Банкеръ Weekly

Финансов дневник

РАБОТАТА НА ПРОКУРАТУРАТА СЕ ОЦЕНЯВА ПО БРОЯ НА ПРИСЪДИТЕ

Служителите на държавното обвинение явно са взели много присърце проблема с наказателните дела срещу бившите шефове на фалиралите банки. Факт е, че водещият материал в бр. 39 на в.БАНКЕРЪ от 30 септември - По заповед отгоре банковите дела започват отначало?, предизвика незабавна реакция от страна на някои от тях. Като например апелативната и окръжната прокуратури в Града под тепетата.
В писмо до редакцията, което публикуваме дословно, пловдивският апелативен прокурор Росен Димов изразява категоричното си несъгласие с формулировката в тази статия, че наказателните дела около фалита на АГРОБИЗНЕСБАНК са потънали в небитието. (Впрочем изразът е съвсем метафоричен и по-скоро означава, че като цяло делата за този банка не само са забатачени, но въпросното тълкуване е въпрос на възприятие.)
Прекрасно е, че по проблема, повдигнат във вестника, вече има дискусия. Както се казва: Истината се ражда в спора, но тук е момента да уточним и една друга важна подробност. Съгласни сме с позицията на прокурор Росен Димов, че съдебната система се състои от съд, прокуратура и следствие и всеки един орган следва да поеме негативните последици в рамките на своята компетентност. В същото време обаче изниква въпросът: Как трябва да бъде квалифициран фактът, че при деяния, извършени до 1997 г., някои от наказателните дела срещу шефове на фалирали банки влизат в съда чак през 2003 година? (Повечето банки бяха затворени в средата и през септември 1996-а АГРОБИЗНЕСБАНК, заради финансови затруднения, бе купена от БНБ за 1 лев на 1 декември 1995 г., а на 17 юни 1996 г. Централната банка поиска обявяването й в несъстоятелност.)
Също в писмо до редакцията на в. БАНКЕРЪ, обвинител Стефани Черешарова от Пловдивската окръжна прокуратура пояснява, че срещу бившите шефове на фалиралата АГРОБИЗНЕСБАНК - Христо Александров, Христо Данов, Тодор Янков, Петър Нейчев и Деньо Каназирски, са повдигнати обвинения не само по печално известния чл.282 (б. ред. - който бе основна тема водещата ни статия в предишния брой), а и по други текстове от Наказателния кодекс.
И какво от това - би запитал потърпевшият банков вложител, ако се окаже, че и по тези обвинения въпросните банкери бъдат оправдани? Вероятно прокурорите в Пловдив също знаят, че срещу шефове на фалирали банки са повдигнати и обвинения за отпуснати заеми, които междувременно са били погасени. А само един такъв случай да бъде констатиран в актуалното състояние на обвинителния акт по някое от делата в съдебна фаза, почти сигурно е, че всички подсъдими ще бъдат оневинени.
Всъщност основният проблем, засегнат в публикацията на в. БАНКЕРЪ, е следният: Защо срещу шефовете на фалиралите банки въобще бяха повдигани обвинения по чл.282 от Наказателния кодекс, след като той визира само престъпления, извършени против дейността на държавните органи, обществените организации и лицата, изпълняващи публична дейност?
Освен това, независимо по чия вина - на следствието, прокуратурата или съда - делата срещу бившите шефове на фалиралите кредитни институции се проточиха дълго. И то толкова дълго, че ако сега всички банкови производства бъдат върнати за преквалифициране на обвиненията, правоохранителните и правораздавателните органи рискуват да изтекат абсолютните давностни срокове. И хората, които са извършили престъпленията, да не могат да бъдат осъдени.
Болката ни, уважаеми господа прокурори, е, че след като виновните шефове на фалирали банки ( да не забравяме политическия сценарий за разправа с банките) бъдат оправдани или съдебните процеси срещу тях бъдат прекратени, всички тези хора ще заведат в българския съд дела по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и ще ги спечелят. Исковете им ще бъдат за милиони левове, но парите за техните обезщетения няма да бъдат приспаднати от трудовите възнаграждения на съдиите, следователите и прокурорите (по-популярни във финансовите среди под термина комисионер ООД), които не са си свършили работата. Тъкмо обратното - милионите ще бъдат взети от бюджета, с други думи - от данъците, които плащат всички граждани.
На това място някои блюстители на правосъдието вероятно ще възкликнат: Какво да направим ние? Но отговорът отново ще се върне при тях под формата на въпрос: Кажете ни има ли в Наказателния кодекс текстове, според които един банков мениджър може да бъде осъден, ако не е спазил регулациите на Централната банка и вследствие на това е довел - не еднолично, а колективно, управляваната от него кредитна институция до фалит. Ако и имало и има такива текстове, защо не се прилагат? И, ако се прилагат, защо доказателствата, с които разполага държавното обвинение, не издържат в съда?
Ето това са някои от нещата, които читателите на в. БАНКЕРЪ искат да знаят. Иначе никой не отрича, че служителите на следствието и прокуратурата са се трудили години наред с пот на челото по банковите дела. И какво от това, след като резултатът от техния труд в съдебните зали се оценява на нула?

Facebook logo
Бъдете с нас и във