Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СХЕМАТА БУЛБАНК СЪЩО ПОВЛИЯ НА БАНКОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Освен под формата на дивидент и данъци през годините БКК плати на Министерството на финансите и значителни суми за погасяване на задълженията си към него. Те възникнаха през 1996 г. по доста интересен начин, когато най-голямата финансова криза, разразила се в България, помете от пазара 15 банки (още четири бяха затворени през следващите четири години). В тази ситуация БКК стана част от проекта за спасяване на държавните банки, доби известност като схемата БУЛБАНК.
Министерството на финансите изкупи от БУЛБАНК облигации, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) с общ номинал от 400 млн. щ. долара, като плати за тях 49% от стойността им. След това тези облигации бяха прехвърлени на БКК и с тях пак по номиналната им стойност тя увеличи капитала на ОББ (получила ценни книжа за 118 млн. щ. долара), Пощенска банка (рекапитализирана с облигации за 13 млн. щ. долара), БИОХИМ (на която бяха предоставени ЗУНК-ове за 82.5 млн. щ. долара), ХЕБРОСБАНК (взела ценни книжа за 51 млн. щ. долара) и ЕКСПРЕСБАНК (чийто капитал бе увеличен със ЗУНК-ове за 15 млн. щ. долара).
Облигации за по 60 млн. щ. долара бяха вкарани в капитала на БАЛКАНБАНК и на Стопанска банка. При това под политически натиск от страна на правителството на Жан Виденов, за да бъде капитализирана БАЛКАНБАНК БКК отне половината облигации, предназначени за Стопанска банка. Ако бе получила облигации за 120 млн. щ. долара, тя щеше да бъде спасена, защото независимо от тежкото държавно дългово наследство (банката обслужваше външен дълг, направен през 1988 г. по нареждане на държавата). Освен това тя никога не бе спирала да плаща на клиентите си. Но с отнемането на половината от предвидените за нея облигации правителството на Жан Виденов я обрече да сподели съдбата на БАЛКАНБАНК - обявяване в несъстоятелност. А БКК безвъзвратно загуби инвестираните в двете банки облигации с общ номинал от 120 млн. щ. долара.
В подписания в средата на 1996 г. договор, с който финансовото ведомство прехвърли облигациите на БКК, бе посочено, че това е възмездно финансиране или, казано с други думи, нещо като безлихвен заем. Консолидационната компания пое ангажимента да връща парите от средствата, които ще получи от продажбата на всяко от участващите в схемата банки. При това не ставаше дума за всички пари от приватизацията, а само на такава част от тях, която отговаря на дела, с който облигациите участват в капитала на отделните банки.
Например ОББ бе рекапитализирана с облигации с номинал от 118 млн. щ долара, които съставляваха 80% от капитала й. И когато през юли 1997 г. банката бе продадена за 3 млн. щ. долара на БУЛБАНК, ЕБВР и американската финансова компания Опенхаймер и Ко, БКК преведе директно в бюджета 80% от получените пари, или 2.4 млн. щ. долара.
Същата схема бе повторена при приватизацията на Пощенска банка, за която в края на 1998 г. АЛИКО/Си И Ейч Болкан Инвестмънт холдингс плати 36 млн. щ. долара, на ЕКСПРЕСБАНК, продадена през 1999-а на Сосиете Женерал за 38.4 млн. щ. долара и на ХЕБРОСБАНК, която бе купена в началото на 2003 г. от Риджънт Пасифик Груп за 23.5 млн. щ. долара. При нито една от тези сделки, както и при продажбата на БИОХИМ на Банк Аустрия за 82.5 млн. щ. долара, БКК не успя да вземе цена, която да й позволи да върне на финансовото ведомство цялото възмездно финансиране по схемата БУЛБАНК.
При продажбата на БИОХИМ (сега Ейч Ви Би Банк Биохим), която приключи през ноември 2003 г., например, БКК върна на финансовото министерство 46.5 млн. щ. долара - 56.4% от финансирането, което получи през 1996 г. за увеличението на капитала й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във