Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ще се сгъстят ли още облаците над Кристалина Георгиева?

S 250 52037608 c9c5 4f0a 9ee7 7b867647d695

Фиаското с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и класацията Doing Business определено дойде в лош за нея момент. Скандалът се случи в навечерието на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще започнат на 11 октомври във Вашингтон. Макар че дневният им ред се изготвя месеци по-рано, обвиненията към Георгиева, че докато е била директор в СБ е оказвала натиск върху служители да се подобри рейтингът на Китай в класацията, вероятно ще са една от горещите теми, които световният финансов елит ще обсъди. Особено при засилващото се притеснение за престижа на двете водещи международни финансови институции.

На този етап докладът на независимите проверяващи от "Уилмър Хейл", в който се твърди, че през 2018 г. Георгиева пряко и непряко е съдействала за по-добра позиция на Китай в класацията Doing Business, се анализира от Етичния комитет на МВФ. Сам по себе си този факт подкопава авторитета й като ръководител на фонда. Затова се наложи Кристалина Георгиева не само да излезе с позицията и публично да отхвърли обвиненията, но и при закрити врати да разговаря със служителите на базираната във Вашингтон институция в опит да тушира напрежението и нарастващото недоверие.

Съвсем очаквано,

МВФ поддържа дипломатичен тон

преди годишната среща на акционерите. Засега е известно, че бордът на директорите се е събрал извънредно на 21 септември, за да обсъди случая. От официалното съобщение става ясно също, че той е получил първоначални констатации от Етничния комитет. Директорите са обменили мнения за получената информация, както и за изразеното от Кристалина Георгиева становище в публичното пространство. Лаконичният коментар на говорител на МВФ бе, че бордът придава "значение на провеждането на задълбочен, обективен и навременен анализ" на ситуацията. Което най-вероятно означава, че е взето решение скоро да има ново заседание за по-нататъшно обсъждане.

Въпреки мащаба и високото напрежение около скандала, все още няма авторитетни анализатори, които да прогнозират, че Георгиева ще се раздели с поста си начело на фонда. Причината изглежда е ранния етап на проверката, осъществявана от Етичния комитет. Не е изненада и че основните акционери още не са изразили твърда позиция по въпроса. Известно е, че собствени проучвания правят и правителствата на САЩ, Великобритания и Япония. 

Шансовете на Кристалина Георгиева да се задържи в шефското кресло биха се увеличили значително, ако спечели Вашингтон на своя страна. Несъмнено обаче това ще е трудна задача при неспирната икономическа надпревара между Съединените щати и Китай, определяна от някои коментатори като съвременна студена война. Тези обстоятелства превръщат позицията на Америка в политически въпрос. А и водещи фигури отвъд Океана

демонстрират хладно отношение.

Например президентът на Световната банка - американецът Дейвид Малпас, заяви на 22 септември, че докладът за нередностите около класацията Doing Business, която банката прекрати, "говори сам за себе си".

Още по-сериозен е отзвукът в Капитолия. “Тези съучастници трябва да бъдат държани отговорни, а свободните нации е необходимо сериозно да преоценят ролята, която позволяваме на Пекин да играе в световните институции”, изтъкна сенаторът Марко Рубио от Републиканската партия.

Преди седмица пък конгресменът-републиканец Френч Хил отбеляза, че докладът на "Уилмър Хейл" повдига сериозни въпроси относно Георгиева по време на нейното пребиваване в Световната банка. "Ако тези твърдения са верни, тогава бордът на МВФ трябва незабавно да оцени нейната работата на най-високата позиция във фонда“, настоя той.

Хил, който е член на Комисията по финансовите услуги в Камарата на представителите, каза също, че ще поиска от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън да анализира доклада и да внесе становище в Конгреса. "Финансовите пазари и политиците разчитат на експертния опит на кредиторите като МВФ и Световната банка - допълни той -  но репутацията им сега е опетнена“.

Позицията на Съединените щати се явява ключова. На първо място, те са

най-големия акционер във фонда.

По последни данни финансовият принос на Вашингтон е 661 млрд. долара. Освен това САЩ са поели ангажимент за допълнително финансиране в размер на 693 млрд. долара. Този финансов принос им дава значителни правомощия при вземането на решения за управлението на МВФ.

Системата за ръководене на фонда е съставена от борд на гуверньорите, който е най-висшият политически орган и в него са представени всички държави-членки обикновено на ниво финансов министър или управител на централната банка. Но оперативните решения, като избор на управляващ директор, кредитирането и други въпрос, се взимат от борда на изпълнителните директори - 24-членен орган, който наблюдава и контролира дейността на международната финансова институция. Като най-големият акционер, САЩ имат свой собствен представител в него. В този борд по-маловажните решения се приемат с обикновено мнозинство. За ключовите обаче е необходимо квалифицирано мнозинство, тоест 70 или 85 на сто от гласовете в зависимост от въпроса. С 16.52% право на глас Съединените щати имат

уникалната възможност на вето

върху най-важните решения. Никак не е маловажно и че в редица случаи техните действия в МВФ са продиктувани от решения на Конгреса.

Ще припомним, че Вашингтон демонстрира влиянието си и при избора на Кристалина Георгиева за управляващ директор. Тогава САЩ и ЕС постигнаха консенсус за промени в правилата за избор. Георгиева бе одобрена, след като бе премахнато изискването директорът на фонда да не е по-възрастен от 65 г., когато е избран на поста. А по онова време българката бе на 66-годишна възраст. 

Вашингтон и Брюксел имат и негласната договорка Световната банка да се ръководи от избран от САЩ кандидат, а МВФ - от европеец.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във