Банкеръ Daily

Финансов дневник

Шефове на централни банки обявиха край на нисколихвената епоха

Джей Пауъл от Федералния резерв, Кристин Лагард от ЕЦБ и Андрю Бейли от Bank of England © FT

Водещите централни банкери на планетата предупредиха, че времето на ниски лихвени проценти и на скромна инфлация е отлетяло безвъзвратно след "масивния геополитически шок" от руското нахлуване в Украйна и пораженията, нанесени от пандемията от COVID-19.

В речите си на годишната конференция на Европейската централна банка, която се проведе в Синтра от 27 до 29 юни, нейният председател Кристин Лагард и колегите й Джеръм Пауъл на Федералния резерв и Андрю Бейли на "Бенк ъф Инглънд" призоваха за бързи действия за ограничаване на инфлационния подем. Те предупредиха, че всяко забавяне на решенията за достатъчно бързо вдигане на лихвите може да допусне високата инфлация да се окопае трайно и ще изисква безусловно по-драстична намеса на централните банки за връщане на ценовия ръст до по-скромни нива.

"Процесът с висока степен на вероятност ще включва и дискомфорт, но най-тежките страдания ще са резултат от бездействие и допускането на тези високи инфлационни стойности да станат постоянни", обяви Пауъл. 

В речите си Синтра шефовете на централните банки подчертаха, че пандемията и войната в Украйна са преобърнали много от факторите, поддържали в продължение на повече от десет години свръхниска инфлация в повечето развити държави. Те предупредиха, че

разделянето на глобалното стопанство на конкуриращи се блокове застрашава да разкъса продоволствените вериги, да редуцира производителността, да повиши разходите и да понижи растежа. 

"Не смятам, че ще се върнем към предишната среда на ниска инфлация", сподели госпожа Лагард. И допълни, че "има сили, освободени от пандемията и от огромния геополитически шок, които ще променят пейзажа и условията", в които работят централните банкери. Председателката на ЕЦБ посочи също, че "някои биха възразили, че мястото, където произвеждат стоки или предлагат услуги, ще бъде под влиянието на различни фактори, а не само на разходите". Но е убедена, че независимо дали някои локации са "приятели или врагове", те по-скоро ще отговарят на времето и на обстановката.     

Пауъл смята, че променящата се динамика може да предизвика преосмисляне на дейността на световните централни банки, като се вземе предвид, че нискоинфлационната среда "изглежда вече си е отишла". И под въздействието на тези различни сили "на паричната политика трябва да се гледа по коренно различен начин".

Шефът на Федералния резерв признава, че прогнозирането на инфлацията в новата обстановка е станало много по-предизвикателна задача и че вече разбира "по-добре колко малко се знае за нея". 

Бейли констатира "дълбока трансформация" в начина, по който работят стопанствата, както и фактът, че във Великобритания коронавирусът е "оставил структурно наследство на пазарите на труда и на режима им на работа" с по-ниска заетост и по-висок риск от прекалено повишение на трудовите възнаграждения.

Лагард обърна внимание, че войната в Украйна е поразила Европа по-тежко от повечето други региони под формата на по-високи цени на  енергията и на храните, което означава, че Старият континент "не е в същото положение", в което са САЩ или други държави. И предупреди, че

"онова, което се случва на енергийния фронт и на военната фронтова линия" ще засегне инфлационните очаквания. Това може да принуди ЕЦБ да се отклони от сегашния си подход на "постепенно" повишение на лихвените проценти, започвайки с ръст от 25 базови пункта през юли, и да го замени с "по-категорична" парична позиция. 

Пауъл обеща да предотврати "окопаването на високо инфлационен режим" в САЩ и подчерта готовността на Федералния резерв да качи бързо лихвите през тази година. Американските централни банкери се върнаха към мерките, използвани последно преди повече от 30 години когато в средата на юни увеличиха лихвата по федералните фондове със 75 базови пункта - до диапазона от 1.5 до 1.75 процента. Паричните стратези намекнаха и за друго значимо лихвено движение на съвещанието си през юли и за идеята базовата лихва да достигне грубо 3.5% до края на годината. 

Лагард наблюдава и още един удар върху икономиката на еврозоната, предизвикан от пренасочването от по-високи разходи за стоки по време на пандемията към по-голямо потребление на услуги като туризъм и пътувания, които повдигат растежа на блока на еврото, но същевременно създават "поредица от шакаве", напомпващи допълнителен ценови натиск.    

Заключението на председателката на ЕЦБ е, че централните банки и правителствата вече не работят "ръка за ръка", както по време на пандемията и вместо това в момента е по-важно фискалната политика да стане "по-целенасочена и стабилна". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във