Банкеръ Daily

Финансов дневник

С 3.5 млрд. дефицит и до 10 млрд. лв. нов дълг: Коронабюджетът приет на първо четене

Парламентът прие на първо четене първата актуализация на държавния бюджет за годината. Проектозаконът на правителството бе подкрепен от 123 депутати, a 55 бяха против. Идеите на кабинета бяха одобрени от всички парламентарни групи с изключение на БСП. 

Дългът е един от малкото варианти

Според финансовия министър Владислав Горанов дебатът по актуализацията би следвало да не е сложен, тъй като с нея единствено се увеличават разходите за фонд "Безработица" и се прави "една плаха прогноза" за загубите за хазната поради настъпващи ограничения в стопанския оборот. 

"Това са първите мерки, които дават отговор на част от поставените въпроси и реализират чрез промяна в бюджета първоначалните мерки, които бяха предложени от правителството. Може да не са съвършени, времето ще покаже. Моята роля остава само една да гарантирам, че колкото и продължителна да бъде тази криза, държавата ще може да продължи да функционира. Ние сме във Валутен борд, ние не можем да разчитаме на девалвация", подчерта министърът.

В спор с опозицията той на няколко пъти в рамките на деня се застъпи за увеличаването на тавана на дълга, за да не се харчи от фискалния резерв.По думите ако с лека ръка бъдат стопени резервите и няма гаранция как ще бъдат възстановени, алтернатива няма. Дори МВФ можело да не бъде такава.

Горанов вижда поемането на дълг като е един от малкото варианти за реализиране на фискални буфери и ликвидност в държавата: "Ако нямаме подобни ликвидни буфери в сметките на държавата в БНБ не може да взимаме никакви решения. Ще се върна в годините, когато един лидер на партията, която вие наследихте, казваше: "Как ще взимаш решения, когато нямаш пари. Как ще взимаш решения, ти не може да взимаш решения, като нямаш пари". Той увери, че нито една стотинка от бюджета няма да бъде изразходвана без знанието на парламента

Празен чек

"Предлаганата актуализация на бюджета за 2020 г. за нас е признание за провал и празен чек за политическото оцеляване на Борисов и управляващите, тъй като актуализацията на бюджета трябва да реши възникналите проблеми в различни сектори в резултат на кризата.", заяви по време на дебатите лидерът на БСП Корнелия Нинова. 

Нинова обърна внимание, че според изнесените от премиера Борисов и Владислав Горанов данни към февруари  реализираме излишък от 1,5 млрд. лв., а бюджетът вече е на дефицит 3.5 млрд. лева. и ако се следва логиката, датите и числата, значи премиерът твърди, че пенсионерите са стопили държавната хазна за три седмица с 5 млрд. лева.

"Фактите обаче са други. Месечно за пенсии от бюджета се заделят 770 млн. Изводите оставям на вас. За нас изводът е следният. Балонът за излишъци, за цъфтеш, за просперитет се спука. Истината лъсна, числата са били фалшиви и бюджетът е кух. Сега правителството иска заем до 10 млрд. лв. за справяне с кризата", изтъкна Нинова. 

За БСП изводът е следният: балонът за излишъци, за цъфтеш, просперитет. По думите й приблизително 3.5 милиона българи няма да получат нищо реално от тази актуализация.

По отношение на увеличението на държавния дълг Нинова отново се позова на думите на премиера Борисов, който казва, че "можем да вземем заемни пари, но те ще трябва да се връщат с лихвите от децата ни, от следващите поколения". Председателят на БСП добави, че актуализацията на бюджета ще задълбочи кризата, защото ще се вземе заем от 10 млрд., но той няма да стигне до онези, които имат най-голяма нужда, а ще се връща от децата и поколенията след тях.

Опонира й Александър Иванов от ГЕРБ, според когото проста аритметика показва, че не става дума за 10 млрд. лв. дълг, за увеличаване на тавана на дълга със 7.8 млрд. лв., тъй като 2.2 млрд. лв. вече са били записани в бюджета при гласуването му в края на миналата година. Иванов е категоричен, че бюджетът не може да бъде надвишава без санкция на Народното събрание, така че не може да става дума за празен чек.

Сметките на властта

Според финансовия министър новите разчети в държавния бюджет отразяват най-негативния сценарий за развитието на икономиката - спад от 3% през тази година и увеличение на безработицата с два процента.  Този сценарий предполага формирането на бюджетен дефицит в размер на 3.5 млрд. лева.

Най-песимистичният сценарий ще бъде съпроводен с намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар. 

Увеличението на лимита за поемане нов държавен дълг е със 7.8 млрд. лева. Така от 2.2 млрд. сега той ще може да достигне до 10 млрд. лева. В аванс финансовият министър съобщи, че първоначалната идея е държавата да емитира нов дълг в размер на 4.2 млрд. лева.

С емитирания нов дълг за 4.2 млрд. лв министър Горанов иска да покрие очаквания бюджетен дефицит в размер на 3.5 млрд. лв., както и сумата от 700 млн. лева, с която се увеличава капиталът на Българската банка за развитие.

Процедури

В следващите два дни депутатите ще могат да внесат предложения за промени в Закона за държавния бюджет, които впоследствие ще бъдат окомплектовани от ресорната Комисия по бюджет и финанси. Окончателното обсъждане на бюджетната актуализация ще се проведе в понеделник.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във