Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ШИРАКАВА ЩЕ ПРИЛАГА НА ПРАКТИКА НАУЧЕНОТО В ЧИКАГО

В средата на миналата седмица (на 9 април) Горната камара на японския парламент одобри с 231 гласа за и 7 против Масааки Ширакава за шеф на Бенк ъф Джъпен, но отхвърли номинацията на Хироши Ватанабе за заместник-управител на японската централна банка. Така бе сложен край на продължилия три седмици вакуум във властта на финансовата институция, предизвикан от политическия инат на опозицията (според определението на управляващите). Броени часове преди вота 58-годишният Ширакава председателства като временен управител поредното съвещание на паричния комитет на Бенк ъф Джъпен, на което той и шестимата му колеги взеха решение да оставят без промяна - 0.5%, основната лихва на Япония. Официалното му назначение стана два дни преди участието на банкера в срещата на финансовия елит от Г-7 във Вашингтон.
Ширакава, който бе заместник-управител на японската централна банка от 12 март и бе издигнат за временно изпълняващ длъжността на гуверньора седмица по-късно, потвърди пред парламента, че е готов да действа с необходимата гъвкавост при воденето на паричната политика. А мнението му, че японската икономика вероятно ще набере скорост след временно забавяне на растежа, вероятно трябва да подскаже, че той ще продължи линията на предшественика си за постепенно повишаване на лихвите на страната. През март опозиционната Демократическа партия на Япония, която контролира Горната камара на парламента, блокира номинациите на Тоширо Муто и на Коджи Танами да оглавят Бенк ъф Джъпен с мотива, че те са бивши служители на финансовото министерство и може да посегнат на независимостта на централната банка. По същите съображения бе отхвърлена и кандидатурата на Ватанабе за заместник на Ширакава. Въпреки доводите на главния секретар на японския кабинет Нобутака Макимура, че би било добре централните банкери да имат опит от финансовото ведомство, защото трябва да координират паричната и фискалната политика.
Ширакава е 34-годишен ветеран на Бенк ъф Джъпен. Когато през 1998-а японските банки са на ръба на фалита, а положението на кредитните пазари се затяга, някои централни банкери предлагат да се спаси банковата система чрез парични инжекции. Ширакава не е между тях. Просто защото по време на обучението си в университета в Чикаго 20 години по-рано преподавателите му са го научили, че ролята на централните банки е да поддържат цените стабилни и да не провеждат спасителни акции. Ширакава защитава магистърската си степен по икономика точно когато Милтън Фридмън има доминираща роля в университета. Носителят на Нобелова награда по икономика от 1976-а е защитник на ниска инфлация и на дисциплинирана централна банка. По онова време САЩ клонели към период на стагфлация - през 1978-а безработицата в страната била средно 6%, а инфлацията - 7.6 процента. Фрийдмън и други негови колеги от чикагския университет прокарвали идеята, че работата на Федералния резерв е да се бори с инфлацията чрез контролиране на паричното предлагане и нищо повече. Както обяснява Гари Бекър - професор по икономика в Чикаго от 1970-а и Нобелов лауреат от 1992-а, по онова време битува схващането, че инфлацията е паричен феномен, предизвикан от правителствената политика, по-специално - от печатането на пари.
От университетските си години Ширакава ще пренесе на новото си работно място в Бенк ъф Джъпен увереността, че добре функциониращите пазари са ядрото на добре функциониращата икономика. А ценовият бум на активите в Япония от края на 80-те години на ХХ век, подобно на щатската стагфлация през предишното десетилетие, прибавя урок от реалния свят към икономическото образование на сегашния шеф на японската централна банка. По онова време - от февруари 1987-а до април 1989-а, Бенк ъф Джъпен държи краткосрочната си кредитна лихва 2.5%, с което подхранва цените на земята и на акциите. Проблемите били различни, но причините - едни и същи: политика на ниски лихви, която продължила прекалено дълго, коментира Масааки Канно - бивш колега на Ширакава, който в момента е главен икономист на Джей Пи Моргън сикюритис в Токио.
Идеята, че пазарът е най-добрият механизъм за определяне на печелившите и губещите, може да обясни и резервите на Ширакава към политиката на японската централна банка през 2001-ва да държи лихвите близко до нула и да помпа пари във финансовата система. По онова време паричните стратези се опитвали да измъкнат стопанството на страната от дефлация и да дадат тласък на банковото кредитиране. Ширакава отговарял за изпълнението на политиката на банковия борд, но не бил доволен от нея, защото смятал, че нулевите лихви деформират пазара. Той напуснал Бенк ъф Джъпен през 2006-а и станал преподавател в университета в Киото.
Работата, която му предстои оттук нататък, обаче е много повече от академична. Инвеститорите се обзалагат, че Ширакава ще бъде принуден да понижи лихвите, защото японските износители понасят загуби от охлаждането на щатското стопанство. ОПЕК пък прогнозира 1.6% ръст на БВП на Япония през тази година след 2.1% през миналата. Самият Ширакава заяви пред парламента, че централната банка трябва да насочи цялото си внимание към рисковете, пред които е изправена икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Защото има много случаи, при които централните банкери са давали приоритет на краткосрочното управление на стопанството и са предприемали мерки, които са вредили на растежа.
Въпросът е по какъв начин ще се впишат убежденията му в сегашните условия на световни кредитни трусове. В края на миналата седмица втората по големина японска банка - Мидзухо файненшъл груп (Mizuho Financial Group), понижи за трети път от ноември 2007-а насам очакванията си за финансовия резултат през изтеклата на 31 март финансова година. Банковото ръководство намали с 35% прогнозната чиста печалба (до 310 млрд. йени) заради по-големите от първоначално предвидените загуби на брокерското поделение Мидзухо сикюритис, които вероятно ще са в размер на 420 млрд. йени. Сред японските финансови институции Мидзухо е най-засегнатата от кредитния срив, тръгнал от ипотечния сектор в САЩ. Като цяло експозицията на японската финансова система към щатски продукти с ниско качество е сравнително малка - 1519 млрд. йени (около 15 млрд. щ. долара), за основните местни кредитори. За сравнение, в световен мащаб загубите, произтичащи от активи, гарантирани с щатски ипотеки, могат да скочат до 945 млрд. щ. долара, прогнозира МВФ.
Въпреки всичко отрицателният ефект от световните кредитни проблеми идва в доста тежък момент за японския финансов пазар, когато местните банки се сблъскват със стагнация на ръста на заемите, а брокерите - с рязък низходящ обрат на фондовия пазар. В добавка анализатори очакват увеличение на загубите и на другите големи японски банки. Тогава откриването на източник на финансиране и растеж ще се превърне в ключов проблем за банковия сектор през идните години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във