Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Сблъсъкът: Одитори срещу бизнес

Обичайна практика е вече  правителството да се  опитва с промени  в един закон да прокарва значителни изменения в цял куп други нормативни актове. В момента това се случва с предложения проект за изменения и допълнение в Закона за корпоративно подоходно облагане. Той  бе приет на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 16 октомври. В неговите преходни и заключителни разпоредби се правят значителен брой корекции във всички данъчни нормативни актове, третиращи правилата за облагане както на физическите лица, така и митата, акцизите, общинските данъци и такси, ДДС, нормите на Данъчноосигурителния процесуален кодекс и на Закона за счетоводството.

Тази законотворческа традиция у нас е колкото стара, толкова и лоша, защото позволява между основните промени да се прокарват редица текстове с  чисто лобистки характер или представляващи скрита форма на увеличаване на данъчната тежест. Обикновено въпросните текстове  в един момент произвеждат или остро недоволство на отделни социални групи, или предизвикват  сериозно противопоставяне между  различни среди от българския бизнес. Това именно  се случва и в момента с промените в Закона за счетоводството, които са вписани като част от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно  облагане.

Промените в закона за счетоводството

които сега предлага  правителството, целят да подобрят публичната отчетност на предприятията. Например един от тези текстове  гласи, че малките предприятия, които в момента не подлежат на задължителен независим финансов одит, ще трябва да публикуват най-малкото  баланс и отчет за приходите и разходите си. В сегашния  закон - чл.38 ал.4,  тази група фирми бе освободена от ангажимента да публикуват своите отчети за приходите и разходите  и докладите за дейността. Тази законодателна инициатива обаче стана повод за недоволство от страна на браншовите организации на работодателите. Те упрекват Министерството на финансите, че в предложените за гласуване от Народното събрание промени в Закона за счетоводството не са отразени техните искания за повишаване на законовите прагове за активи и за оборот, които определят кои фирми подлежат на

задължителен независим финансов одит

В момента на такъв одит, според чл.37 на Закона за счетоводството, подлежат малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.; нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 50 души. Задължителна проверка и заверка от одитор трябва да имат също така средните и големите предприятия, предприятията от обществен интерес, предприятия, за които това изискване е установено със закон, акционерните дружества и командитните дружества с акции, както и юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, чиито активи са над 1 млн. лв.  или  приходите им  надвишават  2 млн. лева.

Борбата на браншовите организации на бизнеса в случая е за

освобождаване на по-голям брой малки фирми

от задължителен одит. 

Правителството обаче не се трогва от тези искания на работодателите и не включва увеличаване на праговете за предприятията, подлежащи на задължителен одит в предложените промени в Закона за счетоводството. Но бизнесът не се предава и в момента търси начини да вкара исканите от него изменения чрез народни представители от някоя от парламентарните групи. Тази негова интервенция предизвика

реакцията на одиторите

В свое официално изявление управителният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители заявява  следното: "Задължението за извършване на независим финансов одит не е административна тежест,  доколкото той не е функция на държавата и не защитава пряко нейния интерес, а публичния, и като такъв е законова мярка за осигуряване на достоверност на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица - данъчни органи, регулатори, банки, кредитори, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица, синдикални организации и т. н. Възнагражденията за независим финансов одит не са приходи в държавния бюджет, а са доходи на бизнеса, доколкото независимият финансов одит се извършва от частни лица, които на свой ред плащат данъци, заплати и осигуровки.

Евентуалното увеличаване на праговете несъмнено ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети, с всички възможни неблагоприятни последици от това. Това, че в част от сектора на малките и средните предприятия собственикът и управителят са едно и също лице, не само че не изключва, но всъщност поражда необходимостта от задължителен независим финансов одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица, за да бъдат защитени интересите на последните. Както беше вече споменато, това са широк кръг заинтересовани потребители - данъчни органи, банки, други кредитори, клиенти, доставчици, контрагенти, наети лица и т. н."

Според експерт-счетоводителите, тъй като над 95% от броя на предприятията и 75% от заетите у нас, са малки и средни фирми, е важно тази

значима част от икономиката да бъде "на светло"

да има  достоверна, проверена финансова информация при отчитането на дейността й. Предприятията, чиито финансови отчети не се одитират, на практика се причисляват към т. н. сив сектор, който не се отчита пред трети заинтересовани страни, а единствено към собственика си, твърдят одиторите. Те подчертават, че чрез нарочно изградена несложна система от свързани малки и средни предприятия сравнително лесно може да се осигури възможност значителни бизнес и финансови потоци да останат необявени и скрити с всички рискове от това за цялостната бизнес среда у нас.

Разбира се работодателите не са съгласни с тази теза. "Имаме 400 000 работещи единици предприятия, от тях се одитират 15 000, да се твърди, че всички останали 385 000 са в сивия сектор, защото не се одитират, а пък тези 15 000, които се одитират, нямат сиви практики, издава пълно непознаване на реалността. Това предложение за увеличаване на праговете го правим вече пета година, включително и през 2016 г., когато праговете бяха "индексирани" спрямо инфлацията. Това категорично е допълнителна административна тежест", твърди председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Одиторите смятат, че промяната в праговете за одит би имала сериозно негативно отражение за страната и обществото като цяло. Причината е, че значителен брой от основните предприятия в страната, генериращи общо приходи от порядъка на 35 млрд. - 40 млрд. лв., съответно между 30-40% от БВП, няма да бъдат одитирани, а  липсата на одит ще ограничи и затрудни  както бизнеса, така и държавните органи. "Инициативата на работодателите за увеличаване на праговете излезе от нищото - без каквито и да е дискусии. Аргументите за това искане са несериозни. Няма нито едно практическо доказателство,  че сегашните прагове се неуместни, и те трябва да бъдат повишени.  Според нас по-голямата част от бизнеса в България трябва да има публична и достоверно отразяваща финансовото му състояние отчетност. Така се защитава общественият интерес", смята председателят на ИДЕС Васко Райчев. Той не отрече, че дискусия по праговете и по други въпроси на счетоводната отчетност може да се води, но това трябва да става не на парче, а в една спокойна среда и вследствие на задълбочен и комплексен анализ за развитие на счетоводството. "Това може да става в рамката на един консултативен орган като например

Национален съвет по счетоводство

в който да участват всички заинтересовани лица - представители на бизнеса, на одиторите, на счетоводителите, на държавата, на регулаторните органи и на университетите. И там да се обмислят всички стъпки в счетоводната реформа. Проблемите за дискусии има много, като например взаимодействието на националните с международните счетоводни стандарти или развитието на стандартите за отчитане на публичните финанси или въвеждането на международните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия.  Всички тези въпроси тепърва ще трябва да се решават и това ще изисква много време, експертиза и пари", заяви председателят на ИДЕС.

Над 6000 фирми да се отърват от заверка

Асоциацията на организациите на българските работодатели в писмо до финансовия министър Владислав Горанов

"Поддържаме изцяло и недвусмислено подкрепата ни за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на ал.ал. 2 и 3 в чл.37 от закона, с които са въведени необосновани изисквания за задължителен одит, базирани единствено на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии. Настояваме в рамките на дадените Ви от закона правомощия, а именно: да отговаряте за разработването, координирането и контрола при осъществяването на държавната политика в областта на данъчната и счетоводната политика, да инициирате законодателни промени, с които да бъдат облекчени над 6000 малки български предприятия от финансовата и административната тежест, която Законът за счетоводството им налага, задължавайки ги да одитират годишните си финансови отчети. Припомняме, че предвидените в националния закон прагове са чувствително занижени спрямо дефиницията за малки предприятия и заложените в Директива 2013/34/ЕС стойностни критерии. Вместо намаляване на административната тежест и усъвършенстване на регулаторната рамка  законът  поставя изисквания, непропорционални на финансовите възможности на малките предприятия. Цялостна политика на ЕС е да се предвиждат мерки за подобряване на условията, при които оперират малките и средните предприятия. В противоречие с тази политика стойностните прагове за задължителен одит, въведени в Закона за счетоводството, възпрепятстват създаването на благоприятна среда за икономическата активност на малките предприятия и необосновано затрудняват осъществяваната от тях дейност.

В България - за съжаление, извършването на одит на малки предприятия се превърна в едно утежняващо задължение, при което поради ограничените финансови възможности на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена съответно води до формално изпълнение на одиторската дейност, което потвърждава тезата, че одиторската заверка на малките предприятия е излишна и ненужна услуга и за предприемачите, и за обществото."

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във