворческа инициатива да доведе до международен скандал. Точно заради такива рецидиви на политическа саморазправа с неудобни за управляващите ръководители на независими институции, може би е редно да се помисли за промяна в конституцията. Нищо не пречи в нея да бъде записан текст, че с промени в законите не може да се прекратява мандатът на ръководствата на независими институции, нито да им се отнемат правомощия. За да се случи това обаче, са нужни политическа воля и безкористно държавническо отношение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във