Банкеръ Daily

Данъчен произвол

С нашите пари по нашите глави

НАП обяснения за прихващания не дължи

адв. Албена Белянова
S 250 911d5b1d cc7c 4b61 ba09 0e39cd6067e9

Националната агенция за приходите по традиция от времето на Елин Пелиновия Андрешко, не „говори” с данъкоплатците. Ако не внесеш дължимото, те праща на съдия изпълнител, ако надвнесеш – не те информира, но разполага с надвнесеното по нейно усмотрение. БЕЗМЪЛВНО!

 

Ето разказа на известната адвокатка Албена Белянова, който тя сподели с „БАНКЕРЪ”.

„На 28 май 2021 г. посетих офис на НАП, за да заплатя данък върху дохода ми за 2020 година. Представете си, каква беше изненадата ми, когато служителя на НАП ми каза, че не дължа данък. Реших, че има грешка и поисках да направят справка. Какво се оказа? През януари 2013 г. съм надвнесла данък, от който през 2021 г. са приспаднали дължимия за 2020 г. данък. За 8 години на никого от данъчната администрация не му е хрумнало да ме уведоми и да ми върне надвнесения данък. Не така биха стояли нещата, ако имах да внасям. Досега щях да съм получила няколко уведомления, я от НАП, я от ЧСИ...„

Нещата обаче се объркват и добиват друг развой, ако решиш да бъдеш активната страна за своите надвнесени пари и поискаш да се действа с тях по твое усмотрение.

Белянова имала текущи задължения за здравни осигуровки и затова поискала тези задължения да бъдат приспаднати от надвнесената от нея през 2013 г. сума. Обяснили й, че това е сложна процедура, която може да отнеме месеци. По-добре било да си плати здравните осигуровки, а надвнесените суми ще й ги върнат друг път.

„Избрах сложната процедура, каза тя. - Напътиха ме към деловодството, където следвало да подам молба за прехвърляне на надвнесената сума от банка „Данъци“ в банка „Здравни осигуровки“. Подадох заявление”, спомня си тя.

Следва обаждане от служител на НАП, който я уведомява, че въпросното прехвърляне не може да се случи с подаденото заявление. Трябвало да подаде формуляр незнам си кой, който се изисквал по незнам си какви правила. Попитала защо са я напътили да подаде молба, когато имат специален формуляр. Служителят й обяснил, че няма представа, и че я уведомява НА ДОБРА ВОЛЯ.

„НА ДОБРА ВОЛЯ разясних на служителя на НАП, че за работата си получава заплата от българските данъкоплатци, което не е  поради добрата им воля и че служебните задължения на държавните служители изискват да имат представа и  своевременно, надлежно и учтиво да уведомяват гражданите. Убедена съм, че го чуваше за първи път”, казва Белянова.

Попитахме г-жа Белянова как приключва тази сага. Тя ни отговори, че след като служителка на НАП й обещала да я информират писмено за решението на агенцията, то явно все още се пише в някоя канцелария или чака нечий височайши подпис.

За подобен случай на данъчно високомерие ни информира и наш читател. Той бил забравил да плати осигурителните си вноски през 2011 година, когато останал без трудов договор и се регистрирал като самоосигуряващо се лице. Преди дни съдебен изпълнител го информирал, че дължимите вноски са нараснали в пъти до 9000 лева. И толкова.

Читателят ни проявил интерес къде и с кой да се срещне, за да се уточни размера на вземането и евентуалната настъпила давност. Започнало едно прехвърляне на топката между частния съдебен изпълнител, централата на НАП и районното поделение на приходната агенция, където човекът от години си плащал данъците. Читателят ни така и не можел да разбере какво точно му се случва – за кои месеци е дължал пари, защо две петилетки никой не го е информирал за този неволен пропуск, какви права има да се защити.

Позната счетоводителка го посъветвала да пусне писмено възражение. Човекът го приготвил. „С настоящото възражение (искане) на основание чл. 171 от ДОПК Ви информирам, че посочените по долу по основание и размер задължения са погасени по давност, защото са за 2010 и 2011 година. „Моля, в тази връзка да отпишете от данъчно-осигурителната ми сметка посочените задължения, както и да ме уведомите за извършените от Вас действия по отписване на основание чл. 173 от ДОПК.”, завършва „прошението” си той.

Но-о-о-о, трябвало да го предостави и входира лично. С мъка намерил затънтената стаичка в сградата на социалното министерство (защо ли пък там), изчакал времето за задължително "антиковид мокрене" в институцията и след поредица от недоразумения успял да получи входящ номер. Служителката му обяснила, че след няколко дни може да провери за резултат.

Значи, разсъждава читателят ни, аз съм длъжен да намеря законспирираното им бюро жалби и да се явя с хартиеното „прошение”, а те ме карат да звъня по телефона, едва ли не да ги подсетя, че чакам отговор. След няколко изнервящи разговора, в които чиновниците били изключително нелюбезни, се стига до заветното: „Абе знаете ли колко много работа имам, ама айде ще ви отговоря до седмица”. Човекът получава отговор, който няма нищо общо с очакванията за изтекла давност.

На неразбираем чиновнически език му се обяснява, че не може да претендира за давност към настоящия момент, защото срокът тече от крайната законова дата за погасяване на задълженията му, а част от тях като били за 2011-а, трябвало да бъдат платени следващата година. И така 10-годишната давност не е настъпила.  

„Давностният срок за задълженията по годишна данъчна декларация за 2010 г. започва да тече от годината, следваща годината през която е следвало да се платят, а именно от 01.01.2012 г.”, пишело в отговора на нападжийката.

Та, пита се в задачата, къде бяха данъчните да си искат парите през тези 9 години и половина, та сега внезапно се сетиха да си търсят вече солидно набъбналата сума. Това ли е била целта?

Тук е мястото да припомним случаят от преди година, когато България беше осъдена  от Европейският съд по правата на човека в Страсбург заради данъчен произвол. Накратко НАП беше разпродала имуществото на земеделец заради данъци, които, оказва се, той не дължи. И това пак поради високомерието по „длъжностна характеристика” на бирниците.

След години размотаване НАП възстановява неправомерно събрани над 42 хил. лв. данъци, за което плаща и над 40 хил. лв. лихви. Отделно от това данъкоплатците трябва да платят и 3500 евро обезщетение, присъдени й от Страсбург.

Сагата започва през 2000 г., когато на Антонов е направена ревизия. По това време той ръководи земеделска кооперация. На 2 март 2001 г. данъчните в Силистра издават ревизионен акт, според който Антонов дължи 55 013 лева. Върховният административен съд (ВАС) отказва да разгледа жалбата му срещу ревизията, тъй като Антонов е изпуснал срока да обжалва.

През 2003 г. той иска от НАП нова ревизия. Данъчните му отказват, но съдът отменя отказа. Магистратите установяват, че ревизията от 2001 г. е направена на Антонов като физическо лице, но в нарушение на закона са му начислени данъци във връзка с дейността на кооперацията.

Стига се до Върховния съд, който отменя и отказа на данъчните да възстановят сумите на Антонов. Съдът обяснява, че освен, че трябва да получи платеното обратно, НАП трябва да плати на Антонов с лихви.

Но НАП използват различни процесуални врътки, за да не изпълнят нареденото от съда. Включително искат възобновяване на данъчното дело, а не плащат съдебните такси за този процес.

Антонов пробва да търси обезщетение от НАП по Закона за отговорността на държавата, но губи в съда. Магистратите приемат, че законът не предвижда компенсиране и възстановяване на недължими данъци!!!.

И така докато Антонов завежда дело в Страсбург с помощта на адвокатите Михаил Екимджиев и Гинка Черничерска. Решението е да му се върнат парите, а поради нарушено право да ползва имуществото си - да му се платят 3500 евро обезщетение за морални вреди.

Поредно доказателство на тезата, че България трябва да се управлява отвън, отвътре - не ни се получава!

Facebook logo
Бъдете с нас и във