Банкеръ Weekly

Финансов дневник

"Робин Худ" раздели еврозоната

Десет страни членки на еврозоната, начело с Франция и Германия, се договориха за въвеждането на данък върху финансовите транзакции от 2016 година. Това стана по време на срещата на Съвета на финансовите министри от Европейския съюз на 6 май в Брюксел. Спорният налог предизвика гнева на министри от другите страни членки, които се обявиха твърдо против "неясно формулираните условия на политическата сделка". Британският финансов министър Джордж Озбърн заплаши, че ще предприеме нови съдебни действия срещу договорения налог, независимо че в края на април Съдът на Европейския съюз отхвърли претенциите на Великобритания. Словения, която първоначално се присъедини към проекта, не подписа съвместната декларация.


Целта на новия данък, който получи прозвището "Робин Худ", е да накара финансовите институции да платят справедлива цена за помощта, която са получили по време на финансовата криза. Съгласно предложението ставка от 0.1% ще бъде налагана на търговията с акции и облигации, а 0.01% - на търговията с деривативи между финансовите институции, ако най-малко едната от тях се намира в държава, която е приела данъка. Според Европейската комисия данъкът върху финансовите операции би носил 35 млрд. евро годишно.


"Това не е данък върху банкерите, това е данък върху работните места, инвестициите и пенсиите на хората. И затова Обединеното кралство не иска да бъде част от него", подчерта Озбърн по време на срещата на министрите.


Основното възражение на държавите против данъка е, че всъщност не са ясни специфичните детайли за това как ще се прилага той и не е представена оценка на въздействието му върху държавите извън еврозоната. Озбърн се закани да съди Европейския съюз, ако Великобритания бъде принудена да събира приходи от данъка за други европейски правителства върху транзакции, извършени на територията на лондонското Сити. Шведският финансов министър Андрес Борг обяви, че просто не разбира предложението на колегите си и допълни, че обмисля дали да не се присъедини към правната битка на Великобритания. "Ние мислим, че данъкът върху финансовите транзакции е много скъп и неефикасен и ще има пагубен ефект върху инвестициите", коментира Борг. Според шведския министър липсата на информация по предложението е сериозен проблем.


И въпреки че 10-те държави одобриха споразумението, ключовите характеристики на данъка остават неопределени. Най-същественият въпрос е дали налогът трябва да следва произхода на финансовия инструмент, например мястото, където са емитирани акциите, или ще зависи от това, в коя държава се намира институцията, която търгува с инструмента. Видовете акции и деривативи, които попадат в обхвата на данъка, също не са изяснени.


Критиците определят решението на десетте държави като политическо парадиране преди изборите за Европейски парламент на 22-25 май. И въпреки че целта на данъка е да накара банките да платят за част от парите, които получиха от данъкоплатците, по всичко изглежда, че налогът няма да реализира планираните 35 млрд. евро, а най-много около 3 млрд. евро.


Европейските регулатори също гледат скептично на новата данъчна мярка. "Знаем, че данъкът върху финансовите транзакции може да бъде опустошителен за финансовите пазари, както сме виждали вече в Швеция", каза Стивън Мейджър, председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари. "Но ако има такъв данък, предпочитаме да се прилага във всички 28 страни членки на Европейския съюз", допълни още Мейджър. Швеция въведе подобен данък през 80-те години, но беше принудена да го отмени, след като търговията с акции започна да се измества към Лондон. Според шефа на европейския регулатор дискусията не трябва да бъде по отношение на разделението "за" или "против" данъка, а от гледна точка на това какъв е видът на предлагания данък и неговите последици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във