Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще прилагаме минималните глоби

Заместник-председателят на КФН и шеф на управление "Надзор над инвестиционната дейност" Николай Попов

Г-н Попов, непосилни ли са проектосанкциите и защо не предложите на законодателя да ги намали?

- В проекта за изменение и допълнение на закона са предвидени санкции със значителен размер за нарушение на отделни разпоредби. Следва да се има предвид, че част от измененията и допълненията в ЗПФИ са продиктувани както от Директива 2013/36, така и от Регламент 575/2013. Регламентът е с пряко действие, т.е. неговите разпоредби имат силата на нормативен акт - прилагането и изпълнението им е задължително за всички страни в Европейския съюз. Съвсем друг е въпросът за финансовите възможности на българските посредници, съпоставен с новите размери, които са част от санкциите, но това не може да бъде мотив за допускане на двоен стандарт. България ще прилага минималния размер на санкциите.


Това би трябвало да поуспокои малко пазара. Но как стои въпросът с новите поводи за административна принуда?

- По аналогичен начин следва да се разсъждава и по отношение на т.нар. нови основания за откриване, съответно прилагане на принудителни административни мерки. В проекта за изменение и допълнение на закона по отношение на основанията за принудителни мерки е осъществено конкретизиране на част от тези основания, и то отново в светлината на конкретни разпоредби от Регламент 575/2013. Тези предлагани изменения, погледнати отново през призмата на единната надзорна практика, са насочени към създаване на равнопоставеност по отношение на въздействието на регулатора върху различните пазарни участници независимо от държавата.


Изхождайки от характера на "новите принудителни мерки", става ясно, че те са пряко свързани със стабилността, платежоспособността и елиминирането на системния риск по отношение на инвестиционните посредници. Именно поради тяхната важност и санкцията за несъобразяване с тях е в посочения размер, като той отново е единен за територията на Евросъюза.


Но основанията за отнемане на лиценз стават повече с разделянето на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност като самостоятелни показатели?

- Отнемането на лиценз на посредник заради проблеми, свързани с капиталовата адекватност и ликвидност, е по преценка на комисията, т.е. в зависимост от степента на проблема и възможностите за неговото отстраняване. Нарушаването на изискванията по тези показатели не води автоматично до загуба на лиценз. Сега за отнемане на лиценз на инвестиционен посредник (ИП) е необходимо кумулативно неизпълнението както на изискванията за капиталова адекватност, така и на изискванията за ликвидност, и същевременно непредставяне на т.нар. оздравителна програма. За съжаление практиката показа, че е необходимо хипотезата за нарушена ликвидност да се отдели като самостоятелно основание за отнемане на лиценз, тъй като бяха наблюдавани състояния на трайно влошена ликвидност по отношение на някои пазарни участници. А това застрашава интересите на инвеститорите и води до неадекватни действия за преодоляване на констатираните проблеми въпреки усилията на регулатора.


Има ли според вас "свръхрегулация", която ще оскъпи бизнеса?

- Ако се направи бърз прочит на предвижданите изменения, действително може да се говори за свръхрегулация по отношение на пазарните участници. Става въпрос за нови изисквания, допълнителни правила, промени във вътрешната организация, промени по отношение на санкциите, административните мерки и т.н. Погледнато от този ъгъл, това ще завиши разходите на инвестиционните посредници. Като контрапункт на това обаче може да се каже, че българската действителност, поведението на пазарните участници и културата на правене на бизнес трябва на отговарят на европейското ниво, в това число и като политики по отношение на клиентите. Много важно е и трябва да се постави въпросът за саморегулацията на браншово ниво, т.е. на ниво асоциация. БАЛИП трябва да е много активна по отношение на лошите практики в сектора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във