Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЩЕ ПЕЧАТАМЕ ИСТИНСКИ ЕВРОБАНКНОТИ

В празничната еуфория около новата 2006 г. почти незабелязано мина съобщението на Българска народна банка, че печатницата й е първата организация в България, внедрила международния стандарт CWA, който я доближава до възможността да произвежда евробанкноти.
Одитът бе осъществен от известната холандска сертификационна организация Ви Пи Джи Ай (VPGI), която установи, че разработената и внедрена система за управление на сигурността в печатницата на БНБ съответства напълно на изискванията на международния стандарт (CWA 14641:2003). Издаденият Интеграф сертификат (със степен High Security Managment System) означава, че подопечното на Централната банка предприятие е с висока степен на сигурност и покрива абсолютно всички изисквания за управление на качеството и сигурността на произвежданите продукти.
По принцип международният стандарт CWA 14641:2003 се прилага за изграждане и внедряване на Система за управление на сигурността в печатници, за чиято продукция се изисква определена висока степен на защита. Изискванията всъщност са двустепенни и са базирани на международния стандарт за управление на качеството ISO 9001:2000. Интеграф пък е наименованието на европейската конфедерация на печатарските и сродни индустрии, създадена в Гьотеборг, Швеция, през 1923 г. (сега седалището й е в Брюксел, Белгия). Забележителното в случая е, че със сертификата на Интеграф за момента са удостоени само печатниците на централните банки в Белгия, Франция, Холандия и Полша. Българската е петата в Европа, чиято система за управление на сигурността е част от интегрираната система за управление с обхват - проектиране, производство и продажба на банкноти и ценни книжа. През октомври 2005 г. тя бе сертифицирана и по международните стандарти ISO 14001:2004 за система за управление на околната среда и OHSAS 18 001:2002 за система за управление на здравословни и безопасни условия на труд.
Интегрираната система за управление, внедрена в печатницата на БНБ, е единствена по своя характер за страната, тъй като покрива всички допустими стандарти. Сертифицирането й е доброволна процедура, но в същото време е доказателство за конкурентността на производството й на международните пазари и е поредната стъпка към производството на евробанкноти. Което би могло да се случи през 2009-2010 г., ако предварителните прогнози на гуверньора на Централната банка Иван Искров наистина се сбъднат. Не е изключено още преди еврото да измести лева като национална валута в България, печатницата на БНБ да може да изработва и изнася за Европа евробанкноти - всичко зависи от предварителната подготовка и от решението на Европейската централна банка.
Преди да встъпят в Еврозоната, новоприетите държави членки на ЕС минават през валутния хладилник - Европейския валутен механизъм II (ЕВМ II), който обикновено започва след датата на ефективното присъединяване на дадена страна към ЕС. Срокът за престоя в него е минимум две години, но зависи и от други обстоятелства. Когато попаднат в механизма на обменните курсове, те договарят с ЕЦБ курса, при който ще фиксират националната си валута към еврото и ще се придържат към него, докато са в ЕВМ II.
Веднага след като бяха приети в ЕС на 1 май 2004 г., Естония, Литва и Словения влезнаха във валутния хладилник, а на 1 май 2005 г. към тях се присъединиха още три страни от десетката от Лаакен - Малта, Кипър и Латвия. Останалите все още се пригаждат към условията на ЕВМ II. Иска се те да изпълняват т.нар. критерии от Маастрихт. Да имат инфлация до 2.7%, а равнището на дългосрочните им лихвени проценти да се определя на базата на средната доходност на десетгодишните държавни ценни книжа на три от страните в Еврозоната с най-ниска инфлация плюс 2%, което се равнява на максималната лихва по десетгодишните ценни книжа в евро. Следователно страните трябва да пласират десетгодишните еврооблигации с лихва до 6.1% годишно, при условие че бюджетният им дефицит не надхвърля 3% в продължение на две години. Еврофинансистите са на мнение обаче, че по време на престоя в ЕВМ II дефицитът на присъединилите се страни практически трябва да падне до нула, а брутният им външен дълг да не е повече от 60% от БВП.
С евентуалното си присъединяване към ЕС от 1 януари 2007 г. или година по-късно България автоматично става акционер в Европейската централна банка, но с дегорация (под условие). Българският дял в капитала й ще зависи от броя на населението на страната към момента на присъединяването и от брутния й вътрешен продукт. Като съакционери ще трябва да платим още същата година 5% от определения ни дял, а останалите 95%, след като се присъединим и към Еврозоната и въведем единната европейска валута.
Срокът за престой във валутния хладилник е различен. Той зависи от това как страната изпълнява Маастрихтските критерии. Гърция е престояла в европейския валутен механизъм повече от четири години. Естония, Литва и Словения, които са в ЕВМ II, в момента може би ще постигнат конвергенцията си за две години и ще въведат еврото през 2007 година. По предварителни данни на Евростат Малта, Кипър и Латвия вероятно ще ги догонят година по-късно - през 2008-а. Словакия, Чехия, Полша и Унгария вероятно може би ще прекрачат в Еврозоната заедно с нас и с Румъния - около 2009-2010 година.
По данни от Евростат през 2004 г. в Европа са емитирани общо 1.6 млрд. евробанкноти, необходими за покриване на обращението и замяна на негодните банкноти, както и за осигуряване на националните централни банки с наличности, с които да посрещнат нуждите на страните си. Заради натрупаните запаси от евробанкноти производството им през 2004 г. е било със значително по-малък обем в сравнение с предходната 2003 година. Стратегическият запас в Еврозоната е около 30% от общата стойност на евробанкнотите с по-висок номинал в обращение и може да се използва само с разрешение на ЕЦБ при форсмажорни обстоятелства - непредвидено нарастване на търсенето или прекъсване на доставката на евробанкнотите. Според евроизданието на Обзървър повече от половината депутати в Европарламента са подписали декларация, с която настояват да се въведат евробанкноти с номинал от 1 и от 2 евро, които да заменят сегашните евромонети. И според испанския ежедневник АВС причината е, че европейците се чувстват дискомфортно, като използват монетите, и не могат да свикнат със стойността на евроцентовете. Евродепутатите правят предложението си и защото с въвеждането на малките номинали инфлацията в общността ще бъде овладяна, ще се улесни и процесът на присъединяването на новите страни към Еврозоната. (В момента евробанкнотите са с номинал от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро, а страните, които принадлежат към еврозоната са дванадесет - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия.) ЕЦБ подготвя и поетапното пускане на нова емисия евробанкноти, изработени с най-съвременни технологии за защита срещу фалшифициране. Стабилността на паневропейската валута пък ще бъде гарантирана с предстоящото реформиране на Пакта за еврото, като размерът на вноските в общия бюджет на Евросъюза ще се увеличи от 1 на 1.14% от брутния национален доход на страните членки. За Германия това означава вноска от приблизително 35 млрд. евро през 2007 година. Сега евробанкнотите се печатат предимно в печатницата на Бундесбанк в Германия, в Белгия, в Холандия, в печатниците на други европейски централни банки. На този етап от значение за имиджа на България е фактът, че с внедряването на международните стандарти в печатницата на БНБ се осъществява поредната крачка към перспективата за европейска валута на българска почва.

1. Първите български банкноти са отпечатани в Санкт Петербург през 1885 г., по-късно националната ни валута се произвежда във Великобритания (от 1890 до 1899 г.), а по-късно в Германия и дори в Ню Йорк, САЩ, през 1922 година. В по-нови времена - в СССР (от 1945 до 1990 г.), а от 1991 до 1997 г. отново в Германия в печатницата Gizeke Devrient и в печатницата за ценни книжа в Лайпциг.
Печатницата на БНБ е акционерно дружество, основано на 29 декември 2001 година. Дотогава тя е част от структурата на Централната банка. През ноември 2004 г. в нея се влива печатницата за ценни книжа Формпринт на Министерството на финансите. Обединеното предприятие е собственост на БНБ и на държавата в лицето Министерството на финансите. Основно произвежда банкноти, документи за самоличност, ценни книжа за държавни институции, други видове документи със защита.

2. Производството на български банкноти се извършва от 1997 г. на високопроизводителна линия, като печатарските машини са единствени по рода си в България. Те позволяват технологии за офсетов и металографски печат, с всички модерни и сложни елементи за защита и сигурност. Нейни клиенти са Централната банка, за която произвежда всички банкноти в обращение за страната; Министерството на финансите (акцизните бандероли и бинго-талоните); МВР (личните карти, международните паспорти и шофьорските книжки); външното министерство (визовите стикери); социалното министерство (служебните книжки); Народното събрание; здравната каса; Агенция Пътища; столична компания Градски транспорт (билети и карти); държавните железници, държавната лотария; тотализаторът; футболният съюз и Държавната комисия по хазарта. Капиталът на печатницата на БНБ възлиза на около 72 млн. лева.

3. При деноминацията на българския лев през 1999 г. в печатницата на БНБ за рекордно кратко време са отпечатани повече от 240 млн. нови банкноти от шестте номинала. През 1999-2000 г. в нея са произведени необходимите количества за подмяната на документите за самоличност. Новата българска виза, отпечатана през 2001 г., е първата в света с цветен портрет.

4. Печатницата на БНБ произвежда и стандартна полиграфическа продукция с изключително високо качество - тото фишове, бланки, формуляри, брошури, каталози, календари, плакати, дори книги. В нея се изработват и други удостоверения за автентичност - дипломи, търговски акции, търговски облигации, застрахователни полици, чекове, документи, удостоверяващи правото на собственост, сертификати за призове и отличия, банкови спестовни книжки и други. От 1999 г. досега тук са произведени над 17 млн. документа, всеки от които е с уникален дизайн и с различни нива на защита, комбинирани по подходящ начин съобразно спецификата на продукта. Печатницата има голям опит в използването на антикопирни елементи и системи, които не позволяват възпроизвеждането на документите с общодостъпни технически средства. Тя е и първата в България, която притежава система за управление на информационната сигурност, сертифицирана по британския стандарт BS 7799-2:2002 (от май 2004 г.) и насочена към анализ и управление на риска, свързан с информационните масиви, с непрекъснат мониторинг и предприемане на действия за подобряване на сигурността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във