Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Регулираха операциите с ДЦК при фалит на банка

Основните промени в Закона за публичните финанси, които парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене на 26 октомври (четвъртък) имат две основни цели. Първата е да се създаде по-конкретен законов механизъм, по който държавата да може да спаси парите на хазната, останали в банки, които са в процедура на преструктуриране или в несъстоятелност. Включени са  множество  допълнителни текстове, които описват какво следва да се  прави в такива случаи с тези пари. И как да се постъпва с обезпечаващите ги държавни ценни книжа.. Има и специални текстове, които уточняват  механизма, по който общините ще си прибират парите от закъсалите банки в такива случаи. 

Най-общо казано, те ще получават тези средства като допълнително извънредно финансиране от държавния бюджет, който пък след това ще се удовлетворява от продажбата на държавните ценни книжа, заложени от закъсалата банка в негова полза. В процедурите по удовлетворяване обаче на общините е отредена  ролята на представители на интересите на държавния бюджет. Тази схема бе приложена при спасяването на общинските средства в Корпоративна банка и сега просто се записва изрично в текстовете на Закона за публичните финанси.

Втората цел на приетите от парламентарната комисия на второ четене промени в Закона за публичните финанси е да се изгради нормативно регламентирана схема за оказване на финансова подкрепа на банки, в случай че попаднат в  ликвидна криза. Изграждането на такава схема бе една от препоръките на МВФ и Световната банка в техния доклад за оценката на българския банков сектор.

От предложените промени в закона се вижда, че  схемата е завоалирана чрез  едни доста сложни текстове, които трябва да бъдат добавени към вече съществуващия  в закона чл.154.

Най-общо казано, правителството в лицето на министъра на финансите получава правото да прави депозити в банките или да придобива финансови активи, както и да издава гаранции "при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация или предоставяне на извънредна публична държавна помощ". Така формулирани, тези текстове дават най-общо някаква рамка за действие на кабинета в ситуации на ликвидна криза, без да е ясно дали това ще става под формата на предоставяне на директно финансиране, или чрез  прилагането на някаква вариация на програмата за извънредна ликвидна подкрепа (ELA), каквато съществува за държавите от еврозоната.

Тук потенциалният проблем е какво става, ако ликвидната подкрепа, която трябва да окаже правителството, надхвърля  по своя размер заделените от него ресурси във фискалния резерв и надвишава  лимитите, определени  му в Закона за държавния бюджет  за поемане на нов дълг. Защото в  подобна ситуация съществува реална опасност да се стигне до необходимостта да бъде  актуализиран бюджетът. А това при всички положения означава взрив на бесен популизъм, който пък е заплаха за срив на каквито и да е разумни стабилизационни мерки.

Точно по тази причина дори и след приемането на промените в Закона за публичните финанси най-добре ще е банките да продължат да поддържат значителни ликвидни наличности по сметките си в БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във