Банкеръ Daily

Финансов дневник

Ролята на централната банка в опазването на макроикономическата и финансовата стабилност

Агустин Карстенс, генерален мениджър на Банката за международни разплащания (БМР)

Каква е ролята на централната банка в опазването на макроикономическата и финансовата стабилност? Това е основен акцент в анализа на генералният мениджър на Банката за международни разплащания (БМР) Агустин Карстенс, който наскоро посети София и участва във финансов форум по повод 140-ата годишнина на Българската народна банка (БНБ)

"Собственият ми опит от Мексико, както и уроците от неотдавнашната икономическа история на България, показват, че тази роля е съществена за справяне с финансовия цикъл", казва Агустин Карстенс. 

Основната идея е концепцията за приливи и отливи в поемането на рискове. Във възходящата фаза на цикъла, тези рискове се проявяват в бърза кредитна експанзия, увеличена задлъжнялост и растящи цени на активите. Пиковете на финансовия цикъл обикновено са последвани от периоди на финансов стрес – или по-лошо, от финансови кризи.

Карстенс уточнява, че приливите и отливите в поемането на рискове не са непременно предизвикани от външни рискови фактори или шокове, които обикновено са в основата на моделите за управление на риска на банките и стрес тестовете на централните банки. Напротив, те възникват вътрешно от взаимодействия на финансовите пазари. Една от причините е, че финансовите посредници не са толкова добри в прогнозирането на еволюцията на риска през целия финансов цикъл, колкото може би са в оценяването на относителните рискове в даден момент във времето. Друга причина е, че глобалните и националните финансови условия си взаимодействат, често по непредвидими начини. Агустин Карстенс дава за пример как благоприятни глобални финансови условия заедно с поскъпване на национални валути насърчават вземането на външни заеми, включително от банки. Това, на свой ред, засилва ръста на националното кредитиране и задлъжнялостта. Този механизъм изглежда очевиден впоследствие, но може трудно да се долови предварително.

Опит той трупа в централната банка на Мексико. "...ние се изправяхме пред множество трудни ситуации, свързани с капиталовите потоци, натиск върху валутните курсове, финансовата стабилност и инфлацията, често възникващи от процеси в Съединените щати. Както при други нововъзникващи пазарни икономики, капиталовите входящи потоци понякога застрашаваха способността на пазарите ни да усвоят тези потоци –въпреки най-добрите усилия на паричната политика. А докато бях заместник управляващ директор в МВФ, наблюдавах прилив на глобални капиталови потоци, възникващи между 2003 г. и 2006 г. и нахлуващи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително България. До 2007 г. капиталовите потоци, навлизащи в ЦИЕ надвишаваха 15% от общия БВП на година. Това доведе до силен ръст на производството и заетостта в икономиките в региона, но също така и до макроикономическо прегряване, големи дефицити по текущата сметка и огромни балони на пазарите за кредити и недвижими имоти", посочва генералният мениджър на БМР. 

По думите му с внезапното спиране на капиталовите потоци в края на 2008 г., бумът приключи и икономиките в ЦИЕ бяха принудени да предприемат мащабни промени в макроикономиката и финансовия сектор. Но като цяло банковите системи останаха стабилни и растежът се възстанови сравнително бързо. Това контрастира с финансовия крах, настъпил в България през 1996 – 1997 г., когато институционалните основи бяха много по-слаби и политиките не съответстваха на базисните циклични развития. Ще се върна на този въпрос по-късно.

Карстенс изтъква и новата вълна от капиталови входящи потоци на нововъзникващите пазари и в ЦИЕ, които в голяма степен бяха отражение на страничните ефекти от прекалено либералните парични политики в Съединените щати и еврозоната. В България например нарастването на потребителското и ипотечно кредитиране отново се покачи до почти двуцифрени годишни проценти от 2017 г. насам, и отново бе съпроводено с бързо увеличаване на цените на жилищата. Но банковият сектор е по-силен и макроикономическите дисбаланси са по-малки отколкото преди десет години, което прави повторението на спада от 2009 г. и финансова нестабилност малко вероятни.

"Опитът на ЦИЕ и на други нововъзникващи пазарни икономики показва, че централните банки се учат как да намалят последиците от финансовия цикъл. Важно е да се подчертаят политиките в три направления: изграждане на институции за парична и фискална стабилизация; силен банков надзор и макропруденциални политики, и развитие на международното надзорно сътрудничество. Банковата и валутната криза, която почти доведе до срив на финансовата система в България през 1996–97 година, бе резултат от отсъствието на основни институции, необходими за една пазарна икономика... Във вашия случай, въвеждането на паричния съвет през 1997 година помогна за стабилизиране на валутните и инфлационни очаквания, както и на фискалната ситуация. Във финансовия сектор стабилността постепенно беше възстановена след приватизацията на държавните банки, укрепването на банковия надзор и въвеждането на законодателство за банковата несъстоятелност. Присъединяването към Европейския съюз даде допълнителен тласък на институционалните реформи", казва още той.

Според него по този начин до началото на голямата финансова криза от 2007–2009 година, макроикономическите и банкови рамки за стабилност в региона са се доближили до международните стандарти. Въпреки това надзорните органи не отчетоха в достатъчна степен рисковете, свързани с ускорения растеж на кредитите. По-конкретно не бяха адекватно оценени рисковете, свързани с операциите от типа „кери трейд“ и валутното кредитиране на нехеджирани кредитополучатели.

Карстенс акцентира, че осъзнаването на тези рискове беше по-голямо в страни с режими на фиксиран валутен курс. Когато лихвените проценти не можеха да бъдат увеличени, за да се затегне кредита, инструментите на пруденциалната политика бяха бързо възприети като алтернатива. Така България беше една от първите страни, практикуващи  макропруденциална политика, като използваше инструменти, вариращи от по-високи капиталови изисквания до диференцирани задължителни резерви и пруденциални кредитни тавани. Други централни банки от ЦИЕ издадоха насоки за стандартите за кредитиране на домакинствата или използваха различни инструменти за управление на капиталовите потоци. Отделно от това, но също така важно е, че повечето правителства в ЦИЕ не се възползваха от вълната на по-високи приходи, свързани с цикъла на бърз растеж, запазвайки публичните разходи и ръста на дефицита в умерени граници.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във