Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РЕЙТИНГОВИТЕ АГЕНЦИИ ЩЕ ЗАПАЗЯТ РОЛЯТА СИ

Г-н Пулис, един от изводите след срещата на представителите на централните банки на страните от Югоизточна Европа бе, че кризата е далеч от региона. Вие лично виждате ли някакво косвено влияние от пазарните турбуленции върху финансовия сектор в Кипър?
- Не очакваме да има някакъв директен ефект върху банковата ни система. Що се отнася до косвеното влияние, то ще е същото, както във всички останали икономики в Югоизточна Европа. Основното последствие, разбира се, е увеличение на цената на финансовия ресурс за всички банки. Това ще предизвика леко покачване на лихвите по депозитите, което означава, че и лихвените проценти, при които кредитните институции отпускат заемите на клиентите си, ще трябва да се увеличат.
В контекста на икономическата активност е възможно Кипър да се повлияе от очакваното значително забавяне на икономическия ръст в Европейския съюз. Вероятност нашата икономика да бъде засегната обаче съществува само в случай, че рецесията в САЩ се прехвърли и в Европа. Но в момента страната ни може да се похвали с доста висок темп на нарастване на икономиката - малко под 4 процента. Така че има достатъчно голям буфер, който да позволи на стопанството да се развива и да върви напред дори ако се получи някакво забавяне.
Споменахте, че кризата предизвиква по-голямо или по-малко увеличаване на лихвите по кредитите. Влияе ли това на дела на лошите заеми на кипърските банки?
- Бих казал, че качеството на кредитните портфейли на банките в момента е много високо. През последните години наблюдаваме доста бързо намаляване на броя на класифицираните заеми в кипърските кредитни институции. Освен това банките поддържат солидни капиталови буфери, с които могат да посрещнат всяко влошаване на качеството на кредитните си експозиции. На този етап обаче, без каквото и да е колебание, мога да заявя, че няма място за притеснение от необслужвани кредити.
Наблюдава ли се отдръпване на чуждестранни инвеститори от икономиката на Кипър вследствие на глобалната финансова криза?
- В момента не разполагам с точни данни за преките чуждестранни инвестиции в Кипър, но очевидно, ако в страните от еврозоната се получи чувствително забавяне заради проблемите в Съединените щати, логично е да очакваме в известна степен намаляване и на чуждестранните вложения в нашата икономика и те да паднат под сегашните си нива. Но е наистина много трудно да прогнозираме какъв ще е спадът, защото нямаме ни най-малка представа доколко страните от еврозоната са изложени на негативното влияние на САЩ. Впрочем дори не сме напълно сигурни дали американската икономика ще претърпи срив, или мерките, което правителството на Щатите предприема, ще предотвратят рецесията. Сами разбирате колко неясна е ситуацията за всички, но за да обобщя, ще кажа, че ако нещата в САЩ не се подобрят, това няма как да не окаже влияние и на размера на инвестициите в Югоизточна Европа. Говоря по-специално за сектора на недвижимите имоти.
Всички твърдят, че засега икономиките в региона не са застрашени. Все пак Централната банка на Кипър предприе ли някакви мерки за противодействие срещу евентуалните негативни последици? В изказването си след редовната среща на гуверньорите на централните банки от Югоизточна Европа управителят на БНБ Иван Искров каза, че в момента е много важно финансовите институции да подават положителни сигнали. Та какви положителни сигнали подава вашата емисионна иституция?
- Централната банка на Кипър вече излезе с две официални изявления. Едното бе направено преди около три седмици, а второто бе разпространено в началото на октомври. Това, което бе казано в резюме, е, че банковата система на страната е стабилна и здрава и че местните кредитни институции нямат в портфейлите си никакви високорискови финансови инструменти. Още по-малко от вида, който предизвика проблемите на глобално ниво. Това, което ние съобщаваме на обществеността много ясно, е, че кипърските банки не са засегнати от кризата, но ние следим ситуацията отблизо.
Колкото до някакви специфични мерки - смятам, че такива засега не са необходими. Ние обаче разговаряме с представители на кредитните институции буквално всеки ден, постоянно следим тяхната ликвидност, активите и пасивите им. И не смятаме, че текущото им състояние изисква да се предприемат някакви по-специални стъпки.
Само преди дни в Европейската комисия бе обсъдена проектодиректива, която засяга банковите регулации. Едно от предложенията е националните надзорни органи да имат по-широк поглед върху дейностите на трансграничните банкови групи. Как бихте коментирали този проект?
- Както знаете, Кипър е малка страна и присъствието на големи транснационални банки не е значително. Затова не очакваме, че дъщерните кредитни институции, които работят у нас, ще срещнат каквито и да било трудности заради компании майки, засегнати от кризата. С други думи, ние сме малка страна без големи чуждестранни банки и тези проекти на Европейската комисия не ни засягат особено.
Другото, около което се шуми доста напоследък, е, че агенциите за кредитен рейтинг трябва да бъдат реформирани, защото в този си вид не успяха да усетят навреме зараждащите се опасности на пазара. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Общото мнение е, че именно агенциите за кредитен рейтинг изиграха доста негативна роля в разразяването на тази криза. Причината е, че присъждаха нереално високи оценки на въпросните сложни ценни книжа, които станаха основа за пазарните трудности. Затова и в момента в Европейския съюз се води една доста сериозна дискусия доколко е възможно тези агенции да бъдат регулирани. Казвайки това, аз искам да подчертая, че наистина те донякъде имат вина за възникналите пазарни сътресения, но това съвсем не означава, че нямат място на финансовите пазари в бъдеще.
Разговора води Светлана Стоилова

Facebook logo
Бъдете с нас и във