Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Само 10 града и 40 общини ще делят "едни" 1.5 млрд. евро

Брюксел развързва кесията по старому, макар оперативната програма да е с ново име - „Развитие на регионите“

S 250 614cc681 5ba3 453d bf18 b8a5019aa5ea

„Развитие на регионите“ е името на новата оперативна програма, която ще се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) през следващия програмен период 2021-2027 година.

Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР Деница Николова, която взе участие в наскоро проведеното заседание на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кметовете на десетте най-големи български общини.

 

Парите по програмата ще се изразходват за постигането на балансирано регионално развитие по три приоритетни оси - интегрирано градско развитие, интегрирано регионално развитие и техническа помощ. Поне засега, индикативният бюджет на ОПРР за

следващия програмен период е 1.464 млрд. евро,

осигурени по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

Според вътрешното разпределение на бюджета (също индикативно), 281 млн. евро ще отидат за изпълнението на Политическа цел № 2 на ЕС - по-зелена и нисковъглеродна Европа - което означава:

- насърчаване на чист и справедлив енергиен преход;

- зелени и сини инвестиции;

- кръгова икономика;

- приспособяване към климатичните промени;

- превенция и управление на екологичния риск.

Основната част от парите по програмата - 1.146 млрд. евро, трябва да бъдат инвестирани в изпълнение на Политическа цел 5 на ЕС - Европа по-близо до гражданите. Което - казано вкратце - означава насърчаване на устойчивото и интегрираното развитие на

градските, селските и крайбрежните райони,

както и стимулиране на местните инициативи. Останалите 37.71 млн. евро са за техническа помощ.

Спрямо ОПРР' 2014-2020, Брюксел увеличава "българските" пари със 152.51 млн. евро, т.е. с 11.63 на сто. Жест, който би трябвало да ни радва. Но... дали заслужаваме подобна екстра?

От 2007 г. досега, в модернизирането на българските градове

са инвестирани над 5.6 млрд. лв.

само по линия на две оперативни програми - регионално развитие и трансгранично сътрудничество.

Ако върнем лентата назад, ще установим... очевидното: видими промени - невидими резултати. Защото днес - 13 г. след влизането ни в ЕС и успешното осчетоводяване на 12 милиарда "регионални"лева - пак да си говорим за въпиюща нужда от балансирано регионално развитие, за съхраняване и развитието на човешкия капитал в т. нар. провинция и за стопиране на обезлюдяването и обезличаването на по-малките населени места, си е меко казано... странно. Или по-скоро - нелепо. Най-малкото, заради необходимостта да отговорим на един въпрос: "След като сега още е така, за какво похарчихте предишните 12 млрд. лева?"

Съвсем естествено, такъв въпрос Брюксел никога няма да ни зададе. Едно, защото хората там са възпитани, и второ - защото дори те вече носят... доказателства за ефекта на бумеранга.

Както и да е - продължаваме с фактите. А изводите всеки да си ги прави във вариант, който ще му позволи да спи спокойно и през следващия програмен период.

В момента,

над 70% от населението на страната

обитава големите и развити градове. По международните стандарти те са четири, а по българските - най-малко десет.

За да бъде преодоляна тази катастрофична разлика навреме, т.е. преди да е станала катастрофална, са нужни огромни инвестиции. Които Брюксел, разчитайки на експертизата на управляващите, отново ще ни ги осигури.

„Еврокомисията оценява положително новия комплексен териториален подход на България за управлението на бъдещите еврофондове, който се фокусира върху политиките за развитие на регионите и градовете“, заяви заместник-министър Николова по време на срещата с Управителния съвет на НСОРБ и кметовете на десетте най-големи български общини.

Според нея, парите по новата оперативна програма трябва да се усвояват по две приоритетни направления -

интегрирано градско развитие и интегрирано териториално развитие.

"Приоритет 1" е насочен към 10 големи града, които са хем областни, хем общински центрове -  Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Те са обособени в 4 клъстера - по райони от Ниво 2 и отчитайки функционалните връзки между тях.

За всеки от клъстерите, въз основа на четири показателя - население, територия, БДС и инфраструктура - ще бъде заделени конкретни пари. В смисъл такъв, че 30% от бюджета на всеки клъстер ще е за участие на "големите териториални единици" в интегрирания териториален подход с по-малките общини.

Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи. Към тях ще функционират Звена за подбор на проекти, формирани от общински експерти с възможност за привличане и на външна експертиза. Те ще извършват дейности по информация и публичност - публични обсъждания и обществена подкрепа за проектите, както и предварителния им подбор.

Големите общини ще имат три възможности за кандидатстване с проекти:

- самостоятелно или в партньорство със заинтересовани страни от общината;

- в партньорства между общините в съответния клъстер (или в партньорства от заинтересовани страни от клъстера);

- в партньорство с бенефициенти по двата приоритета на програмата - малки и големи общини.

"Приоритет 2" за интегрирано териториално развитие

ще обхваща 40 градски общини

от шестте района на Ниво 2, в които населението е над 15 000 жители.

Въз основа на четири критерия, за всеки от районите ще има отделен регионален бюджет. Приоритет е Северна България, за чието съживяване са предвидени 52% от бюджета по приоритета.

Водещ принцип за финансиране на проектите ще е приносът им за икономическото развитие на съответната териториална единица. При подбора на проектите ще се прилага подхода отдолу - нагоре, отбеляза заместник-министър Николова.

Плановете за интегрирано развитие на общината, Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и Плана за градска мобилност, ще са

стратегическите документи за достъп

до европейските средства и осъществяването на интегрираните инвестиции по новата ОПРР.

Регионалните съвети за развитие ще играят ролята на териториален орган и на тях ще бъдат възложени компетенции по оценка на съответствието на проектните концепции и идеи към определените приоритети за развитие на конкретния регион.

Предизвикателство в следващия програмен период ще е предложението на ЕК реализацията на проектите да става до две години след подписването на договор. Това изисква много добра предварителна подготовка на бенефициентите, които трябва да имат готови проекти, за да може да стартират бързо тяхното изпълнение“, коментира заместник-регионалният министър.

 

 


Плевен и Ботевград са сред избраните


Плевен, една от избраните 10 големи общини, ще участва в Приоритет 1. Общинската администрация на града ще бъде и териториален орган по програмата. Към него ще функционират Звено за подбор на проекти, формирано от общински експерти, с възможност за привличане и на външна експертиза. То ще извършва дейности по информация и публичност - обсъждания и обществена подкрепа за проектите, както и по предварителния им подбор, казаха от общината..

Ботевград една от 54-те средни общини, с право да кандидатстват по новата ОП „Развитие на регионите”. Кандидатстването по програмите обаче вече залага на интегрирания подход т.е. общината не може да кандидатства самостоятелно, а трябва да има партньори- общини, неправителствени организации или бизнес организации, коментираха от местната власт..

Facebook logo
Бъдете с нас и във