Банкеръ Weekly

Финансов дневник

С 37.35 млрд. евро външен дълг на гръб

Над 37.35 млрд. евро външна задлъжнялост имат българската държава, банките и фирмите. Кажи-речи, колкото е брутният вътрешен продукт на страната.


Още 65 млрд. лв. са официалните вътрешни задължения на държавата, финансовите институции, гражданите и фирмите.


Едно на друго общо 140 млрд. лв. при планиран БВП за 2012 г. от 78.6 млрд. лева. Когато към тази стряскаща порция дългове прибавим и цитираната от Българската стопанска камара вътрешнофирмена задлъжнялост, която е около 160 милиарда, картинката става покъртителна. Цели 300 милиарда циркулират като счетоводни записи из отчети и баланси и вероятно по-голямата част от тях завинаги ще си останат неуредени.


Грубо пресметнато, между България, българите и дълговете им зее един огромен ров. И за да се запълни той, са потребни десетки милиарди! По-любопитното е откъде ще бъдат намерени те? А отговорът не е оптимистичен и звучи страшничко. Стабилни изглеждат (защото скоро не са подлагани на изпитание) единствено бюджетните устои. Но колко дълго ще са такива, след като цялата икономика от няколко години се движи през кризата на автопилот и дори носещите до неотдавна печалба мастодонти се задъхват, ще бъде трудно да каже дори и финансовият министър. България днес наистина прилича на голяма магистрала със затворена за ремонт отсечка, а фирмите, които препускат по нея, дори и не подозират, че има затворен участък.


Ах, тези дългове

nbsp;


Ако се абстрахираме от това кое правителство каква заслуга има към бюджета, икономиката и обществото за натрупаните дългове, ще видим следния резултат. От споменатите по-горе 140 (139.44) млрд. лв. дългове на всеки от близо 7.5-те милиона български гражданин се падат по 4980 евро външен и 8667 (8700) лв. вътрешен дълг. Отделно, преди броени дни, премиерът Борисов предупреди, че мераците на Станишев за референдум за Белене и евентуален ангажимент за строителството му ще задължи всеки жител на страната с по още трийсетина хиляди - колкото е цената на Мерцедес Е класа втора употреба (на 120 000 км).


Но когато се изчислява задлъжнялостта на глава от населението, се взема предвид само държавният дълг, т.е. 7 млрд. евро, защото по закон обществото не поема пряко дълговете на фирми или на граждани, а само на държавата. Така че, ако се придържаме към тези принципи, статистическата задлъжнялост на глава от населението е около 934 евро.


Брутният външен дълг на българската икономика в края на юни е 36.4 млрд. евро. Когато към него добавим и емитираните на 2 юли еврооблигации (за 950 млн. евро), сумата нараства до 37.35 млрд. евро.


Как обаче са разпределени те!

Дългът само на държавата към чужбина е 4.5 млрд. евро. Тази сума се отчита при изчисляването на всички международни показатели, засягащи България. Когато става дума за т. нар. Маастрихтски критерий, според който държавният дълг не бива да надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, към външния се прибавя и вътрешният дълг, т.е. още 2.48 млрд. евро. Общо 6.980 млрд. евро. Срещу тях стои фискален резерв от 5.1 млрд. лв. и умението на финансовото ведомство да управлява процесите.


С юлската емисия еврооблигации държавният дълг на България възлиза на близо 17% от БВП - много под разрешения от ЕС лимит. Успокоителното за нас е, че този лимит системно и драстично се нарушава от повечето държави в Евросъюза.


Основният въпрос в нашия казус е:


може ли държавата да обслужва задължения от общо 7 млрд. евро?

Да, но пак принципно погледнато. Защото размерът на дълга има значение, но много по-важни са годишните разходи по изплащането му. Ако от тези 7 млрд. евро в една година държавата ни трябва да погаси 1 или 2 млрд. евро, но няма пари, означава, че тя е в технически фалит, откъдето и да го гледа човек. Другият вариант е да вземе назаем, както постъпи и министър Дянков.


Ето защо има едно много важно понятие, което е валидно както за държавата, така и за фирмите и гражданите, и то се нарича ликвидност - възможността по всяко време да покриеш плащанията по своите задължения. Ако сте чували израза ликвидността ми се сломи, сега вече знаете и какво означава той в личен план.


Дотук всичко изглежда ясно. Какво обаче се случва с онези близо


32.85 млрд. евро задължения на банки и компании

към външни кредитори? Заплаха ли са те за финансовата стабилност на страната. За да се отговори на този въпрос, първо, трябва да се погледне структурата на този частен външен дълг. Задълженията на българските банки са около 5.6 млрд. евро от него. Близо 90% от тези пари са предоставени на нашите банки от техните чуждестранни собственици за поддържане на ликвидността. И за да избегнем изкушението да коментираме гръцките банки, ще посочим, че само 860 млн. евро от тези 5.6 млрд. са задължения на българските банки с гръцки произход. Срещу тях обаче стоят ликвидни средства, които са достатъчни задълженията да бъдат погасени по всяко време.


Големият проблем на българската икономика обаче не е във въпросните 5.6 млрд. евро външен дълг на банковия сектор. За това говори фактът, че в рамките на една година кредитните институции са погасили 1.3 млрд. евро към външни кредитори, без да се усети каквото и да е напрежение.


Тревога будят

дълговете на частните компании към чуждестранните кредитори, които не са техни собственици, възлизащи на 12 млрд. евро. Над 6.3 млрд. евро от тях са дългосрочни заеми.


По-голямата част от 12-милиардните задължения са на големи дружества - телекоми, енергоразпределителни дружества, производствени компании, които имат значителни парични постъпления. Според справката, изготвена от БНБ, обаче няма просрочени задължения по външните кредити на тези дружества. Но ако закъсат, те или ще трябва да търсят нови собственици, както например БТК, или да бъдат обявени в несъстоятелност. Тежестта на дълговете им обаче няма да бъде прехвърлена към държавата, респ. към нейните граждани. Доказателство за това е несъстоятелността на Кремиковци, където външните кредитори - собственици на облигации на комбината, не успяха да си получат обратно всички пари. Но нито държавата, нито данъкоплатците пострадаха заради това, т.е. не им се наложи да плащат заради Кремиковци.


По подобен начин се подхожда и при анализа на задълженията на граждани и фирми към български кредитори. Нека да вземем банките, защото единствените публични данни са за отпуснатите от тях кредити - 55.6 млрд. лева. От тях 9.54 са необслужвани, а 4.2 млрд. лв. са под наблюдение. По всички тези проблемни вземания


банките имат обезпечения

и заделят провизии. А ако БНБ прецени, че те са недостатъчни, задължава кредитните институции да попълнят дупките с част от капитала си.


Според данните за шестте месеца на годината капиталовата база на целия банков сектор е малко над 9 млрд. лв. и осигурява адекватност на собствения капитал на целия банков сектор от 16.74%, което е много над изискуемия от БНБ минимум от 12 процента. Така че банките все още могат да поемат допълнителни загуби от нови лоши кредити, тъй като капиталовият буфер в системата е 2.6 млрд. лева. Въпреки оптимистичните данни обаче е за предпочитане това да не се случва.


Но да се върнем на външния дълг. След слалома през задълженията на държавата, банките и фирмите останаха едни


15.21 млрд. евро, записани като преки инвестиции

На практика това са парите, които чуждестранни компании са предоставили на българските си дъщерни дружества. Спорно е колко от тях са готови да продължат тази подкрепа, но непремисленото изтегляне на инвестициите им би означавало сами да си забият нож в гърба. А това е извън всякаква логика.


Практиката показва, че когато става дума за проблем с бизнеса в България, чуждестранният собственик търси купувач, с който освен собствеността урежда и вземанията си от българското дружество. Пък макар и да претърпи известни загуби. Показателни в този смисъл са сделките за БАКБ и НЛБ Банк.


Така че независимо от огромната външна задлъжнялост на регистрираните у нас компании важното е тя да се управлява добре. Защото всяко звено е брънка от общата верига на икономиката. И ако всеки ден все повече фирми фалират, проблемът няма да остане само в статистическите данни за безработицата, а ще се пренесе върху задлъжнялостта към банките, неплащането към НАП... Оттам по веригата ще забуксува изпълнението на бюджета, а след него ще дойдат проблемите с обслужването на дълга на държавата. Все неща, които за последните 22 години българите два пъти преживяха и никак не им се ще да има трети път!

Facebook logo
Бъдете с нас и във