Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Расте пропастта между депозити и заеми в САЩ

Кризата в еврозоната, забавените темпове на растеж на световното, а и на щатското стопанство, безработицата, която зад Океана се задържа над 8% вече четвърта година и строгата капиталова регулация са променили навиците и на опиянените от риска щатски банки. По данни на Федералния резерв през юни и юли депозитите в американските кредитни институции са се увеличили с 3.3% (до общо 8.88 трлн. щ. долара), докато заемите за бизнес структурите са нараснали само с 0.7% (до 7.11 трлн. долара). По този начин вложенията са надхвърлили кредитите с 1.77 трлн. щ. долара, или повече от 17 пъти над средните 100 млрд. щ. долара, колкото са били през предишното десетилетие, преди кризата да свие кредитните пазари. Спестяванията на американските домакинства пък са вече 4.4% от доходите им (през юни) срещу 1.7% в предкризисната 2007-а.


Обилната ликвидност, с която разполагат банките, ги притиска да купуват държавни ценни книжа. Вместо да държат депозитите на близките до нула лихви (по федералните фондове те са между 0 и 0.25%), банкерите предпочитат инвестициите в държавни облигации и в книжа на правителствени агенции, чиято сума вече е достигнала рекордно високите 1.84 трлн. долара. Вложенията на кредитните институции само в ДЦК са достигнали 500 млрд. долара, въпреки че разликата между лихвените проценти по десетгодишния дълг и инфлацията е едва 0.38% (срещу средно 1.26% през предишния десетгодишен период). На този фон доходността на щатските държавни облигации вероятно ще се задържи по-ниска от прогнозираното до края на годината.


Финансови анализатори очакват банките да се насочат отново към по-рисковите дейности и да засилят кредитирането, за да увеличат лихвените си приходи, чиято чиста стойност е най-ниската от 2009-а досега. Федералният резерв вече отчете в поредния си тримесечен обзор за състоянието на банковите кредитни поделения, публикуван на 6 август, че местните банки са продължили да облекчават кредитните си стандарти за повечето типове заеми през последните три месеца.


Петте най-едри акули на Уолстрийт отчетоха най-слабия си за последните четири години полугодишен финансов резултат. Джей Пи Моргън Чейз, Бенк ъф Америка, Ситигруп, Голдмън Сакс груп и Моргън Стенли са имали общо 161 млрд. щ. долара печалба през първото полугодие на 2012-а - с 4.5% по-малко, отколкото през 2011-а. Компаниите обвиняват за този спад ниските лихвени проценти и ограничаването на търговските и посредническите сделки.


По данни, събрани от агенция Блумбърг, ниската доходност на правителствените облигации е наследство от кредитната криза, довела до преоценки и загуби за над 2 трлн. щ. долара в световните финансови институции. Както е известно, Щатската централна банка държи лихвите по краткосрочните междубанкови заеми близки до нула още от 2008-а и е купила ДЦК и гарантиран с ипотеки дълг за 2.3 трлн. щ. долара с цел да понижи пазарните лихвени проценти и да стимулира икономиката. (Бел. ред. - Нещо подобно замисля и Европейската централна банка за поразените от кризата на държавния дълг държави от еврозоната, макар все още да не е обявила намеренията си в детайли.) Федералният резерв е притежавал щатски ДЦК за 1.66 трлн. щ. долара през август - доста повече от сумата, която са вложили в тях китайците - 1.26 трлн. долара.


По оценка на главния изпълнителен директор на Джей Пи Моргън Чейз Джейми Даймън банките зад Океана имат много консервативни баланси. Ръководената от него група е отпуснала заеми за 700 млн. щ. долара, а е привлякла депозити за общо 1.1 трлн. долара през второто тримесечие. Към 30 юни Джей Пи Моргън Чейз е увеличила дела на ДЦК и на книжата на правителствените агенции в кредитния си портфейл с близо 3.5 трлн. щ. долара (от началото на годината до края на юни).


Американските кредитни институции имат още един стимул да купуват щатски ДЦК - както е известно, Базелският комитет за банков надзор предложи през 2011-а банките да увеличат първокласния си капитал, за да засилят буферните си запаси срещу потенциални загуби и да оценяват и контролират по-добре риска си. Сигурността и ликвидността на държавните облигации на САЩ ги прави абсолютно подходящ капитал по дефинициите в базелския документ.


По оценка на експерти предлагането на ценни книжа с най-високо качество в света ще намалее с 4 трлн. щ. долара заради реформите в регулирането на финансовите пазари според оценките на международните рейтингови компании.


Икономисти обясняват разширяващата се пропаст между депозитите и кредитите в САЩ със слабото стопанско възстановяване и ниските индивидуални доходи, които ограничават потреблението. Американските домакинства, които смятат, че икономиката върви в грешна посока, през август са вече 45% срещу 36% през юли, сочи проучване на Блумбърг, публикувано на 20 август. При тази ситуация дори стимулите на Федералния резерв няма да помогнат, ако не се увеличат трудовите възнаграждения. Защото потребители и фирми погасяват задължения и пестят пари, но не вземат нови заеми. И това ще продължи, докато световното стопанство не стъпи отново на здрава основа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във