Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще подпираме валутния борд с валутен суап

S 250 c1106a05 e8a0 4201 8628 d057ab316679

Правителството укрепва валутният борд, който за две десетилетия се превърна в свещена гаранция за финансовата стабилност на държавата. В последните дни премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов и БНБ направиха няколко ключови анонса. 

Първият бе, че буквално до дни страната ни официално ще кандидатства за членство във валутния механизъм ERM II - т.нар. чакалня на еврозоната. 

И вторият, но не по значение, че предстои сключването на споразумение за суапова линия с Европейската централна банка, което ще е в обем от 2 млрд. евро. На 23 април споразумението бе двустранно потвърдено от Европейската централна банка и БНБ.
 Финансисти коментират, че това суапово споразумение е израз на повишеното доверие към България и ще бъде допълнителен плюс при кандидатстването за членство в предпазния механизъм ERM II.

 То на практика позволява на Българската народна банка да вземе до 2 млрд. евро в замяна на български левове. Максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца. Засега споразумението ще е в сила до 31 декември 2020 г., но при нужда то може да бъде удължено.

Такива споразумения неотдавна бяха сключени между ЕЦБ и други две държави - Дания, която е част от валутния механизъм, но не е въвела еврото и Хърватия, която подобно на България е кандидат за членство в чакалнята на еврозоната. Разликата между нас и Хърватия обаче е, че там не действа валутен борд.

 

 

Какво е суап линия

Линията за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – най-често, защото така може да предостави съответната валута на местни търговски банки. 

Например суап линията със Системата на Федералния резерв дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната (Евросистемата) да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума в същия размер в евро. Това e кратката дефиниция за валутен суап на сайта на ЕЦБ.

Европейската Централна банка е пояснила и в какви случаи се прибягва до този финансов инструмент: 

Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута. Причината е, че те нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на местните банки необходимата чуждестранна валута, без да използва валутните си резерви. 

 

В случая с България идеята за суапова линия с ЕЦБ явно е за да се осигури еврова ликвидност при нужда. Което означава БНБ да предоставя български левове на ЕЦБ, срещу което да получава евро по сегашния фиксиран курс. Според Владислав Горанов: "Суап линията ще бъде допълнителна гаранция за стабилността на валутния борд, независимо, че той е покрит над 150% с евро, тъй като в подобна криза бордът трябва да е максимално защитен". 

Подводните камъни

Много от тези валутни споразумения служат основно за "защитна мрежа" и никога не са били задействани, отбелязват от Европейската централна банка. От банката обаче правят и важното уточнение, че само по себе си споразумението гарантира сериозна оперативна готовност, така че при необходимост то да може лесно и сигурно да бъде задействано.

Такава необходимост може да възникне, ако търговските банки започнат да изпитват "жажда" за евровалута, а на пазара има недостиг. Тогава ще се стигне до ефективно прилагане на споразумението и чрез суаповата линия БНБ ще получи допълнителни количества евровалута от ЕЦБ в замяна на левове. Така БНБ би могла да налее ликвидност в търговските банки. Засега обаче това упражнение е ненужно, тъй като банките ни преливат от ликвидност. Отделен е въросът, че сегашния  Закон за Българска народна банка не позволява на Централната банка да рефинансира търговските банки и в случай, че се стигне до подобна ситуация биха се наложи промени в Закона за БНБ.

Всъщност управляващите вече изправиха на нокти обществото в началото на годината с прокараните тихомълком редакции в същия закон. В него бе записано, че теоретично се дава право на ЕЦБ и Еврогрупата да поискат промяна във фиксирания курс на лева към еврото. Наложи се с общо решение на Народното събрание напрежението да бъде туширано, а премиерът Борисов да направи крачка назад по пътя към ERM II в търсене на обществен консенсус, който така и не бе постигнат.

БНБ разполага със сериозни валутни резерви

По данни на управление "Емисионно" паричните средства и предоставените депозити в чужда валута  възлизат на 21.7 млрд. лева (11.2 млрд. евро). Това се дължи на решението на централната банка да възложи на кредитните институции да върнат валута и депозити от чужбина, част от които очевидно са депозирани в БНБ. Прибягването до валутен суап с ЕЦБ, би могло да се тълкува , че България, която е във валутен борд, има проблеми с пълното валутно покритие на националната си валута.

До подобно драматично развитие едва ли би се стигнало, освен ако държавата ни не остане прекалено дълго в условията на извънредно положение, при пълен блокаж на бизнеса, износ и неяснотите пред работната сила. На фона на постепенното разхлабване на мерките в Европа обаче, подобен ход от страна на българските власти би бил нелогичен.

Нищо общо с шансовете за ERM II

Лекомислени и дори спекулативни са твърденията, че сключването на споразумение между БНБ и ЕЦБ за суап линия е знак, че страната ни е близо до членство в чакалнята на еврозоната. През годините Европейската централна банка е сключвала подобни споразумения, както с изброените Дания и Хърватия, така и с Швеция, която няма нищо общо с ERM II, а също и с Унгария и Полша, които не криеха нежеланието си да се свързват с членство в еврозоната. 

Преди дни президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви, че регулаторът така или иначе обмисля повече суапови линии в евро.

Дали България ще се присъедини към ERM II зависи от становищата на Европейската централна банка и Еврогрупата. Българското правителство твърди, че страната ни е изпълнила почти всички изисквания за членство в предверието на Еврозоната. Последното от тях е подсилването на капиталовите позиции на Първа инвестиционна банка. Според разчетите на Владислав Горанов тази стъпка е изпълнена на 70 процента. Банката вече внесе в Комисията за финансов надзор нов проспект за увеличаване на капитала й чрез продажба на нови акции.

В регламента за прием в ERM II няма фиксирана дата за обявяване на окончателно решение от страна на ЕЦБ. Предварителните очаквания са становището да се изготви в рамките на няколко месеца. Затова не е изключено развръзката да се отложи за догодина, каквито сигнали дадоха финансовият министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във