Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще рецидивира ли старият проблем с лошите кредити

S 250 c5234df3 013e 4faf 9f7a 594cca9a7d1b

"Червената лампа" пред задаващите се проблеми с необслужваните кредити в Европа, а и в България вече присветва. Все повече са и гласовете, които предупреждават за прииждащата вълна от лоши кредити. Но по-притеснителното е, че тази тема бе подхваната и от авторитетни фигури от БНБ, Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейския фонд за преструктуриране, част от който вече е и нашата страна. 

 

Проблемът с т.нар. лоши кредити не е нов за България. Но през последните години те бележеха трайно понижение на фона на една спокойна икономическа среда, въреки че нивото им от 6% у нас, все още е два пъти по-високо в сравнение с това в Европейския съюз - средно 3 процента. 

Кризата обаче поднесе една твърде лоша комбинация от намаляващи приходи, увеличаващи се разходи за обезценки на активите (т.нар. провизии), свиващи се печалби и плавно нарастващи необслужвани заеми. Именно този "коктейл" от променливи може да изправи пред нов риск банковия сектор. Защото "употребата му" води до влошаване на качеството на активите.

"През последните няколко години намалихме значително необслужваните кредити, но те все пак остават основен източник на риск и тема, върху която е силно съсредоточено надзорното внимание. На този фон и при върхови стойности на печалбите през 2019 г. банковият сектор влезе в периода на пандемията от COVID-19 в добро финансово състояние – като цяло банките бяха в по-добра форма, отколкото през 2008 година ", поясни подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" Радослав Миленков. И допълни: „ Все пак трябваше да приложим мерки, за да запазим системата стабилна и да осигурим по-нататъшното кредитиране на домакинствата и предприятията, включително посредством мораториуми върху погасяването на кредити. Макар че след изтичането на мораториумите кредитите на някои кредитополучатели в крайна сметка ще станат необслужвани, не очаквам да настъпят сривове", заявява в интервю, публикувано на страницата на Европейския банков надзор подуправителят на БНБ Радослав Миленков.

Той коментира също, че занапред главният риск пред банковия сектор се състои в това:

пандемията да пречупи тенденцията на подобряване на качеството на активите.

По-големите провизии по кредити, по-нататъшният натиск върху нормата на печалба и вялото търсене на кредити ще отслабят доходността. Въпреки това, както отбелязва подуправителят: "системата ни е силна благодарение на високата капиталова позиция, която очаквам да остане достатъчна, дори ако възникнат рискове, и благодарение на стабилната си структура на финансиране въз основа на депозити, която осигурява изобилие от ликвидност."

Актуалните данни за състоянието на банковия сектор в България потвърждават и положителните, и отрицателните тенденции, очертани от Радослав Миленков. По последна информация

банките са отсрочили кредити в размер на 9-10 млрд. лева.

Докато т.нар. кредитен мораториум бе в сила, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. В следващите месеци обаче известна част от тези кредити ще влязат или вече ще са влезли в просрочие и ще бъдат класифицирани като лоши. Това означава, че банките ще са принудени да ги покрият с провизии.

Тъй или иначе, от началото на кризата банките реализират все по-големи разходи за обезценка на активите. Към 30 септември например разходите за обезценка на финансови активи са 628 млн. лв. и се повишават с 282 млн. лв. (81.5%) спрямо отчетените за деветте месеца на 2019 година. В същото време нетната печалба на банковата система се свива с 44.80% до 701.3 млн. лв. през деветмесечието.

От друга страна, банките имат стабилен приток на средства под формата на привлечени депозити, които са над 101 млрд. лв. и се увеличават с 3.5 на сто. Отношението на ликвидно покритие е 268.7%, което е над 2.5 пъти над регулаторните изисквания. 

Глас от Вашингтон

Както "Банкеръ" вече писа, в последния си доклад за страната ни МВФ препоръчва на БНБ  да продължи да поддържа финансовата стабилност, като същевременно подкрепи банките в раздаването на повече кредити. 

От началото на кризата Централната банка подкрепи кредитния растеж чрез отмяна на планираното увеличение на капиталовите буфери. Освен това спомогна за укрепването на балансите на банките, като ги задължи да капитализират печалбите си и да намалят рисковите експозиции.

МВФ предлага мерките за капитализаране на печалбата да бъдат продължени. Другото предложение е да се даде повече "пространство" за управление на необслужваните кредити.

"В случай на по-сериозен спад от очакваното, водещ до натиск върху капиталовата позиция на банките, надзорните органи могат да намалят съществуващия антицикличен капиталов буфер и да позволят на банките временно да работят под необходимите капиталови буфери", казват от фонда.  Мисията на Фонда също прогнозира влошаване на качеството на активите, особено след пандемията. 

Ехо в Европа

Банките трябва да се подготвят отсега за риска от увеличаване на "лошите кредити". Заради втората вълна на пандемията през новата година се очаква ръст на необслужваните заеми в Европа, предупреди ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране.

Опасенията на Елке Кьониг се споделят и от ръководителя Европейския банков надзор Андреа Енриа, който преди седмица прогнозира, че при „тежък, но правдоподобен“ сценарий необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да достигнат 1.4 трлн. евро, което е много над нивата от финансовата криза от 2008 г. и последвалата криза на държавния дълг на Европейския съюз.

Елке Кьониг казва, че нарастването на необслужваните кредити вероятно ще започне през първото и второто тримесечие на 2021 година. В светлината на това, нейното послание към банките е: "Имайте предвид, че лошите кредити идват и най-доброто нещо е да започнете да ги третирате по-рано".

Засега не изглежда да има общоевропейско решение на проблема. От една страна

ЕЦБ лансира създаване на "лоша банка",

която да поеме управлението на необслужваните кредити. Ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране обаче е против тази идея, като според нея е по-удачно търговските банки сами "да си напишат домашното".

Европейската комисия пък загатва, че нейният вариант за намаляване на лошите кредити ще се върти около по-нататъшно развитие на вторичните пазари, на които се купуват и продават дългове, както и реформа на рамката за несъстоятелност.

В тази връзка БНБ наскоро даде индикации как ще третира рисковете. Димитър Радев съобщи, че не се планира удължаване на срока на мораториума за плащанията по банкови кредити. Централната банка остава в готовност да приложи, ако това се налага, допълнителни мерки, повечето от които свързани с капиталовите изисквания.

Що се отнася до ликвидността - преди COVID-19 и след като кризата се разрази, управителят припомни, че като част от подготовката за ERM II бяха приети мерки, които допълнително заздравиха сектора. Кредитирането до момента остава стабилно, но заедно с това то е процес, отразяващ както предлагането, така и търсенето. В период като сегашния банките активно търсят добри „банкируеми“ проекти. Банките обаче трябва да остават внимателни при идентифицирането и оценяването на рисковете, които поемат, при отпускане на заеми. Независимо от стимулите да увеличават кредитирането банките не трябва да го правят на всяка цена или при всякакви рискове, подчерта гуверньорът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във