Банкеръ Daily

Финансов дневник

Руската мечка се изправя срещу банките ни

Енергийната и суровнинната кризи влошават финансовата стабилност на кредитополучателите

Драстичното повишение на цените на горивата и на суровините и очакваното нарушение на регулярността в техните доставки ще повлияят не само върху икономическата активност, но ще засегнат способността на кредитополучателите да обслужват заемите си и впоследствие да доведат до нарастване на несъбираемите кредити и обезценките. За това предупреди централната банка в новия брой на тримесечното си издание „Банките в България“. 

В анализа се посочва, че независимо от незначителния размер на преките експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, има кредитен риск произтичащ от индиректни ефекти - като допълнителния натиск за повишаване на цените на енергоносителите и суровините, възможни затруднения във веригите за доставки и влошаване на икономическите нагласи.

Освен  това се очерта и тенденция към глобална промяна на лихвения цикъл, която ще се отрази на финансовото състояние на кредитополучателите чрез увеличението на разходите за обслужване на кредитите.

Бързото нарастване на кредитните обеми се отразява благоприятно върху нетния лихвен доход на банките, но това е в краткосрочен план. Продължителното запазване на сегашните темпове на кредитен растеж създава обаче създава риск  от увеличение на задлъжнялостта, пишат анализаторите на БНБ. 

Интересно е да се отбележи и влиянието на COVID-пандемията върху кредитния пазар у нас.

В БНБ отчитат, че през първото тримесечие на тази година банките са работили в условията на затихване на пандемията от COVID-19 и постепенното отпадане на ограничителните мерки. Нарастването на вътрешното търсене и на износа са оказали благоприятно влияние върху финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

Общият дял на необслужваните кредити в края на март е 6.1% от всички предоставени заеми, при 6.4% към 31 декември 2021 година. От друг доклад на БНБ пък стана ясно, че за полугодието на тази година делът на лошите кредити е паднал до 5.6 на сто. Сред предпоставките, допринесли за понижението на дела на несъбираемите заеми през тримесечието, са операциите по отписвания и продажби на кредити.

БНБ обаче предупреждава, че през първото тримесечие банките са отбелязали по-висок прираст на кредитните си портфейли спрямо отчетения през последната четвърт на 2021 година. Така че размерът на необслужваните активи намалява с по-бавен тримесечен темп спрямо ръста на кредитите.

Да припомним, че делът на лошите кредити започна да намалява още в края на първата пандемична година 2019-а. По данни на БНБ към края на декември 2019 г. относителният дял на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) е отбелязал спад с 3.8% на годишна база и достига 10%, което се приема за относително високо равнище. При кредитите към нефинансовите предприятия този дял е по-значителен - 12.7%, докато при кредитите към домакинствата той е по-малък, от 7.3%.

Явно, че хората и фирмите бяха достатъчно уплашени и спряха да теглят рискови кредити, а много от старите задължения бяха предсрочно погасени.

Страхът доведе до това, че кризисната 2020 г. приключи за банковия сектор с преполовяване на печалбата спрямо предходната година. Отчетеният резултат за системата бе близо 815 млн. лв., като краят на годината загатна и за предизвикателствата през 2021-а. В последното тримесечие на 2020-а финансовият резултат сумарно за сектора бе едва 113 млн. лв., като девет от 24 банки и клонове на чуждестранни банки отчетоха загуба, макар и това да бяха по-скоро малките играчи на пазара.

Още през следващата година обаче банките изпъчиха гърди и само за деветмесечието на 2021-а финансовият резултат на системата надхвърли този за цялата 2020-а. Основен двигател бяха по-малкото обезценки, но имаше и ръст в приходите от лихви и от такси. За да се стигне до полугодието на тази година, когато печалбата на банковата система достигна рекорда от 1 млрд. лева, за което "Банкеръ" вече няколко пъти писа.

Защо е така ли? Ако слушате политиците, ще знаете, че "България е най-бедната държава в ЕС".

Икономисти и аналитици пък все още спорят през коя година и при какви условия (респ. изгода), е най-добре да влезем в ЕС. Нродът, естествено, никой за нищо не го пита, важно е да се яви само пред изборните урни..

Но ако наблюдавате действията на банкерите, ще знаете със сигурност, че България от няколко години вече е в "Клуба на богатите", както наричат Еврозоната - поне по цени на таксите и комисионните на банковите услуги. Затова не се учудвайте от фамозните печалби, които напускат България под формата на дивидент за акционерите.

След анализа на рамката, в която ще се развива българската банкова система, не можем да пропуснем и ролята на политиката на ЕЦБ и в частност на БНБ. А тук е много подходящ любимият виц на бившия президент на Европейската централна банка и вече експремиер на Италия  -Марио Драги:

Мъж имал нужда от трансплантация на сърцето.

 Лекарят му казал:

 Мога да ти предложа сърцето на петгодишно момче.

- Прекалено младо е”, казал пациентът. 

 Какво ще кажеш за сърцето на 40-годишен инвестиционен банкер?

- Инвестиционните банкери нямат сърце, отговорил пациентът. 

А сърцето на 75-годишен централен банкер? 

- Приемам, казал пациентът.

Но защо?, попитал лекарят. 

- Защото никога не е било използвано!, отговорил пациентът.

 -----------------------------------------------------------

 

Таблица

Колко печелят банките средно на месец

   98 млн. лв.                      2017 г.;

140 млн. лв.                      2018 г.;

142 млн. лв.                      2019 г.

68 млн. лв.                        2020 г.

117 млн. лв.                      2021 г.

167 млн. лв.                      2022 (до юни)

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във