Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ще складират ли лошите кредити в нова държавна фирма?

Финансовите мерки, предприети да облекчат временно състоянието на фирмите и гражданите по време на пандемията в един момент могат да се окажат бреме за банките. Ако кредитополучателите не са в състояние да погасяват кредитите си към банките след здравната криза към тях ще се насочи вълна от лоши кредити, чието уреждане ще доведе не само до фалити, но и до забавянето на икономиката като цяло. В този дух е и прогнозата на зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. 

В първия за годината бюлетин на Асоциацията на банките Петрова очертава непосредствените приоритети - министерството да участва в завършването на Европейския банков съюз, в решението на проблема с необслужваните кредити, както и в създаването на същински Съюз на капиталовите пазари. Всички тези теми се разискват и на европейско равнище.

Маринела Петрова подчертава, че е необходимо да се ускори завършването на Банковия съюз. "Разработването на Общ защитен механизъм за Единния фонд за преструктуриране чрез всеобхватна реформа на Европейския механизъм за стабилност и ранното въвеждане на защитния механизъм до началото на 2022 г., са важни стъпки напред. Необходимо е да се спомене, че държавите членки извън еврозоната, които участват в Банковия съюз, ще участват в Общия защитен механизъм при еквивалентни условия. В това отношение за България и Хърватия ще бъде изготвено паралелно кредитно споразумение", подчертава  зам.-министърът на финансите.

Предстои също така Европейската комисия да преразгледа рамката на ЕС за управление на кризи, заедно с рамката за държавни помощи за банките. Техническата работа по проекта на Европейска схема за гарантиране на депозитите ще продължи.

Най-гореща обаче в момента изглежда темата с необслужваните кредити. В публикацията си Маринела Петрова припомня, че на 16 декември 2020 г. Еврокомисията е оповестила своя план за действие с необслужваните кредити, който има за цел да предотврати бъдещото им натрупване в ЕС. Една от най-любопитните идеи, заложени в тази стратегия, е създаването на национални дружества за управление на активи и за насърчаване на сътрудничеството в рамките на съюза. Идеята е тези държавни дружества да изкупуват лошите кредити на банките и така да да спомогнат за изчистването на балансите им.

В своето комюнике Европейската комисия подчертава, че целта е тези дружества да облекчат банките, които изпитват затруднения, като им дадат възможност да премахнат необслужваните кредити от своите баланси. По този начин банките могат отново да съсредоточат усилията си върху кредитирането на жизнеспособни предприятия и домакинства, вместо да управляват необслужваните кредити.

Комисията заявява "готовност да подкрепи държавите членки, ако желаят да създадат национални дружества за управление на активи, и ще обмисли начини за насърчаване на сътрудничеството в ЕС, чрез създаването на мрежа от национални дружества за управление на активи."

Проблемите с увеличението на необслужваните кредити са редовна тема и в позициите на Европейската централна банка, тъй като по оценка на ЕЦБ общият размер на необслужваните заеми в еврозоната може да достигне 1.4 трилиона евро. Например ръководителят на Европейския банков надзор Андреа Енрия заявява, че "за да се работи по-бързо за намаляване на необслужваните кредити, има нужда от подходящите инструменти, а дружествата за управление на активи са сред най-ефективните".

От експозето на зам.-министъра на финансите не става ясно дали България ще подкрепи подобен ход, нито дали е готова да създаде подобно дружество. Маринела Петрова уточнява единствено, че: "дискусиите по плана за действие в Съвета вече започнаха и Министерството на финансите участва активно, за да гарантира, че са приоритизирани най-подходящите и ефективни мерки за предотвратяване на рязкото нарастване и за справяне с нововъзникналите необслужвани кредити."

Засега изглежда ясно единствено, че този дебат има потенциал да внесе разделение в ЕС. Очаква се държавите, известни с финансовата си дисциплина, като Германия, Холандия, Австрия да се противопоставят. От другата страна пък вероятно ще застанат страни като Португалия, Италия, Испания и Гърция, които тъй или иначе имат висока задлъжнялост и структурни проблеми в банковия сектор.

Колкото до създаването на същински Съюз на капиталовите пазари, зам.-министър Петрова акцентира, че в новия европейски план са заложени мерки като повишаването на ролята на застрахователи, банки и други институционални инвеститори, като дългосрочни инвеститори в бизнеса от ЕС. Проучва се и възможността банките да насочват клиентите си към алтернативно финансиране, когато им отказват предоставянето на кредит.

"Тези действия се подкрепят от Министерството на финансите и трябва да бъдат осъществени до края на 2021 г.", посочва още заместник-министърът на финансите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във