Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ще оскъпи ли заемите капиталовият буфер

Банките ще се втренчат в обезпеченията, но ще удължат и сроковете

S 250 c5cc06f4 abd1 4eb2 9597 148b26cf8b19
S 250 c417025e 4f1b 491f b560 9f654b70cc6d

"Вече е ясно - посоката е към вдигане на лихвите по кредитите. Но това, че процентът по ипотечните заеми от 2.5 ще стане 3 или 3.5 едва ли ще трогне толкова много кредитоискателите. Просто лихвата, която е "субсидирана" (при три пъти по-висока инфлация), ще стане малко по-малко субсидирана". Това коментира специално за "БАНКЕРЪ" финансистът Емил Хърсев. 

"Приказките за покачване на лихвените нива вървят поне от 6 месеца. Но нищо не се случваше у нас. Европейската централна банка също не бърза с рестриктивната политика. Така че нашият кредитополучател печели и ще продължава да печели, но по-малко", обясни Хърсев.

Този коментар той направи по повод взетото важно решение на БНБ преди седмица. Както „БАНКЕРЪ” писа Българската народна банка предприе действия с цел охлаждане на рекордно нарасналия пазар на жилищно кредитиране в България. Централната банка реши 

да увеличи размера на т.нар антицикличен буфер, 

който търговските банки трябва да заделят, когато отпускат кредити с по-голям риск, към които се отнасят и жилищните, до 1.5% от януари 2023 година. До сега той беше 1%.

Търговските банкери отказват да коментират решението на БНБ. От една страна, ожесточената конкурентна борба ги прави потайни, а от друга изчакват по-голяма икономическа предсказуемост след вероятния край на пандемията. Ако се съди по изражението им - не им е приятно. 

Така въпросът ни: "До каква степен завишеният капиталов буфер ще се отрази на пазара и кой ще понесе последствията - банките за сметка на вътрешните си резерви или клиентите - през по-скъпи заеми?" остана без отговор. Очевидно е, че рискът ще бъде споделен, друг е въпросът в какво съотношение ще стане това. Правилата за кредитиране и без друго не са много ларж, особено при фирменото финансиране.

Други бивши банкери обаче не са съгласни с Хърсев. 

На първо време е възможно да видим, че банките ще започнат да изискват повече по отношение на обезпечението на кредитите, които отпускат на своите клиенти и да предлагат по-дълъг период на погасяването им с цел по-поносими вноски. Не се очаква повишаване на лихвите по новотпуснатите кредити, както и за заемите, които вече се изплащат. Това беше първият коментар на председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян върху новата рестрикция, наложена от БНБ.

Случващото се е задействане на инструмент от арсенала на БНБ с цел да се ограничи възможността за образуване балон в кредитирането. Това е меко предупреждение и благоразумна мярка, която няма да окаже пряко влияние върху процеса на кредитиране, смята Левон Хампарцумян.

Зад решението на Централната банка прозират опасенията от прекомерно разрастване на ипотечното кредитиране. Банкерите не са единодушни има ли повод за притеснения, затова нека цифрите да говорят.

2021-а е поредната рекордна година за ипотечното кредитиране в България, в която новоизтеглените ипотечни кредити доближават 5 милиарда лева - сума, която никога не е била отпускана в рамките на година до момента.

В края на 2021 г. 

лихвите по жилищните ипотечни заеми са в рамките на 2.3% – 2.8%, 

което отново е рекорд за най-ниски лихви на българския ипотечен пазар.

Въпреки двете вълни на COVID пандемията, много сектори в икономиката продължиха да работят добре и заетите в тях активно се включиха на пазара на недвижими имоти и ипотечно кредитиране и формираха ръст около 17% спрямо 2020 година.

Средният размер на кредитите се покачи само с около 5% и достигна 121 000 лева, въпреки ръста на цените на имотите и нарасналото търсене на по-големи и по-скъпи жилища. Този малък ръст на средния размер се дължи на по-голямото самоучастие, което голяма част от клиентите предпочитат да дадат предвид високата инфлация и таксите, които банките въведоха за свръхналичности по сметките на физически и юридически лица.

Процентът на финансиране, предпочитан от клиентите, остава между 70% и 80% от стойността на имота, като има покачване на интереса към финансиране между 80 и 90%, най-вече при купувачите на новопостроени жилища. Прогнозите на анализаторите са за добра 2022 г., в която вероятно обемът на този пазар ще отбележи нов рекорд.

Очакваме 2022 г. да запази лихвените нива от 2021 г. и при ипотечните, и при потребителските кредити, като по-добри оферти ще виждаме в отделни промоционални периоди на банките през годината, посочват от Кредит център. И прогнозират, че

ръстът на пазара на ипотеки ще бъде около 10%, 

въпреки високата база на 2021 г., основно поради продължаващия голям интерес към покупка на жилища в големите градове на страната.

Въпреки ръста на цените на имотите в големите градове, интересът за покупка ще се запази, като основен двигател ще са спестяванията на населението (депозитите надхвърлят 61 милиарда лева) и добрите лихви по ипотечните кредити.

Освен огромните спестявания и ниските лихви по кредитите, ипотечният пазар разцъфтява и поради психологическия ефект на инфлацията. Тя поражда реална обезценка на парите оставени на депозит, но и внася допълнителна привлекателност на имотната сделка. Въпреки, че банкерите добре знаят, че инвестиционен имот от инфлация не пази, той, при равни други условия, е временно убежище на парите и то доста сигурно.

„Но хората да не си мислят, че купувайки жилище, ще се справят с инфлацията, така или иначе част от парите ще бъдат изядени“, казва Хампарцумян.

Ако високите стойности на инфлация се задържат по-дълго време е възможно централните банки да повишат своите основни лихви, което да се отрази и на крайния клиент. Но според банкери този сценарии за малко вероятен. 

Хампарцумян е на мнение, че „ако пазарът позакъса“, матуритетът по кредитите може да се удължи – ако са били 25 години, ще станат 30 години, допълвайки, че в Швейцария например има ипотеки, които достигат до сто години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във