Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще скъса ли Берлин с Атина?

Гърция извива ръцете на "тройката" кредитори

S 250 f2aba117 12f9 4e38 a382 fe8cd12a22c7

Гърция винаги се е наслаждавала на привилегиите от членството си в еврозоната, включващи и внушителния спасителен заем от 240 млрд. евро. Но Атина никога не е имала желание да поеме отговорностите от участието си във валутния блок.

Предстоящите извънредни парламентарни избори в страната на 25 януари се очаква да бъдат тест за това дали Гърция и еврото имат бъдеще заедно. И нещо повече - вотът се оказа подходящ момент за предоговаряне на отношенията на Атина с "тройката" международни кредитори - Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка.

Суровите бюджетни мерки вгорчиха живота на гръцкия народ през последните години, а високите данъци принудиха голяма част от малкия бизнес да затвори. Гласоподавателите обаче този път имат избор - да приемат още по-строги мерки в замяна на обещания за финансова стабилност и постепенно възстановяване или да подкрепят СИРИЗА. Партията на Алексис Ципрас поведе с 3% в социологическите проучвания, след като обеща да поиска облекчаване на условията по заемите и да върне социалните помощи на гръцкия народ.

Обещанията на лидера лявата партия СИРИЗА да сложи край на мерките за строги икономии, ако спечели изборите на 25 януари, разпалиха отново опасната игра между Гърция и пазителя на фискалната дисциплина в ЕС - Германия. И отново се заговори за възможността Гърция да напусне еврозоната.

Въпреки че рискът от нова криза може да изглежда като "дежа вю", във втория епизод от гръцката драма отношенията между главните герои са коренно различни. Този път заплахите на Гърция не успяха да стреснат партньорите й от Европейския съюз. Те до толкова са свикнали да консултират и помагат на Гърция през последните пет години, че, когато се стигне до избори, са подготвени за всичко.

Берлин дори се включи в играта на надлъгване с Ципрас, като изрази готовността си да се сбогува с Атина с лека ръка, ако новото правителство на страната откаже да се придържа към наложените мерки за бюджетни икономии. Самият германски канцлер Ангела Меркел призна пред немското издание "Шпигел", че е готова да остави Гърция да излезе от еврозоната, в случай че радикалната лява партия СИРИЗА спечели предсрочните парламентарни избори, и постави под въпрос политиката на бюджетни икономии. Според Меркел валутният блок ще се справи и без Атина.

Фалшивите обещания на Алексис Ципрас за край на икономиите може и да заблудят изстрадалия гръцки народ, но за европейските политици това е ясен сигнал, че от тях се очаква да разхлабят икономическата примка около Атина.

За Брюксел е напълно ясно, че което и да е гръцко правителство няма да бъде в състояние да не се подчини на изискванията на международните кредитори за повече реформи в замяна на финансовата помощ. А тя е  изключително необходима на оцеляването на Гърция. Най-големият коз в ръцете на "тройката" е, че нуждите от финансиране на Гърция за следващите две години възлизат на близо 26 млрд. евро, по данни на "Файненшъл таймс". А възможността страната да си набави парите от финансовите пазари е минимална.

Европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси дори отправи открито съобщение към гръцкия народ да не се подмамва от обещанията на Ципрас.

Предстои да разберем как ще се развие вторият епизод от гръцката драма. По-вероятно е обаче да завърши с компромис за нови гръцки реформи в замяна на намаляване на дълга, отколкото с излизане на Гърция от еврозоната и нова апокалиптична вълна.

Едва ли обаче е много разумно да се играе с огъня в този труден за стабилността на еврозоната момент.

Тъжната истина е, че еврозоната сега е много по-зле икономически, отколкото беше, когато кризата с гръцкия дълг започна. Растежът в 19-те страни от валутния блок се забави драстично, а някои страни вече навлизат в дефлация.

Словесната заигравка между европейските лидери пък понижи стойността на единната валутна до рекордно ниско дъно, невиждано през последните години.

Сега държавата, която се намира под най-голям риск от зараза, е Италия - третата по големина икономика от еврозоната. Тя вече е затънала в рецесия, а съотношението на държавния дълг към БВП се покачи до опасно високите 130 процента. Това беше и нивото на гръцкия дълг през 2010 година. И въпреки че Европейската централна банка и Европейската комисия могат да съживят слабите икономики чрез програми за изкупуване на облигации и други механизми, тези мерки едва ли ще проработят за Италия.

Според експерти дори и Гърция да изпадне в неплатежоспособност, преките ефекти върху банките могат да бъдат преодолени.

Германските банки имат около 23.5 млрд. евро в кредитна експозиция към Гърция по данни на агенция "Ройтерс". От тях 4.6 млрд. евро са отпуснати към други банки, 3.6 млрд. евро са дадени на фирми и частни лица, а 15.2 млрд. евро са вложени в държавни предприятия, по информация на Асоциацията на германските банки (BdB).

Предполага се обаче, че въпреки това не съществува значителен системен риск за стабилността, тъй като най-големите германски търговски банки - "Дойче Банк" (Deutsche Bank) и "Комерцбанк" (Commerzbank), държат само една малка част от тези кредити. "Комерцбанк" има около 400 млн. евро, а "Дойче Банк" държи около 298 млн. евро в корпоративен, държавен и банков дълг.

Лъвският пай от германската експозиция е в ръцете на държавната банка за развитие KfW (Kreditanstalt für Wiederaufbau), която е отпуснала около 15 млрд. евро в кредити на гръцката държава, по данни на BdB.

Проучване на JP Morgan е установило, че френската "Креди Агрикол" (Credit Agricole) е най-силно изложена на риск от търговските банки в Европа. Кредиторът има 3.5 млрд. евро експозиция в гръцки дълг към края на 2013 г., основно към частни компании.

Най-голямата френска банка "БНП Париба" (BNP Paribas) има около 700 млн. евро в гръцки корпоративен дълг, а Societe Generale държи около 300 млн. евро. И двете банки нямат експозиции към държавни институции в Атина.

"Ефектите от заразата, които ще съпътстват евентуалния изход от еврозоната, могат да бъдат удържани по-добре отпреди две или три години.", коментира Томас Кемър, ръководител на германската банкова асоциация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във