Банкеръ Daily

Финансов дневник

Сагата "Монте Паски" може да отрезви Европа

Откакто през април пое кормилото на "Уникредит", Андреа Орсел твърдо налага изискванията си за евентуална покупка на най-ценните парчета от бизнеса на "Банка Монте дей Паски ди Сиена". И иска "неутрална" от гледна точка на капитала сделка, очаквайки от правителството да поеме отговорност за лошите и проблемните заеми на най-старата банка в света, за всякакви юридически искове и за съдбата на около 6 хил. служители.

Поразената от глобалната финансова криза почти 600-годишна институция бе спасена с пари на италианските данъкоплатци и с благословията на Брюксел при условие, че държавата ликвидира дела си до края на годината. Което притиска Рим да търси отчаяно купувач за "Монте Паски", като предпочитанията клонят към "Уникредит". 

Орсел периодично уверява, че води преговори с кабинета за придобиването на "Монте Паски", което не означава, че "Уникредит" ще сключи сделка в кратки срокове.

Всичките "актьори" имат "принос" за разигралата се драма.

През 2007-а Орсел, който по онова време работи в "Мерил Линч", е консултант на поглъщането на италианската регионална банка "Антонвенета" от "Монте Паски" за 9 млрд. евро - скъпо удоволствие, от което балансът на купувача никога не успява да се възстанови. Сегашният италиански премиер Марио Драги и бивш председател на Европейската централна банка е контролният орган, който приветства сделката. А новият председател на "Уникредит" - Пиер Карло Падоан, е финансовият министър, който през 2017-та национализира "Монте Паски". 

Най-хубавото обаче тепърва предстои. Защото евентуална селективна покупка на "Монте Паски" ще придобие реална стойност, ако предизвика реформи на пренаселения италиански банков сектор. В него, по данни на "Банка д'Италия", в края на 2020-та са работили 474 банки, 23.481 банкови клонове и 275.224 банкови чиновници - сериозен повод за притеснение на банковите шефове. 

Италианската банкова система определено има нужда от прекрояване. 

Базираната в Германия рейтингова агенция "Скоуп рейтингс" констатира, че италианските кредитори подкопават стойността на местния бизнес вече повече от десет години от гледна точка на цената на капитала. Нещо повече, местните банки са се провалили в задачата си да подкрепят бизнесмените и предприемачите. Защото заемите, които предоставят, не са въз основа на целите на дружеството, а на кредитната история на клиента в банката. 

"Фитч рейтингс" пък пресмята, че съотношението на отпуснатите заеми при по-високи лихви заради промяна в платежоспособността на длъжниците към общия обем на кредитите, е скочило до над 10% през тази година. Този коефициент при по-едрите "Интеза Санпаоло" и "Уникредит" е бил под 5% към края на 2020-та, но по-дребните им съперници са в доста по-неизгодни позиции. Реалният БВП на човек от населението на Ботуша пък ще остане под нивата отпреди COVID-19 въпреки възстановяването от пандемията.

Капиталовият пазар на Италия е по-нисколиквиден в сравнение с другите страни-членки на еврозоната, да не говорим за САЩ. На него няма фирми за частни инвестиции и за рисков капитал, а италианският бизнес се нуждае от конкурентно финансиране от различни банкови модели и от задгранични банки на територията на европейската общност.

В интерес на истината, тези слабости не са характерни единствено за Италия, но дори и за европейския "отличник" Германия. Затова решението за "Монте Паски" ще е от особено значение за целия блок на еврото и може да послужи за пример на други европейски държави, където сделките по сливания и поглъщания се блокират от бюрократични и правни пречки.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във