Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Rien ne va plus

Хазартът - от легалната зала в нелегалното мазе

S 250 a0349b0c bd78 4f59 855b 5fe6998b4d01

Rien ne va plus – от френски „Край на залаганията”. Това са думите на крупието, с които прекратява наддаванията около рулетката. Алчните ръце се оттеглят от секторите на кръга й, настъпва гробовна тишина и всички се втренчват в прищевките на Съдбата.

Край на залаганията – това като че ли казаха управляващите с два законопроекта, които уж целят да ограничат до разумни граници хазарта, да го направят отговорен и да гарантират приходите в хазната от него.
А дали е така?

 

Единият проект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, на който браншът отчасти „симпатизира”, е внесен в парламента от депутати на ГЕРБ, начело с председателката на групата Даниела Дариткова, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и юристът Красимир Ципов.

Превърналото се в правило заобикаляне на процедурите, регламентирани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и този път бе спазено: проектът е внесен в деловодството без промените да са обсъждани както с бранша, така и с широката общественост. Най-вероятно - като доказателство, че каквото реши партията и държавата, това се случва.

Проектът на герберските депутати се появи само ден, след като на 4 юни лидерът на НФСБ Валери Симеонов също поиска ремонт на Закона за хазарта - с крути мерки, от които браншът настръхна. Промените предвиждат работещите към момента близо 700 казина и игрални зали да бъдат затворени до 2025 г., а хазарт да се върти само в 5-звездните хотели и 10 курорта, старателно описани в специално приложение.

До момента, официален коментар от ГЕРБ за соловата акция на Симеонов няма, но не било изключено отделни текстове от проекта му да бъдат подкрепени. 

От бранша обаче са категорично против.

 „В България има сигурно не повече от 20 петзвездни хотела. Ако хазартът се съсредоточи само в тях, техните собственици ще могат да рекетират с цените си наемателите - организатори на хазарт, защото последните просто нямат къде другаде да се подслонят”. Това каза специално за „БАНКЕРЪ” Ангел Ирибозов, председател на  Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия (БТАПОИИ). Той нарече поправките на Симеонов лобистки и заяви, че приемането им ще създаде предпоставки за нелегален хазарт.

„Който има нагон към игри на късмета – той ще продължи да играе, независимо в легални обекти или в незаконни.  Ако го лишат от лицензирана зала, той ще отиде в нелегално мазе - обясни Ирибозов. - Но така държавата доброволно ще трябва да се откаже от онези 230 млн. лв., които хазартът внася в хазната и ще трябва да ги извади от джоба си, за да плати на правоохранителните органи да се справят с нелегалните обекти. Да не говорим за защитата на клиентите - те няма да има на кого да се оплачат", убеден е той.

Ако доводите на Симеонов се приемат, България ще се върне години назад и ще се озове отново в играта „Тука нема - тука нема”, макар и под доста по-рафинирана форма.

"Законопроектът на Валери Симеонов предвижда постепенно затваряне на игралните зали в България в рамките на 5-годишен период - до 2025 г. и последиците от него би следвало да се отчетат. Световният опит показва, че подобни ограничения водят до загуба на работни места и създаване на предпоставки за развитие на нелегален хазарт", пишат от бранша.

Ефектът от подобна мярка ще засегне и българските производители, които произвеждат високотехнологично оборудване за сектора и се нареждат сред първите 10 водещи производствени компании в игралната индустрия в света. При подобна ситуация загубата на работни места за висококвалифицирани кадри като инженери, програмисти, математици, и дизайнери, ще бъде неминуема.

Асоциацията на производителите и организаторите на игрална индустрия са "за" разширяването на дейността на Българския спортен тотализатор. Те подкрепят и въвеждането на механизми за борба с хазартната зависимост, които се съдържат в проекта на ГЕРБ.

Този подход - да се правят законови промени от днес за утре, сервирани като специалитет, води единствено до риск за консумиращите го. Неприятното е, че случващото се вече се е превърнало в начин на живот в експерименталната лаборатория "България".

 


Пазят Горанов от отговорност


Да се закрие независимата Държавна комисия по хазарта, а правомощията й да бъдат прехвърлени на Държавна агенция по хазарта, която ще е под шапката на Министерския съвет. Това е едно от предложенията в проекта на ГЕРБ за ремонт на Закона за хазарта. 

Мотивът за структурния ремонт е в духа на "пожеланието", направено от Владислав Горанов през януари (покрай скандалите около Васил Божков): отговорността за решенията на хазартния "надзорник" трябва да се носи еднолично от неговия шеф. От ГЕРБ обаче не коментират, че създаването на въпросната Държавна агенция ще добави нови работни места към непреброимата чиновническа армия и по същество ще изисква бюджетен потенциал за издръжка. А финансовият министър, в случая Горанов - ще бъде в  ролята на „наблюдаващ прокурор”.

От ГЕРБ предлагат също всички оператори на хазартни игри да са длъжни да предупреждават изрично клиентите си, че залаганията могат да се превърнат в зависимост, както и да предоставят информация за възможностите за терапия. Ще се прави и регистър на пристрастени към хазарта, които не трябва да бъдат допускани в игралните зали и казината. Клиентите ще бъдат информирани и за тази опция. Регистрацията на човек като зависим може да става доброволно - с подаване на заявление към Агенцията по хазарта. Минималният срок, за който може да се поиска включване в списъка с лица, които не се допускат до залагания, е 2 години. След това гражданинът може да декларира, че иска да бъде отписан, гласят поправките в закона.

 

 


Адвокатурата атакува пред КС държавния лотариен монопол


Конституционният съд все още мисли дали допусне до разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет да бъдат обявени за несъвместими с основния закон последните промени в Закона за хазарта. С тях беше наложен държавен монопол върху организирането на лотарийни игри (с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности). Освен това бяха прекратени незабавно лицензите на всички организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор".

Според висшият орган на адвокатурата, парламентът е прекрачил конституционната граница за установяване на държавен монопол, който може да бъде налаган върху изчерпателно изброени сфери - железопътния транспорт, пощенските и далекосъобщителни мрежи, ядрената енергетика и оръжейната сфера.

"Нито хазартната дейност като цяло, нито обособени части от нея са посочени в конституционната разпоредба. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкувана разширително, защото се явява изключение от общите принципи на свободна стопанска инициатива и на гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, предвидени в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията", мотивира се Висшият адвокатски съвет, според който е въведено класическо монополно положение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във