Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Ще изчезне ли омразната такса за предсрочно погасяване?

Банките могат да я прилагат при определени условия

Отмяната на таксата, която се плаща при предсрочно погасяване на кредит, е една от големите битки, които се водят срещу банките не само в България, но в целия ЕС. Първо срещу нея недоволстваха клиентите, взели потребителски кредити. А от две години насам към тях се присъединиха и гражданите, получили ипотечни заеми. Философията на недоволните е простичка и на пръв поглед много логична: Не стига, че връщам парите предсрочно, ами кредиторът дори ме глобява за това.


Натискът в целия Европейски съюз за отмяна на въпросната такса бе толкова голям, че при преправянето на Директивата за потребителския кредит през 2009-а в нея бяха вписани специални текстове, регламентиращи въпросната такса. Същите текстове почти буквално влязоха и в гласувания от Народното ни събрание през март 2010-а нов Закон за потребителския кредит. Интересното обаче е, че както в ЕС, така и у нас таксата за предсрочно погасяване остана под условие.


Размерът й бе фиксиран в строго определени граници, записани в чл.35 на закона. Там се казва дословно следното:


При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0.5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.


Тук ключът е във формулата


фиксиран лихвен процент

Това предполага, че при твърдо определен размер на лихвата таксата остава. Докато при договорите с плаващи лихви правото на такса за предсрочно погасяване моментално отпада. Банковите мениджъри упорито отстояваха позицията, че таксата за предсрочно погасяване е абсолютно необходим елемент във всеки договор за кредит. Според тях, когато един клиент върне предсрочно парите, лишава банката от част от планирания от нея приход и я вкарва в разходи да търси нов доходоносен пласмент на ресурса си. Аргументите им бяха, че таксата за предсрочно погасяване фигурира дори в договорите за международно финансиране, с които работят институции като Световната банка, ЕБВР и Европейската инвестиционна банка. В крайна сметка, след много медийни коментари по темата, у нас


банкерите решиха проблема с таксата

по доста прагматичен начин. Някои банки - като УниКредит Булбанк и Райфайзенбанк (България), пуснаха специални продукти с фиксирана лихва. Става дума за заеми до 10 хил. лв. и със срок на погасяване до седем години, където лихвите се движат между 8 и 11%, в зависимост от срока и размера на кредита. Райфайзенбанк (България) прилага и смесени схеми, при които лихвата е фиксирана само за първата година, а след това се преминава към плаваща лихва. Подобни схеми прилага и ПИБ при промоциите си по потребителски заеми. Идеята е, че когато има фиксиран лихвен процент за предсрочно погасяване, банките могат да събират такси.


Повечето кредитни институции обаче въобще не си играят да предлагат фиксирани лихви. Те залагат на плаващия лихвен процент и не използват таксата за предсрочно погасяване. Банкерите смятат, че в условията на криза ликвидността е най-важният показател, защото от нея зависи стабилността на институцията. Затова те нямат нищо против гражданите предсрочно да връщат взетите назаем пари и не виждат смисъл да ги обременяват с такси за предсрочно погасяване.


Истината е, че банките предварително си прибират минимално необходимата им доходност от един заем, като събират от клиентите немалки такси за разглеждане, за обработка на заема и за какво ли още не. Това са твърди суми, които често достигат до няколкостотин лева еднократни плащания, в зависимост от размера на кредита.


Картината при ипотечните кредити

е малко по-различна.


Няма закон за ипотечния кредит, който да описва какво може и какво не може да се прави с таксата за предсрочно погасяване.


На 11 юни тази година Европейският парламент все пак гласува да се отмени и таксата за предсрочно погасяване на ипотечните кредити. Както и да се прекрати практиката за отпускане на заеми, при условие че клиентът купи и други специфични продукти от кредитора. През септември


Европейският съвет ще реши кога да утвърди промените

но се очаква това да стане до края на годината.


Според запознати с дебатите по съдържанието на тази евродиректива най-вероятно в нея ще остане и опцията банките да събират такси за предсрочно погасяване при определени условия. Точно както при потребителските кредити.


Българските банки също ес подготвят за предстоящите изненади в областта на таксите. Повечето от тях предлагат продукти с фиксирана лихва поне за част от погасителния период на заема. Други пък вписват специални условия от рода на това, че такса за предсрочно погасяване се дължи за първите три години от отпускането на ипотечното финансиране. Трета група кредитори пък още отсега тренират схемата да отпускат заеми без такса за предсрочно погасяване. Аргументът им е, че при ипотечните кредити става дума за големи суми - 50-60 хил. лв. и нагоре, които малко хора са способни да погасят предсрочно.


Някои банкери са на мнение, че когато става дума за финансови услуги за граждани, таксата за предсрочно погасяване е напълно излишна, особено в условията на криза. Според експерти тя е по-скоро инструмент за задържане на клиенти - подходящ, когато населението е платежоспособно, пазарът расте бързо и има голяма конкуренция.


Впрочем и сега има кредитни институции, които се опитват


да блокират бягството на клиенти

като задължително начисляват такса за предсрочно погасяване, когато задълженията се рефинансират с кредит от друга банка. Такива схеми обаче се прилагат най-вече за фирмени заеми. Банкери твърдят, че таксата за предсрочно погасяване е оправдана, когато става дума за дългосрочни кредитни взаимоотношения от рода на корпоративното финансиране и ипотечните заеми. При тях банката ангажира по-големи средства за по-дълъг период от време и е редно да получи компенсация, ако в един момент клиентът й реши да прекрати бизнеса си с нея. При по-малките заеми, каквито са потребителските, таксата е безсмислена и вероятно ще изчезне от финансовия арсенал на кредитните институции в най-близко бъдеще.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във