Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще пуснат ли България в еврозоната през 2024 година?

България успешно се включи в европейските структури за банков надзор и за преструктуриране от началото на октомври. Сега започва обратното броене до момента, в който за добро или за лошо ще заменим българския лев с еврото. Кога точно ще стане това обаче  трудно може да се каже с точност - може да е след 2 години, колкото е минималният срок за престой в "чакалнята на еврозоната", може да е след 5 или след 15 години. Пример в това отношение е Дания, която по собствено желание стои в предверието на валутния съюз от 1992 г. до днес.

 

С конкретна прогноза за датата на въвеждане на еврото в последно време се ангажира единствено управителят на БНБ Димитър Радев. В две негови интервюта, публикувани на страницата на централната банка, той открито изказва очакванията си престоят ни във валутния механизъм ERM II да не се проточва във времето и България да е готова да приеме еврото през 2023-2024 година.

Как се измерва готовността на страната ни

Формалните критерии за смяна на лева с еврото са добре известни. Става дума за т. нар. Маастрихтски критерии. Те са свързани с инфлацията; нивото на бюджетния дефицит, измерен като процент от БВП; равнището на държавния дълг като процент от БВП; дългосрочния лихвен процент, измерен като средна доходност по 10-годишните държавни облигации, както и стабилността на валутния курс спрямо еврото. 

Критериите за дефицита и дълга е доста вероятно да бъдат изпълнени с лекота, стига в следващите години да не се стигна до прекомерни бюджетни харчове, финансирани със заеми. Валутният борд отново се явява най-добър приятел на държавата, защото той осигурява безпроблемно изпълнението на изискването за стабилност на валутния курс.

По-неприятна е обаче ситуацията с критерия за инфлация, защото както отбелязва ЕЦБ в последния си конвергентен доклад за България, страната ни е в догонваща позиция по отношение на равнището на доходите: "Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България все още са значително под тези в еврозоната".

Твърде малко се говори и за неформалните ангажименти, които България пое пред европейските си партньори при влизането в ERM II и в Банковия съюз. Те бяха много ясно подчертани в комюникето на Европейската централна банка от 10 юли, с което България бе приветствана в ERM II и в Банковия съюз. А именно с "мащабните реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност предвид тяхното значение за стабилността на финансовата система". Добре известно е за всички, че страната ни изпитва сериозни дефицити точно в тези сфери, а ЕС вече открито ни критикува за липсата на резултати. 

Пречи ли вирусът

Заради икономическата криза повечето икономисти са на мнение, че икономиката на България ще приключи годината със спад между 5 и 8 процента. Кога ще започне възстановяването също е доста несигурно, затова и тези фактори сигурно ще дадат отражение и по пътя към влизане в еврозоната. Българската икономика вероятно ще се нуждае от около две години, за да възстанови напълно загубите на доход, причинени от пандемията. Затова и според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, пpиeмaнeтo нa eвpoтo пpeди 2025 г. e мaлĸo вepoятнo.

Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) естествено ще наблюдават много внимателно икономическото ни развитие, защото и преди кризата България бе на последното място в ЕС по икономически капацитет на глава от населението.

Гласове от Германия

Според германския професор Фридрих Хайнеман, който е ръководител на направление „Публични финанси“ в центъра „Лайбниц“, от гледна точка на България желанието за бързо присъединяване е рационално. Всъщност Хайнеман смята, че става дума най-вече за апетитът към преразпределяните средства. Защото на практика вече не важи постулатът от Маастрихтските договори, че дълговете и кредитите на страните-членки не се гарантират от общността. А и в условията на пандемия кредитите се раздават много по-лесно.

"В тези нови условия икономически слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще спечелят от новите правила за преразпределение и гаранции. И обратното: страните, които са осигурили благоденствие или успешно се движат към него, ще поемат големи рискове. Така членството в еврозоната поставя на кантар предимствата на общата валута и опасностите, свързани с преразпределението. Разбираемо е, че за най-бедните страни в ЕС България и Хърватия членството е изгодно, докато за страни като Чехия и Полша то до голяма степен е изгубило своята привлекателност", обобщава професорът в анализа за изданието "Зюддойче Цайтунг". 

Няколко месеца по-късно специализираното издание „Finanz und Wirtschaft" коментира, че внезапният порив на Борисов за влизане в "чакалнята" на еврото явно се дължи на милиардите за преодоляване на кризата с коронавируса. Списанието изтъкна аргументите на премиера Борисов, който заяви, че само страните от еврозоната ще получат помощи, поради което и българите трябвало да влязат в нея. 

Германските ни колеги обаче цитират анализатори за Източна Европа на Citi Bank, които се съмняват, че България е готова за еврото. Нито една страна, приела общата европейска валута, не е имала толкова нисък БВП на глава от населението, като българския, пишат експертите и уточняват, че не очакват еврото да замени българския лев през 2023 година.

 


Каква е ситуацията в Хърватия


Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, подобно на Димитър Радев казва, че най-реалистичната дата за въвеждане на еврото е 1 януари 2024 година. Вуйчич подчертава че задължението на Хърватия е да намали бюджетния си дефицит под три процента от БВП в допълнение към намаляването на публичния си дълг. Предвижда се конвертирането на хърватската куна в евро да стане при валутен курс, който не се е променил от четвърт век: 7.53 куни за 1 евро. 

Хърватия обаче също има своите икономически проблеми. Някои академици казват, че този обменен курс е удушил хърватската индустрия и затова последните 25 години са белязани от инвестиции в търговски центрове, а не в индустрията. Тъй като чуждестранните стоки са по-евтини поради този валутен курс, изобщо не си струва да се произвежда в самата страна. Кризата, причинена от епидемията COVID 19, отново показа проблема с Хърватия като монокултурна държава, ориентирана почти изключително към туризма, чиято индустрия и земеделие са много по-слабо развити от преди тридесет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във