Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Шизофренен оптимизъм


О, чудо!


За първи път от 20 години ние, българите, сме обладани от икономически оптимизъм. Социолозите от "Алфа Рисърч" с радост споделиха, че анкетираните очакват следващата година да бъде по-добра от отиващата си.  На въпрос какви са очакванията им за следващата година 55% от питаните са посочили, че тя ще е по-добра,  докато 36 на сто очакват да е същата. Едва 9% -  някакви пожизнени черногледци,  са казали, че 2018 г. ще е по-лоша.

Боряна Димитрова отчете, че за последно през 1998 г. е имало по-позитивни очаквания за следващата година. "Тогава взривът на надеждите беше надеждата след кризата, надеждата след дъното", обобщи тя  и отбеляза, че през всичките следващи години песимистичните очаквания неизменно са били от три до пет пъти по-високи от оптимистичните.

Димитрова смята, че това, до което стигаме днес, е резултат от дългогодишно натрупване – прехода към пазарна икономика, стабилност от влизането в ЕС, работни места...

Ние не мислим така. През далечната 2002 г. Европейската комисия призна България за страна с функционираща пазарна икономика. Пет години по-късно - от 1 януари 2007 г. станахме част от Евросъюза. Е, как така 10-15 години не се възторгнахме от тези факти, как не луднахме от радост по светлото бъдеще? Може би сме бавно развиващи се? Или има нещо друго?

                                                                                                                                                      Чавдар Цолов, социален психоаналитик

Има, разбира се. Поддържайки тезата си, че животът е предсмъртното време на всеки, човек преценява какво е  битието му  в този ден и в този час. Той не се интересува от кочан кашата на баба си, а иска да опита чия и киноа. Не го е еня, че до края на века ще има екскурзии до Марс -  иска сега да иде до Кушадасъ. Затова политиката и макроикономическите показатели не могат да го заплодят с оптимизъм. Това могат да направят само ясният тренд за увеличаване на пенсиите и заплатите, по-доброто образование и здравеопазване - но чак след като ги усети дактилно.

Изследването показва още нарастване на потребностите на хората от по-добра среда на живот и от по-добри закони. Все още мнозинството (54.7%) посочва, че имат най-голяма необходимост от по-високи доходи, но 28.6% са посочили, че желаят по-добра среда, а 11.8% - по-добри закони.

Значи хората, окичени с гирляндите на светлото бъдеще, вече имат достойнството да настояват за пари, благоустройство и законност. Тези им щения могат да бъдат задоволени от политическата класа, както тя самата се нарича. Но на това място хората  се объркват и решават, че честотата на медийните изяви има общо с целенасочената работа  в името на народа. Затова с най-висок рейтинг остава президентът Румен Радев - 57% положителни оценки, кметът на София Йорданка Фандъкова - с 36% одобрение, и премиерът Бойко Борисов с - 33.1 процента.

Истинският "правач" на по-добрия живот обаче е правителството. А по отношение на него хората изведнъж стават реалисти - 21% му дават положителни оценки и 39% -  двойно повече! - дават отрицателни.

С други думи, викат на правителството "кривителство".

За да обобщим ,накрая  трябва да кажем следното: българинът е изпаднал в социално раздвоение. Икономическият му оптимизъм се сблъсква с политически реалности, които му носят неудовлетворение, но, от друга страна - трудно могат да бъдат променени. Данните на "Алфа" за предпочитанията на избирателите, ако изборите бяха днес, показват, че сериозно разместване в парламента няма да има - освен евентуалната липса на депутати от "Воля".

И нашенецът остава сам самичък.  Ще му се да стане по-добре, ама така някак си от само себе си - напук на политиците и без неговото, предварително оценено като безсмислено, усилие да ги изхвърли или замени.

На това му се вика шизофренен оптимизъм.

Затова нека се приземим и да завършим с премъдростите на  Радио Ереван:

- Кога ще стане по-добре?, пита слушател.

- То по-добре  вече беше, отговаря радиото.

Снимка: авторът

Facebook logo
Бъдете с нас и във