Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ще замесим ли хляба без ДДС?

Падането на косвения данък върху брашното е невъзможно

S 250 205ac5ca 3896 4998 babd 5e8703881072
S 250 3fabf9f3 5a6b 4a23 9ec8 7879b32a1df4

Хляб се замесва от брашно, мая (квас), сол, вода и... ДДС. От първи юли последната съставка трябва да се премахне. Това е най-шумно прокламираната антиинфлационна мярка, която породи и най-голяма поляризация на мненията.

Всички мои колеги хлебари казаха, че ако се въведе мярката за намаляване на ДДС на хляба, ще спрем да начисляваме 20% ДДС. Тази социална мярка е добре позната в Европа. Тя не подпомага хлебопроизводителите, тя подпомага всеки потребител. Крайният 20-процентов ДДС на всяка стока се плаща от българския потребител. Хлябът ще поевтинее с 20%, веднага след като мярката стане законодателен акт". Това заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите у нас Мариана Кукушева.

 Честна хлебарска:

 "От 1 юли цената на хляба в цяла България ще падне с 20 на сто. Ако някои търговец не го намали, ще означава, че прави спекула и ще бъде санкциониран. Тоест - хлябът ще струва с 40 стотинки по-малко или 1.60 лева. Това е много важно за един пенсионер".

Независимите, а и част от зависимите икономисти обаче не й вярват. Нулева ставка за хляба е невъзможна от гледна точка на европейското право. Дори и да бъде въведена, гражданите няма да усетят това, което очакват. Някой по веригата ще си прибере ДДС. Това твърди синият депутат Мартин Димитров.

"Никаква полза няма от нулевия ДДС за хляба. На всички е ясно и тези разговори бяха водени много отдавна, много преди изборите с всички политически сили и на всички беше ясно, че нулева ставка на ДДС ще запази цената на хляба такава, каквато е в момента за определен период от време“, заяви председателят на земеделската комисия в парламента Пламен Абровски.

"За мен е много по-логично ние да се насочим към намаляване на ДДС на суровините. От това брашно се произвежда хляба, от това брашно се произвеждат кифлите, от това брашно се произвеждат пиците. Утре, когато се вдигне брашното, ще кажат - ами трябва да вдигнем цената на хляба“, коментира председателят на земеделската комисия в парламента.

Има логика, нали? За да се премахне възможността

 всяка кифла и пица да се преструва на хляб,

 трябва да се махне ДДС върху брашното.

Но това се оказва невъзможно. Поради една проста причина – наличието на дерогация в европейското законодателство за нашата страна – обратно начисляване на ДДС за зърното.

Обратното начисляване на ДДС в земеделието е изключение от общия ред за облагане с данък върху добавената стойност. Това е данъчен режим, с който държавата се стреми да премахне злоупотреби. Но с неначисляване на ДДС държавният бюджет губи стотици милиони лева годишно.

Въвеждането на тези специфични режими стана възможно след промени в Директива 2013 (45) на Европейската комисия, която предостави възможност на държавите членки да прилагат

специфични режими на данъчно облагане

за определени стоки и за определено време.

Обратното начисляване е специфичен данъчен инструмент, при който данъкът се начислява от получателя, а не от доставчика, което премахва възможността от данъчни измами и отклоненията от данъчно облагане. Механизмът изисква данъкът да е изискуем от получателя по сделката, който трябва да е регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, или не е.

Когато Доставчикът на зърнени и технически култури е данъчно задължено лице, а получател по доставката също е данъчно задължено лице, той издава фактура, в която като основание за не начисляване на ДДС посочва „обратно начисляване на ДДС по чл.163а,  ал.2 от ЗДДС“. Получателят съставя Протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС с изискуемите от закона реквизити.

Този Протокол се издава в 15 дневен срок от датата когато данъкът е станал изискуем и се отразява в дневника на продажбите за периода, през който е издаден.

Получателят има право да приспадне данъка

който си е самоначислил чрез отразяване на протокола. Този протокол е отразен в дневника за покупките в месеца, в който е възникнало правото, или през някой от следващите 12 месеца.

Ето пример, който дават от счетоводна къща "КОНТАБИЛ" ЕООД.

Земеделски производител доставчик – данъчно задължено лице, продава зърно 20 тона по 250 лв. за 5000 лв. на получател – също данъчно задължено лице.

Доставчик фирма А: Издава фактура за 5000 лв. в която записва като основание за неначисляване на ДДС „обратно начисляване“.

Получател фирма Б: Издава при покупката Протокол (5000 лв. х 20% = 1000 лв.), който протокол отразява и в дневника на продажбите.

Когато данъчно задължени лица прилагат механизма за обратно начисляване на ДДС, определено би ги заинтересувала възможността за ускорено възстановяване на данъка. Той се възстановява в 30-дневен срок от подаване на съответната декларация. 

Досега резултатът от прилагането на механизма за обратно начисляване на ДДС е оценен от НАП като положителен. Отчитат се следните позитивни тенденции:

Дава преимущество на коректните икономически оператори и ги предпазва от нелоялна конкуренция.

Намаляват посредниците в търговските вериги.

Намалява в голяма степен издаването на фактури от недействителни оператори и използването им за неправомерно възстановяване на ДДС или намаляване размера на дължимия данък.

Деклариране на реални приходи от данъчно задължените лица и увеличение приходите в Републиканския бюджет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във