Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще ни пуснат ли по европързалката през юли?

Еврокомисарят Валдис Домбровскис и президентът на ЕЦБ Кристин Лагард

Преди две години европейските институции извиха ръцете на българските власти и поискаха България да влезе в Банковия съюз и едва тогава да си помислят дали сме достойни за "чакалнята на еврозоната". И благодарение на експертизата на някои наши централни банкери се измъкнахме от безпрецедентната ситуация да се озовем в "чакалнята на чакалнята". А крещящото недоверие към България (по обясними причини) и притесненията на Брюксел и Франкфурт - да не си вкарат нов таралеж в гащите, ни натресоха банкова проверка с критерии, на които не отговорят голяма част от кредитните институции във водещите европейски държави.

Странно или не, правителството сведе глава и се съобрази с всичко. Сега обаче сме изправени пред нови въпросителни - високопоставени представителите на Европейската комисия, ЕЦБ и българския кабинет пращат противоречиви послания, от които се разбира, че България ще влезе в Банковия съюз през юли, а в механизма ERM II - може би на по-късен етап.

 

Правителството изпраща силни сигнали за присъединяването на България към Банковия съюз на ЕС в близко бъдеще. Нарочно го разграничаваме от механизма ERM II, защото във финансовите среди се засилва усещането, че през юли страната ни първо ще бъде приета в Единния механизъм за преструктуриране, което става с решение на Европейската централна банка, а едва след това

ще подаде официално документи

за т. нар. чакалня на еврозоната, където присъединяването ни зависи от Еврогрупата - съставена от финансовите министри и управителите на централни банки в страните от еврозоната и Дания. 

Преди дни финансовият министър Владислав Горанов разясни, че установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ е "предусловието" за присъединяване на България към предверието на Еврозоната. Това засили съмненията, че изискването, поставено от България през 2018 г. за едновременно присъединяване към ERM II и Банковия съюз няма да бъде спазено. Още повече, че на въпроса: "Кога ще кандидатстваме за еврочакалнята и Банковия съюз?", Горанов отговори: "Когато сме готови!"

Разбира се, при некоректно отношение от страна на европейските институции, страната ни ще може да напусне Банковия съюз, но това едва ли ще се случи, ако се съди по хвалебствените изказвания на премиера Борисов, който разглежда членството ни като панацея на всички евентуални бъдещи проблеми. 

По повод публикуваните банкови извлечения на Васил Божков например министър-председателят заяви, че при членство в Банковият съюз подобни случаи ще са невъзможни, тъй като осъществявания контрол при тегленето на значителни суми от сметки е доста по-суров и със сигурност при ще има задълбочени проверки.

Но, нека да излезем от политическата лексика и да преминем към решенията. На заседанието си на 17 юни правителството одобри ново увеличение на капитала на Българска банка за развитие със 140 млн. лева.

Обявената сума никак не е случайна, защото точно толкова ББР ще плати за придобиването на близо 19% дял в Първа инвестиционна банка. В решението на кабинета няма нищо изненадващо, защото сделката бе обявена още на 12 юни и бе детайлно обяснена от министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов. Още тогава бе казано, че капиталът на Банката за развитие ще бъде увеличен, за да не се спекулира, че акциите на ПИБ ще се купуват със средствата, заделени за антикризисните програми за кредитиране на граждани и фирми. По-детайлен прочит показва, че ББР вече е придобила 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще позволят на държавната банка да запише 28 265 000 акции. При 5 лв. цена за всяка акция се формира сумата от 140 млн. лева. 

Участието на държавата бе обяснено с намаления интерес от страна на частни инвеститори заради пандемията. И, разбира се, с присъединяването на страната ни към валутния механизъм ERM II. Увеличението на капитала на ПИБ все пак бе една от препоръките на Европейската централна банка след прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете в шест български банки, които приключиха миналото лято. 

Другата ключова стъпка отново към Банковия съюз (но не към ERM II), е присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране. В решението на Министерския съвет буквално пише: "Правителството одобри действията, които България ще предприеме във връзка с подготовката за присъединяване".

Основен ангажимент, поет от страната ни, е да направи вноска от националния Фонд за преструктуриране на банки към неговия европейски еквивалент. В правителственото решение не е посочена конкретен размер на вноската, която иначе се изчислява от европейските структури по доста сложна формула. Банкеръ не успя да получи отговор от правителствения пресцентър за точния размер на тази вноска, тъй като обажданията ни останаха без ответна реакция. Засега е ясно само, че със своето решение Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите да потвърди сумата. Но споменатото решение все пак ще трябва да бъде ратифицирано от парламента и вероятно тогава размерът на вноската ще стане известен. 

Прехвърлянето на средствата от националния фонд към Европейския фонд за преструктуриране бе записано в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници още през април 2019 година. Тогава бе разписано и създаването на два подфонда - в единия постъпват средствата, необходими за прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по закон, а в другия се събират вноските, които ще бъдат прехвърлени към Европейския фонд за преструктурирането.

Добре известно е, че националният Фонд за преструктуриране на банките бе създаден през 2015 година. Досега ежегодно вноски в него правят търговските банки. Първата вноска бе в размер на 82 млн. лева. През 2016-а банките внесоха над 95 млн. лева, а през следващите две години (2017 и 2018-а) -  общо 248 млн. лева. Вноската за 2019 година пък е 122 млн. лева.  За 2020 г. Управителният съвет на БНБ определи банките да внесат във фонда сума в размер на 157.87 млн. лева. Така че във фонда за преструктуриране на банките вече са натрупани над 704 млн. лева. 

Ще припомним също, че след установяване на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ, банките, опериращи в България, вече ще правят вноски в европейския фонд, а не в националния.

Евроскептиците обаче не крият критиките си към Единния механизъм за преструктуриране. Например от създаването си през 2014 г. фондът в помощ на банките в еврозоната отказа да финансира преструктурирането на закъсали кредитни институции в страни като Италия, Испания и Литва. И то при положение, че в него са натрупани 28 млрд. евро.

 


Очакванията


В интервю за френския "Монд" на 16 юни Фабио Панета - член на изпълнителния борд на Европейската централна банка - похвали усилията на България и на Хърватия да заменят националните си валути с еврото и сподели, че двете държави могат да влязат в "чакалнята" на еврозоната още през тази година. Той добави, че процесът за разширяване на общността продължава въпреки икономическия удар, нанесен от пандемията от COVID-19. Панета коментира също, че Хърватия и България са взели смели мерки за приобщаване към блока на еврото и "ако този процес приключи успешно, те ще могат да влязат в ERM II до края на 2020 година", което на практика означава, че присъединяването ни към Банковия съюз може да се случи през юли, а в еврочакалнята на по-късен етап.

Друго се разбира от изказванията на заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който обяви през май, че България може да се присъедини към „чакалнята на еврозоната“ през юли, ако изпълни и последното условие, което по думите му е „укрепването на капитала на една банка“. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във