Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Саблен удар с летален край

S 250 b40723d5 1691 4d05 b92c 59a0f57a714b

Управителният съвет на БНБ реши на 6 ноември в 13.00 ч. с шест гласа "за" да отнеме лиценза на Корпоративна банка. Седмият член на УС на БНБ - подуправителят Цветан Гунев, е в неплатен отпуск и не е участвал в гласуването.

Според някои финансисти, официалното съобщение на БНБ за отнемането на  лиценза на Корпоративна банка неслучайно е обявено час преди да започне закритото заседание на временната Комисия по бюджет и финанси в Народното събрание. На него финансовият министър Румен Порожанов е представил ефектите, които ще има затварянето на Корпоративна банка върху българската икономика. Коментира се, че първоначалната идея е била на същото това заседание отново да се обсъди въпросът дали спасяването на банката няма да бъде по-евтино за държавата, отколкото нейното затваряне. Но решението на БНБ за отнемането на лиценза на Корпоративна банка е обезсмислило тази част от дебата. Депутати от ГЕРБ обаче твърдят, че темата за спасяването на КТБ е отпаднала още преди седмица, когато управителят на БНБ Иван Искров обяви от парламентарната трибуна предложението на водения от ЕPIC консорциум за нейното оздравяване. На заседанието на 6 ноември депутатите от партията на Бойко Борисов са искали да чуят какви рискове крие за държавата фалитът на КТБ и са държали да го научат от финансовия министър Румен Порожанов, преди да изтече мандатът на служебния кабинет.

В същото време БНБ буквално наводни публичното пространство с важни и строго професионални съобщения на управителния съвет за съдбата на Корпоративна банка, които немалко медии объркаха. Първо Централната банка обяви, че

обезсилва заповедта на подуправителя на БНБ Цветан Гунев

от март 2014-а, която позволява на Корпоративна банка да увеличи капитала си с 35 млн. евро. Причината за тази отмяна е, че в хода на надзорната проверка след затварянето на банката (извършена от началото на юли до края на октомври 2014-а) е било установено, че въпросните 35 млн. евро са набрани чрез заеми, които Корпоративна банка е отпускала на свои клиенти. Така например "Дунарит" е получил заем от 15 млн. евро, "Търговски парк Тракия" - 6 млн. евро, "Планасат" - 5 млн. евро, "Ривер инвест" -  8 млн. евро, "Оптима трейд" - 5 млн. евро. Според съобщението на БНБ по-голямата част - 31 млн. евро, от всички тези пари кредитополучателите са дали на фирмите "Бромак" и "ТЦ - ИМЕ", а двете компании са внесли тези средства като увеличение на капитала на банката. Факт е, че според националните и европейските банкови регулации увеличението на банковия капитал със заемни средства е абсолютно забранено. Друг е въпросът как надзорните инспектори са доказали, че капиталовите вноски са направени точно с взетите назаем пари от банката, а не със собствени средства на "Бромак" и "ТЦ - ИМЕ". Според последните публични финансови отчети собственият капитал на "Бромак" е 141 млн. лв., а на "ТЦ - ИМЕ" - 151.6 млн. лева. Ако се вярва на тези числа, двете фирми са разполагали с достатъчно собствени средства, за да направят вноските в увеличението на капитала. Но така е по принцип. Както и че на заключенията на банковия надзор трябва да се има доверие, дори ако впоследствие се окаже, че експертите му са били заблудени. Впрочем в БНБ се говори, че заблудата, в която бил вкаран надзорът, вече е взела първата жертва.

Решението за отнемане на лиценза

на Корпоративна банка бе оповестено във второто по ред съобщение на БНБ за деня. В него се припомня, че вследствие на анализа на трите одиторски компании "Ърнст енд Янг", "Делойт Одит" и "АФА" КТБ трябва да начисли допълнителни провизии в размер на 4.222 млрд. лева. За пореден път се разказват действията на БНБ по случая "Корпоративна банка" през последните четири месеца. След което се прави констатацията, че отрицателният капитал на Корпоративна банка е 3.745 млрд. лв., вследствие на което капиталовата й адекватност е минус 180.18 процента. Заради тези силно отрицателни показатели на КТБ управителният съвет на Централната банка единодушно решава да й отнеме лиценза и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност.

И така, час-два след като отне лиценза на Корпоративна банка, УС на БНБ пусна и още едно -

трето съобщение

С него ръководството на Централната банка оповести, че възлага на УС на Фонда за гарантиране на влоговете да нареди на бъдещия синдик на Корпоративна банка "да сключи договор с фирма , притежаваща съответния за това международен опит, която да проследи извършените операции с активи на КТБ, довели до достигане на собствения й капитал до отрицателна величина и до отнемане на лиценза на банката".

В същото съобщение БНБ казва, че решението на управителния й съвет е следствие от приетата на З1 октомври позиция на Народното събрание, според която такава фирма трябва да бъде наета. Централната банка изрично заявява, че по силата на европейските и български закони не може да получава препоръки от други държавни органи, но все пак е взела това решение, защото споделяла загрижеността на народните представители. Колко трогателно!

С отнемането на лиценза на Корпоративна банка законовите задължения на БНБ по този казус приключиха. Сега

топката вече е изцяло в полето на Фонда за гарантиране на влоговете

Е, вярно е, че Централната банка участва със свой представител в управата на фонда, но все пак той е друга институция. Институция, която има две огромни отговорности по отношение на банковата несъстоятелност. Първата е изплащането на гарантираните влогове на гражданите и фирмите. В КТБ те са 3.7 млрд. лв., а фондът все още разполага с 2.1 млрд. лева. С други думи, не му достигат 1.6 млрд. лева. Тези пари той може да набави чрез заем, обезпечен с държавна гаранция, но за целта е нужна актуализация на бюджета.

Другият вариант е правителството да извади нужните пари от фискалния резерв и да кредитира с тях фонда. След което да се правят законови промени, които да позволят на защитаващата влоговете институция да емитира облигационна емисия и с тях да върне парите на хазната. Кой от тези два варианта ще бъде приет е въпрос на финансови техники и административна и държавническа гъвкавост. Важното е до 4 декември, когато изтичат определените по закон 20 работни дни от отнемането на лиценза, фондът да разполага с нужните му 3.7 млрд. лв., които да преведе на банките, определени да изплащат гарантираните пари на вложителите на КТБ.

 

 

Как ще бъдат обслужени депозантите?

От прессъобщението, което фондът разпространи на 6 ноември, става категорично ясно, че банките, които ще обслужват депозантите на КТБ, ще бъдат няколко. Въпросните кредитни институции, в които дълго чакащите клиенти на КТБ ще получат достъп до парите си, ще бъдат определени пак от УС на Фонда за гарантиране на влоговете до 25 ноември. Тогава всеки вложител ще научи в коя от въпросните обслужващи банки ще може да потърси парите си. Все още не е ясно как ще става разпределението, но се говори, че то ще бъде извършено по последните няколко цифри в единните граждански номера на хората и в БУЛСТАТ-ите на фирмите. За лицата, които имат да си вземат пари от КТБ, трябва да са ясни

няколко основни положения

Първо, по депозитите им ще бъдат начислени всички лихви, дължими от банката до 6 ноември. Второ, ако собствениците на влогове имат задължения към КТБ, с тези задължения ще бъде намалена дължимата им от банката сума. Трето, валутните влогове ще се изплащат в левове по курса на БНБ за съответната валута към деня  в който започва изплащането на гарантирания размер. Четвърто, хората могат да изтеглят полагащите им се по закон пари от обслужващата банка, но могат и да решат да ги оставят на депозит или по сметка в нея. И още една важна подробност. "Ако не сте съгласни с определената Ви за изплащане сума, Вие можете да подадете възражение до квестора/синдика в срок до една година от началния ден на изплащане на гарантираните размери по влоговете. Синдикът е длъжен да Ви отговори в 7-дневен срок от получаване на възражението", пише в нарочно обяснение по случая Фондът за гарантиране на влоговете.

Втората голяма отговорност на фонда е свързана с

процедурата по несъстоятелност на самата банка

Синдиците са длъжни да искат от него разрешение и да се отчитат за всички по-съществени сделки при събирането на раздадените от банката заеми и въобще при цялото осребряване на активите й. Това трябва да е абсолютно ясно, защото съществува хипотетична възможност активите на банката да бъдат продадени от синдиците само с един удар. Това може да стане, ако се възприеме процедурата за продажбата  й като предприятие. Тогава се прави оценка на всички активи, тя се одобрява от фонда и ако се намери купувач, активите се продават по определената цена. Тя може да е 70 и дори 90% от общия размер на активите на банката, но може и да е 15 или 20 процента. При подобна сделка осъществяването й изцяло зависи от волята на Фонда за гарантиране на влоговете и по тази причина след отнемането на лиценза на банката той се превръща в главно действащо лице по защитата на обществения и държавния интерес.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във