Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РУСИЯ СПАСЯВА БАНКИ

Руското правителство наля 44 млрд. щ. долара в трите си най-големи кредитни институции - Сбербанк, Внешторгбанк груп и Газпромбанк. Министерството на финансите пък удължи срока за погасяване на отпуснатите им заеми от една седмица на три месеца. Същевременно брокерската фирма КИТ Финанс съобщи, че води преговори с инвеститори да им продаде дял от акциите си, след като не успя да погаси някои задължения. Разходите за застраховане срещу фалит (на продадените от Сбербанк облигации) са се увеличили с 30 базови точки до 435 пункта, а на Внешторгбанк - с 50 базови точки - до рекордните в историята на съществуването й 750 пункта.
Руските пазари са изправени пред най-сериозния си тест след 1998-а, когато правителството наложи мораториум върху изплащането на държавния дълг. Продължилият едно десетилетие икономически бум оттогава насам вече отслабва, а чуждестранните инвеститори са изтеглили най-малко 35 млрд. щ. долара от руски акции и облигации от началото на военния конфликт с Грузия през август и последвалите фалити на Лиймън и наложения държавен контрол върху застрахователя Ей Ай Джи. Положението се влошава допълнително от падащите цени на нефта, който е най-големият източник на приходи в държавната хазна, както и от растящия инфлационен натиск. Добивът на суров петрол в Русия се е понижил за първи път от 1998-а насам, а инфлацията е достигнала 15% годишно през август.
Все пак по оценка на Клаус Роланд - главния представител за Русия от Световната банка, страната е доста добре подготвена да преодолее трусовете. БВП е нараствал през всяка от последните десет години, а валутните резерви са скочили почти 50 пъти - от 12.3 млрд. щ. долара през 1998-а на 574 млрд. щ. долара - трети по размер в света след Китай и Япония. Стойността им обаче чувствително е намаляла през последните седмици в резултат на поскъпването на щатската валута и на интервенциите в подкрепа на рублата и към 12 септември е била 560.3 млрд. щ. долара, по данни на Руската централна банка. Поевтиняването на еврото и на английската лира били виновни за 10 млрд. щ. долара от спада, а останалите отишли за повишаване на цената на местната парична единица. Защото на 17 септември управителят на централната банка Сергей Игнатиев се закле да поддържа рублата стабилна в определения търговски диапазон към кошницата от евро и щатски долари. Експерти очакват валутния резерв на Русия да продължи да намалява и тази седмица, след като само на 16 септември финансовото министерство вкара 20 млрд. щ. долара в междубанковия кредитен пазар.
Сбербанк, Внешторгбанк и Газпромбанк са основните играчи на местния пазар и трябва да гарантират ликвидността на банковата система, поясни в специално изявление на 17 септември руското финансово министерство. И обеща правителството и централната банка да вземат до края на седмицата още мерки за подобряване на ликвидността. Преди спешните действия Сбербанк бе загубила 32% от пазарната си оценка,я а Внешторгбанк - 47 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във