Банкеръ Weekly

Финансов дневник

САЩ АТАКУВАТ БАНКОВАТА ТАЙНА В БЪЛГАРИЯ

В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за контрола върху наркотиците и прането на пари в света е направена доста остра констатация за строгостта на банковата тайна в България. Според документа банковата тайна у нас има доста широк обхват, което създавало пречки в борбата срещу легализирането на незаконно придобити капитали и най-вече срещу прането на пари от наркотици и на средства за финансиране на тероризма. Вярно е, че в доклада изрично се подчертава, че засега в страната ни не са засечени операции за финансиране на терористични актове или организации. Но пък критиката срещу обхвата на банковата ни тайна е категорична. На всичко отгоре се прави констатацията, че банковата общност в България има изключително силно лоби в парламента, което блокирало всички опити за стесняване на обхвата на тайната.
Ако се погледне законовата регламентация за разкриване на информация, свързана с титулярите на сметки, наличностите по тях и движението на суми, ще се види, че формално критиките в доклада на Държавния департамент не са лишени от основание. Според глава девета на Закона за банките информация за сметките на граждани, фирми и други клиенти може да се разкрива само с решение на районните съдилища. Те се произнасят по искане на прокуратурата, Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Агенция Митници. Съдилищата са длъжни да вземат решение по искането в срок от 24 часа - в закрито заседание, и то не се обжалва от съда.
По писмено искане на директорите на Централната служба за борба с организираната престъпност, на Националната следствена служба и на Националната полиция банките са длъжни да предоставят информация за сметките на дружества с над 50% държавно или общинско участие. Както става ясно, тази разпоредба не се отнася за гражданите и частните компании. Техните сметки могат да бъдат проверяване без разрешение от съда - по искане на службите за сигурност и обществен ред, но само с изричното писмено съгласие на титулярите на сметките. При така описаната схема за бъркане в банковите сметки е ясно, че правоохранителните органи и службите за сигурност трудно могат да направят проучване, без то да стане достояние на проверяваните лица. А когато става въпрос за пране на пари от престъпна или терористична дейност, заподозрените лица ще изпразнят сметките си при първия симптом, че са подложени на проверка.
Но когато се коментира банковата тайна, трябва да се има предвид и още едно обстоятелство, което е много характерно за страната ни. И то е, че ако на органите за сигурност бъдат дадени повече права да ровят в сметките на гражданите и фирмите, съществува голяма опасност различни служители да злоупотребят, като започнат да търгуват с придобитата банкова информация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във