Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ШЕФЪТ НА ЕЦБ ПРИЗОВА ЗА КОНСЕРВАТИВНА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА

Посещението на президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише само по себе си е събитие, независимо че в случая става дума само за чисто протоколна визита. Добре е обаче понякога човек от ранга на шефа на ЕЦБ да идва у нас, за да обясни от първо лице единствено число важното значение на Валутния борд за стабилността на икономиката на страната ни и по този начин да стане ясно колко безсмислени са подхващаните от време на време у нас дебати за отмяната му и за девалвация на националната валута.
Жан-Клод Трише пристигна у нас в неделя и веднага демонстрира своята енергичност. Вместо да се оттегли за почивка в апартамента си, шефът на ЕЦБ реши да обиколи София и се разходи по булевард Витоша. Така централният банкер се запозна със стоките и цените по най-скъпата търговска улица у нас. В понеделник Трише се срещна с президента на България Георги Първанов, с министър-председателя Сергей Станишев, с управителя на БНБ Иван Искров, както и с министъра на външните работи Ивайло Калфин. Шефът на ЕЦБ изнесе почти двучасова лекция в хотел Шератон, на която разясни предимствата от влизането на страната ни в ЕС и свързаните с него предизвикателства.
Пред събралите се в хотел Шератон финансисти, политици и бизнесмени Трише подчерта, че основната задача за една държава, която желае да стане член на ЕС и да въведе еврото като платежно средство е да поддържа ценова стабилност. Този термин за банкерите означава ниска инфлация и силна национална валута, чиято стойност спрямо еврото не бива да се обезценява. Шефът на ЕЦБ заяви, че ЕС ще продължи да води ясна и предвидима политика по отношение на критериите за влизане в еврозоната - това понятие обхваща всички държави, в които еврото е единствено платежно средство. Трише изрично заяви, че няма да се въвеждат нови изисквания към държавите, които влизат в двегодишния механизъм за въвеждане на европейската валута, но в същото време няма да се смекчават и сегашните
критерии от Маастрихт
които действат от 1992 г. и са задължителни за всички държави, които искат да приемат еврото като своя валута.
Първото изискване е годишната инфлация в страната да не надвишава с 1.5% средната стойност на този показател в три от държавите в ЕС с най-малко поскъпване на стоките.
Второто изискване е свързано с дългосрочния лихвен процент, определян на базата на доходността на десетгодишните държавни ценни книжа. Той не бива да надхвърля с повече от 2% този в трите страни в Европейския съюз с най-ниска инфлация.
Постигане на бюджетен дефицит, който да е по-нисък от 3% от БВП, е третият критерий, а четвъртият е размерът на държавния дълг да е под 60% от БВП.
Петото изискване е свързано с
валутния курс
При подаване на заявка за членство в Европейския валутен съюз съответната държава заявява курса на националната си валута към еврото, който се ангажира да поддържа в рамките на две години. Ако през този двегодишен период той е плаващ, не може да се отклонява с повече от 15% от курса, който държавата е заявила, че ще спазва. Европейската централна банка и централната банка на съответната страна се ангажират, когато е необходимо, да правят интервенции на финансовите пазари, за да поддържат заявения валутен курс в 15-процентната граница на отклонение.
При положение че страната декларира, че иска да влезе в еврозоната с фиксиран курс на националната си валута към еврото, тя се ангажира от момента на своето заявление да го поддържа две години, без каквито и да е отклонения. При това Европейската централна банка не поема ангажимент да прави интервенции за поддържането на фиксирания курс.
Според експерти от БНБ в момента България покрива изискванията по повечето от параметрите на Маастрихт. От четири години насам бюджетът отчита излишък. Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт е около 21%, а лихвените равнища по десетгодишните държавни ценни книжа са около 3.77 процента.
Истинското предизвикателство, с което трябва да се справи българското правителство, е инфлацията. По време на лекцията си в хотел Шератон (на 27 февруари) Жан-Клод Трише подчерта, че
отчетената в България инфлация от 6.8% е твърде висока
Необходимо е да се провеждат структурни политики, а не временни мерки за намаляване на инфлацията, заяви шефът на ЕЦБ. С други думи, проблемите с инфлацията в страната не могат да бъдат изчистени с шоковото увеличение на акцизите и цените на парното, тока и водата година преди да влезем в ЕС с надеждата, че за 12 месеца ефектът от този шок ще отмине и през следващите две-три години държавата ни ще успее да се вмести в изискванията на Маастрихт по този показател. По разумният подход е да се създаде благоприятна икономическа среда за привличане на чуждестранни инвестиции, за развитие на производството и за предлагането на конкурентни български стоки и услуги както на нашия, така и на международните пазари. По този начин постепенно ще започне решаването и на другите два проблема на икономиката ни, които бяха споменати от Жан-Клод Трише - големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс на държавата и бързото нарастване на брутния външен дълг.
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс
е проблем, който тежи върху икономиката на страната ни вече близо пет години. През този период за съжаление той не само че не намалява, но и продължава да расте. Според последните статистически данни на БНБ за 2005 г. този дефицит е 3.16 млрд. евро, или 14.9% от БВП, докато година по-рано е бил 1.65 млрд. евро, или 8.5% от БВП. Причината е основно в бързо увеличаващия се внос, който през 2005 е нараснал с 26.3% и е достигнал 13.54 млрд. евро. В същото време износът се е покачил само с 18.4% и в края на 2005 г. е 9.45 млрд. евро. Този търговски дефицит от 4.09 млрд. евро засега се покрива от положителното салдо на услугите - транспорт, туризъм и др., от преки чуждестранни инвестиции и от трансфери към страната. В крайна сметка общият платежен баланс има положителен размер от 549.7 млн. евро и поради това валутните резерви на БНБ продължават да нарастват. Обезпокоителното обаче е, че в сравнение с края на 2004 г. този положителен размер е намалял близо три пъти и ако тази тенденция не бъде прекъсната, нищо чудно в края на 2006 г. платежният баланс вече да е отрицателен, вследствие на което валутните резерви ще започнат да намаляват.
Вторият проблем -
големият външен дълг
изникна през последните две години и се дължи изцяло на бързото нарастване на частните задължения към чужбина. Факт е, че докато държавният дълг постоянно намалява - в началото на 2005 г. той бе 8.2 млрд. евро, докато в края й е 4.4 млрд. евро, задълженията на частните компании нарастват лавинообразно. За дванадесетте месеца на 2005-а те са се покачили от 1.25 млрд. на 9.9 млрд. евро. На пръв поглед този ръст показва, че предприятията вземат заеми, за да обновят машините и технологиите, което ще доведе до повишаване на качеството и конкурентоспособността на продукцията им. С други думи, резултатът от натрупването на големия частен външен дълг би трябвало да е бързо увеличаване на износа. Ако това не обаче не стане, до две три-години външният дълг на частните фирми ще започне сериозно да изтисква валутните резерви на държавата. През 2005 г. за обслужване на частните задължения към чужбина са похарчени 3.16 млрд. евро. Ако тези пари не постъпват във фирмите от продажби на стоки и услуги в чужбина, фирмите длъжници ще бъдат принудени да купуват евро от нашия пазар и по този начин ще оказват силен натиск върху валутния резерв на държавата. Разбира се, Жан-Клод Трише не спомена всичките тези числа по време на лекцията си, но не бе и нужно да го прави. Достатъчно бе, че посочи основните предизвикателства пред българската икономика. По този начин шефът на ЕЦБ обоснова необходимостта от провеждането на консервативна финансова политика, която да акцентира върху поддържането на стабилност в икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във