Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Сглобиха елементите на банковия съюз

След две години на трудни и напрегнати преговори Европейският парламент одобри във вторник (15 април) три ключови законопроекта за ефективното функциониране на Европейския банков съюз. В тях ясно и точно са описани инструментите, които ще се ползват за справяне с банкови кризи, механизмът, по който може да се преструктурира дадена кредитна институция, стигнала до ръба на фалита, и схемата за гарантиране на депозитите.


Банките вече не само ще се надзирават и регулират по нови правила, а се въвежда и т.нар. нова йерархия на загубите, отразена в Директивата за банковото възстановяване и преструктуриране. Тя предоставя на властите във всички 28 страни членки единна рамка със стандарти, механизми и инструменти за справяне с проблемни банки на национално ниво. Целта на законодателството е да въведе по-строга дисциплина на финансовия пазар, като в същото време гарантира, че управляващите и надзорните органи са


адекватно подготвени да отговорят на кризата

Новото е, че ако една банка изпадне в затруднено положение, нейните собственици и акционери ще са първите, които ще платят част от загубите, преди да се търси финансова помощ от държавата (т.нар. bail-in - инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници). Парите на вложителите ще бъдат гарантирани. За целта е подготвена


нова схема за гарантиране на депозитите

Директивата дава правомощия за ранна интервенция на страните членки и надзорните органи, преди проблемите в дадена кредитна институция да ескалират и да станат критични. Сред мерките, които ще се прилагат, са смяна на мениджмънта на банката и назначаване на временен директор или изготвяне на спешен план за разрешване на проблема.


Ако една кредитна институция вече е обявена в процес на преструктуриране, надзорните органи имат правото да решат какви действия са необходими за оздравяването й , като те може да включват нейното продаване или сливане с друга финансова институция, разделяне на активите на "добри" и "лоши" или отписване на част от задълженията на банката. Всички тези инструменти ще гарантират, че банката няма нужда да бъде спасявана с пари на данъкоплатците, а нейните акционерите и кредитори ще трябва да понесат загуби, еквивалентни на 8% от задълженията на банката, преди да може да се задейства друг от механизмите за оздравяване.


"Кризи винаги ще има, но сега банките и управляващите са по-добре подготвени", така евродепутатът и докладчик на ЕП по темата Гунар Хьокмарк коментира приетите законодателства. "Поставихме една стабилна платформа за европейските банки, така че те да имат възможност да бъдат наистина европейски", допълни още Хьокмарк. Това, което не каза, е, че Кипър бе опитното зайче, върху което евроуправляващите експериментираха, преди да изкристализира днешният законодателен вариант. И кипърските граждани преглътнаха експеримента стоически.


Другият важен нормативен акт, който одобриха евродепутатите , е Единният механизъм за преструктуриране на банки. Той допълва вече създадения Единен надзорен механизъм и Директивата за банковото възстановяване и преструктуриране, като въвежда правила за управление и финансиране на процесите при преструктуриране на проблемна банка в държавите от банковия съюз. В следващите осем години страните ще създадат


единен фонд за преобразуване на проблемни банки

в размер на 55 млрд. евро. Всички банки в държави от еврозоната ще участват в събирането на средства във фонда, като размерът на вноската за всяка финансова институция ще бъде базиран на нейния рисков профил. Очаква се техническите стандарти, по които това ще се определя, да бъдат представени през юли.


Страните извън банковия съюз ще трябва да създадат свой собствен фонд - в рамките на десет години, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да възлиза на 1% от гарантираните депозити.


Измененията в Директивата за гарантиране на депозитите, предпазват вложителите от загуби в случай на фалит на банката, в която съхраняват парите си. Държавите членки се задължават да създадат собствени схеми за гарантиране на депозитите до 100 хил. евро, финансирани от банките, които да се използват за обезщетяване на вложителите, когато банките не са в състояние да направят това сами. Законът гарантира още, че вложителите ще получават парите си по-бързо - в рамките на седем работни дни. Този механизъм обаче действа в България, и то 16 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във