Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ще ни пуснат ли в "чакалнята на еврозоната" през 2020 година?

Изтичат последните дни  на 2019 г. и все повече се засилват очакванията за развръзка около кандидатурата на България за членство в Европейския банков съюз и включването й във валутно-обменния механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята на еврозоната".

Вече на няколко пъти фронтменът на тази инициатива - финансовият министър Владислав Горанов, публично огласява очакванията си страната ни да бъде поканена в тези две структури до края на април 2020 година. 

В годишния отчет си, представен пред Министерския съвет, Владислав Горанов напомни, че през август 2018 г. е приет план от  няколко точки и към днешна дата всички те са вече изпълнени. Според него единственото условие, по което трябва още да се работи е  изпълнението на плановете за увеличаването на капиталовите буфери на две от българските банки. 

Става дума за следното. Както е известно, тази година Европейската централна банка проведе преглед на качеството на активите и стрес-тестове в шест кредитни институции, опериращи на българския пазар. В официалното съобщение на ЕЦБ бе отбелязано, че "четири от шестте банки, които бяха обект на цялостната оценка – УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД и Централна кооперативна банка АД – нямат капиталов недостиг, тъй като резултатите им не попадат под съответните прагове, използвани в прегледа на качеството на активите и стрес теста.  Резултатите на Първа инвестиционна банка АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван както в прегледа на качеството на активите, така и в базовия сценарий на стрес теста, а също и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста. Резултатите на Инвестбанк АД попадат под прага за съотношението на БСК1 от 8%, използван в базовия сценарий на стрес теста, както и под прага от 5,5% в утежнения сценарий на стрес теста."

В официалната си позиция ПИБ заяви, че при прилагането на негативния сценарий на стрес теста, включващ неблагоприятни икономически дисбаланси и продължителен спад в икономиката на страната, банката би имала нужда да изгради допълнителен капиталов буфер от 262.9 млн. евро. Към 30 юни т.г. ПИБ вече бе осигурила 130 млн. евро от допълнителния капиталов буфер и ще допълни оставащата сума от 133 млн. евро с печалбата от дейността си, с де-рискинг на кредитния портфейл, както и с други допустими мерки.

В края на 2019 г. бе съобщено, че Управителният съвет на "Първа инвестиционна банка" е взел решение да увеличи общия номинален размер на капитала й от 110 млн. лв. на 150 млн. лв. чрез пласиране на акции на борсата. Освен това, ръководството на ПИБ уточни, че успешно е пласирало чрез частно предлагане емисия облигации с обща стойност 30 млн. евро. В съобщението се подчертава, че банката възнамерява да използва допълнителния капитал, за да осъществи  стратегията си за кредитиране на малък и среден бизнес и на граждани. Отделно стана ясно, че на 19 декември банката е сключила договори за продажба на необслужвани кредитни портфейли от физически и юридически лица с приблизителен общ размер 538 млн. лв., което също би трябвало да се отрази върху капитала на банката. 

Преди дни Инвестбанк също обяви планове за набиране на капитал. Ръководството на банката вече е започнало действия и скоро ще конвертира в капитал  20 млн. евро подчинен срочен дълг,  което би покрило около 40% от капиталовия недостиг. За допълнително укрепване на капиталовата позиция банката ще продължи да води умерено-консервативна политика по отношение на управлението на риска, като диверсифицира и преструктурира активите си. Финансовият резултат ще бъде капитализиран, като не се предвижда разпределение на дивиденти.

Както неведнъж е ставало дума, присъединяването ни към валутния съюз има конкретни финансови измерения - става дума за вноска от  548 млн. лева. Тези средства ще се ползват за спасяване на закъсали банки във всички страни от еврозоната. Това бе определено  още през април с промените  в Закона за преструктуриране на кредитните институции. Фондът за преструктуриране на кредитните институции бе създаден през 2015 година. Досега в него са натрупани 548 млн. лева. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години -  общо 248 млн. лева.

Правителството и БНБ категорично заявяват, че желаят  присъединяването  към ERM II и към Банковия съюз да стане едновременно. Стандартният престой в "чакалнята на еврозоната" е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на  Маастрихтските критерии, така и от реалната конвергенция - сближаване на доходите ни и на  жизнения ни стандарт с тези в страните от еврозоната. Точно затова може да се предположи, че България ще остане  в ERM II по-дълго  от стандартния срок от  три години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във