Банкеръ Weekly

категорично

Рушветът е в генома ни

S 250 ef61ecfd 5180 438b 934e eb64d41f1270
S 250 d2a6e769 3fb4 4bb1 9406 e7f9c1675466


Елате да премерите новите си обувки. Добре ли са ви? Само че лявата ще получите сега, а дясната - след изборите. Разбира се, ако гласувате за... чифт...

Това е най-фрапиращият пример за корупция, за продажба на гласове, както му викат сега. Примерът е от Италия - от  началото на миналия век. Ние обаче не се даваме на Италия.

Доц. д.н. Пенчо Денчев Пенчев от Секция "Стопанска история" към Катедра "Политическа икономия"  на УНСС твърди, че рушветът е в генома ни. Ученият, който изследва корупцията по нашите земи в исторически план, дава и конкретен пример от времето на строежа на Лъвов мост. Хората говорели, че лъвовете на Лъвов мост нямали езици, за да не разказват за далаверите при построяването му.


 

 

Българската действителност е такава в момента, че всички онези елементи на корупция, които виждаме в различна форма, с различни думи, като модел се повтарят още от времето, непосредствено след Освобождението. Опитите да се ограничи корупцията също датират от тогава, но не успяват кой знае колко. Разбира се, има опити за съдене на политици и чиновници на по-ниските равнища. Те обаче са с променлив успех. Повече отиват към високите нива на властта.

Имаме осъдени кметове, примерно, на по-малки градове и на села. Колкото по-нагоре се стига - към министри например, толкова по-малък е успехът, макар че имаме Закон за съдене на министрите. Още от 1880 г., след като сме се освободили - в Търновската конституция има специален чл.155, според който министрите трябва да подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат вреда на държавата в лична полза. Въпреки всичко опитите за осъждане на ниво министър просто не са успешни. 

Корупционните съмнения

в следосвобожденска България са били свързани с тогавашните обществени поръчки - доставки за армията, за строителството на железниците и пътищата.

Аналог на "куфарчетата с пари" пък има по времето на Стамболов, когато държавата отпуска 29 безлихвени заема на определени индустриалци, за да развият индустрията в страната.

Корените на ранната българска корупция са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Ориенталското "съжителство" явно ни е повлияло - с какъвто се събереш, такъв ще станеш. Корупцията е част от "естествения ред" в Османската империя. Ръкополагането на висши духовници става, след като те плащат на централната власт, и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник, след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума. Бакшишът и рушветът трайно се преплитат в българската икономическа и социална култура и по чисто български канали.

Паралелите се повтарят почти в огледален вариант и се получава усещане за deja vu, че филмът вече е гледан, коментира Пенчев.

Там някъде

се ражда икономическата корупция

Според едно крайно твърдение, когато чорбаджиите изпаднат във финансови затруднения, те стават инициатори за постройката на черква или училище с тайната надежда, че това ще им даде възможност да се "омажат малко" с общите пари и да закрепят положението си.

След Освобождението в България на сцената излиза и политическата корупция. У нас се установява един корумпиран и

клиентелистки политически модел

при който политическите партии носят отделни характеристики на организации от мафиотски тип. Ориенталските навици си остават втора природа на българската административна машина, много от държавните и общински служители доброволно, а и с кеф се оставят да бъдат корумпирани. Затова увеличаването на броя на чиновниците е непропорционално голямо спрямо разширяващите се функции на държавата.

Пенчев твърди, че в края на ХIХ век България изпреварва по брой чиновници на глава от населението дори страни с утвърдени бюрократични традиции. Към 1899 г. в България на 1000 души население по различни изчисления се падат между 10 и 12 чиновници. За сравнение, в Германия съотношението е пет чиновници на 1000 души.

Несигурността и политическата зависимост на държавните чиновници пораждат корупция. Временното пребиваване на даден пост и явната заплаха от политически мотивирано уволнение дават тласък на стремежа към осигуряване на битието (чрез корупция) за времето, когато чиновникът ще се озове в прегръдките на неизбежната опозиционна безработица.

Рибата се вмирисва...

Наблюдателните съвременници оприличават Фердинанд с турския султан Абдул Хамид. Получава се така, че Освобождението донася на българите замяната на един деспот с друг, който използва конституционни средства, за да закрепи властта си, но не променя дълбоко вкоренените разбирания за начините на управление.

Интересен факт е, че първото българско правителство е съставено на 5 юли 1879 г., а от 9 юли (словом четири дни след сакралната дата)  на същата година датират първите сведения за корупция. Съдиите са обвинявани, че злоупотребяват с властта си за лична полза и в полза на свои роднини и приятели. За административните служители пък се сочи, че умишлено забавят издаването на определени документи, за да принудят нуждаещия се от такива да им даде някакъв рушвет.

Обвинен е дори Дядо Вазов като председател на Окръжния съд в Берковица. Най-много сигнали за корупция идват от митниците и ремонта на пътища.

Малката правда

При тоталитаризма корупцията се издига до неофициална държавна политика. Не непременно се свързва с рушвет. Имаш точен човек на точно място и получаваш необходимата услуга или разрешение. Това е времето на всесилния чиновник - няма пазарни сили, които да коригират поведението му, нито опозиция, която да упражнява политическа натиск за прозрачност, има един-единствен коректив - вътрешнопартийният.

 


Тъмни сенки по бюстовете


 

Мнозина от българските държавници от края на ХIХ и началото на ХХ век се заплитат в корупционни по същество афери или провеждат политика, която насърчава корупцията. Сред по-известните от тях могат да се споменат Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Рачо Петров, Иван Евстатиев Гешов, Стефан Бобчев. Пределно безскрупулен в стремежа си за лично обогатяване е Ст. Стамболов. Напълно корупционна по своята същност е практиката му заедно с Димитър Петков (като кмет на София) да закупуват евтино парцели в столицата, които повишават бързо цената си като резултат от прилагането на новия регулационен план. Залегналите в този документ промени не са били известни на широката общественост, но и премиерът, и кметът са достатъчно добре информирани, за да си закупят перспективни имоти.

Съдебната система отколе е подкупна

Да, тя е предлагала добри възможности за печалба. През есента на 1894 г. директорът на Пловдивския затвор Кр. П. Карапетров става посредник между арестантите и адвокати с влияние в управляващата партия. Той приема от арестанти пари, като се задължава да ги предаде на Ст. Бобчев, ако последният издейства от надлежните власти помилване. Впоследствие Стефан Бобчев и Теодор Теодоров образуват съдружие с подобна цел. Ефективността на работата си те гарантират със строго разделение на труда. Ст. Бобчев събира парите от осъдените, а неговият шурей и министър на правосъдието (от 10 февруари 1896 до 26 август 1897 г.) Т. Теодоров предлага лицата, които са си платили за предсрочно освобождаване.

Старт на далаверите с обществени поръчки

Сред най-сериозните източници на корупция по високите етажи на властта се налагат доставките на оръжие и военни материали, строителството на железници и доставките на вагони, локомотиви и друг подвижен материал, изграждането на пристанища и външните заеми, които България взема в края на ХIХ и началото на ХХ век. Неслучайно финансовият министър Лазар Паяков гузно се опитва да обясни с получаването на някакво наследство внезапното си забогатяване след сключването на външния заем от 1904 година.

Сключването на този заем замесва в корупционна по характера си афера министъра на търговията и земеделието Н. Генадиев. Основна роля в осигуряването на сумата по заема от 1904-а има "Банк дьо Пари" е де Пеи Ба". В условията по отпускането на заема е изрично определено, че част от сумата трябва да се употреби за постройката на железопътната линия Търново - Трявна - Борущица. Посочената железопътна линия не е най-изгодната от гледна точка на българското стопанство, но е пряко свързана с интересите на банката кредитор. "Банк дьо Пари" има вложения в мината "Княз Борис" в Тревненския балкан. Една железопътна линия в близост до мината увеличава печалбите на инвеститора.

Министър Генадиев има съществена роля за приоритетното финансиране на посоченото трасе. Срещу това той е снабден от французите със собствени акции от същата мина.

При сключването на 15-милионния заем за столицата през 1910 г. един общински съветник получава на ръка 9000 лева, защото го е защитил и е гласувал положително в съвета.

По отношение на военните доставки най-известна е т. нар. афера "Шарл и Жан" от началото на ХХ век. Шарл и Жан са псевдонимите, под които министър-председателят Рачо Петров и военният министър получават солидни комисиони от фирми доставчици на оръжие за българската армия. Това обаче не е единствената афера от такъв тип. Може да се открият десетки подобни корупционни схеми на най-високо равнище. Командирите на поделения намират редица свои източници на печалби с изцяло корупционен характер. От тях ще посоча само един пример. Трагикомичен характер носят действията на полк. Кърджиев, който служи в Пети Дунавски полк. Той продава зарзават от полковата градина на подопечните си офицери за своя полза, с остатъците от войнишката храна изхранва свине, които пък продава на снабдителя на полка и на отделни офицери, ползва безплатния труд на войници, взема отоплителни материали и вар от полковите запаси, без да ги заплаща, и т.н.

Чуждестранните инвеститори не успяват да променят правилата на играта, а се включват в различни корупционни схеми. Министър-председателят Т. Иванчов и брат му Сава (депутат) са заподозрени, че получават 250 000 лв. в акции като подкуп от белгийското анонимно дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", за да не разрешат даването на друга концесия за захарна фабрика в страната. През 1898 г. финансовите власти в княжеството установяват, че производителите на бира братя Прошек декларират много по-малко пиво от реално произвежданото в пивоварната им в София. Чрез тази операция те плащат по-малко от дължимия акциз. Братя Прошек извършвали данъчната измама със знанието и заинтересованото съучастие на финансовите контрольори, "които сполучвали да подкупват". След поредната смяна на контрольора новият се оказал честен, не приел подкупа от производителите на бира и аферата излиза наяве. Сред бързо разпространяващите се корупционни схеми е тази, при която се съчетават частната и държавната работа в медицината. Обикновено близки до управляващата партия лекари принуждават хронично болни да посещават частните им кабинети и едва след като си заплатят за преглед, са приемани в държавните болници.

Общинарите не изостават

Най-трудно забележима, но пряко засягаща всички българи, е корупцията на общинско ниво. Столичната община - като най-голяма в страната, дава възможности за извличане на най-големи печалби. Не най-голямата, но сред най-любопитните е аферата, свързана с доставката на бронзовите лъвове за Шарения мост. В архитектурния проект за столицата от края на ХIХ век е предвидено за украса на моста да бъдат монтирани четири бронзови лъва и фенери. При осъществяването на тяхната доставка обаче се откриват действия от страна на кмета Д. Петков и директора на техническото отделение на общината А. Начев, които определено не са в съзвучие с най-добрите практики при обществените поръчки. На 5 октомври 1890 г. Виенската фирма "Р. Вагнер и Сие" подава оферта за изработване и монтаж на необходимите лъвове и фенери. Стойността на цялата поръчка е оценена от австрийците на 18 250 лева. Тази оферта обаче не е приета и обявеният търг се проваля. По-късно същата поръчка е възложена на същата фирма, но вече въз основа на т. нар. принцип на доброволното съгласие. И цената на доставката необяснимо скача повече от два пъти - тя става 37 500 лева. Причините за внезапното оскъпяване на лъвовете остават неизвестни, но явно шегата, че езиците им липсват, за да не могат да кажат това, което знаят за доставката си, не е лишена от основание.

Няма санкции

Една от най-потискащите характеристики на ранната българска корупция е нейната "недоказуемост" и фактическа безнаказаност. Опитите за осъждане на корумпирани министри завършват с фактически неуспех. Присъдите се отнасят по-скоро за политически престъпления, а не за корупция. Има дори парадоксални случаи.

През март 1888 г. командирът на Първи Софийски пехотен полк Христо Попов - заедно с други офицери, е обвинен в тежки, корупционни по характера си престъпления: фалшифициране на правителствени парични документи, с които съзнателно се изтеглят пари от хазната; незаконно създаване на таен фонд, средствата от който са използвани за лична облага; опит за вземане на подкуп от войници; съзнателно (а навярно и користно) унищожаване на следствено дело срещу войници евреи за бягството им от бойното поле по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и други. Майор Попов е признат за виновен и осъден на четири години затвор. Това обаче не спира политическата му кариера. В следващите години Хр. Попов става кмет на столицата и министър на правосъдието (!) в правителството на Васил Радославов (1913-1918 г.).

 

 

 


Разхищения в пазарен план


Властта в България в демократично време прави все по-големи финансови разхищения - това са установили от фондацията "Фридрих Науман". В т. нар. "Черна книга на правителственото разхищение в България", която излезе преди месец, са събрани сериозни журналистически разследвания за неразумни харчове на обществени средства. Петнадесет случая на неразумни харчове, на корупция или на лошо планиране от цялата страна представя книгата. Сред тях са луксозните играчки на властта, скъпите автомобили, ремонтът на площада около НДК, примери от Пловдив, Варна и по-малките населени места като Криводол.

Ето коментарът на Даниел Кадик от фондация "Фридрих Науман": Мога да кажа, защото страшно много шофирам, един от примерите, това са магистралите. Когато става дума за една магистрала, която струва 12, 13 пъти повече, отколкото в другите европейски страни, човек трябва да си зададе въпроса на какво се дължи това, дали е резултат на корупция, на лошо планиране или на двете заедно."


Растежът храни и корупцията


Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии казва: между корупцията и икономическия растеж връзката често е била много положителна. Например особено успешните първи десет години на ХХ в. у нас са едни от най-корумпираните.

Това се доказа и в края на столетието от възхода и краха на "азиатските тигри". И е лесно обяснимо - корупцията е преразпределяне на ресурси, които при икономическа експанзия се увеличават. При липса на задръжки, на обществена нетърпимост и на показни разкрития корупцията расте в една растяща икономика.


И мерките вредят


Дори и да се реализират, крайните нагласи за репресия по отношение на корумпираните политици всъщност не решават проблема с корупцията, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. За мен най-доброто доказателство е това, което се случва в Румъния. След не знам колко вече министри в затвора вие имате изключително лошо ниво на корупционна среда, което показват проучванията на различни системи от изследвания - европейски и световни.

У нас практически няма политическа кампания, която да няма като главна тема корупцията на управляващите - така изследователят обобщи присъствието на темата "корупция" в политическите послания от края на 90-те години, като добави обаче, че според него взаимните обвинения в корупция между кандидати и партии в предизборната борба всъщност са етикети, които остават на повърхността.

Според Безлов корупцията у нас през годините варира около едни и същи нива, които понякога се покачват, понякога спадат, а след това отново се връщат към същите стойности. Икономическият просперитет според него остава основен фактор за корупционните практики. Корупцията всъщност е евфемизъм на бедност, отбеляза Безлов.

Няма страни с нашия доход на глава от населението, които да са на много по-различни равнища от нас по отношение на корупцията, допълни още анализаторът, като направи уговорката, че има и "аномалии" - например Естония, където корупционните нива са по-ниски, отколкото в Италия или Гърция. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във