Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Провизиите за лоши кредити са 7.23 млрд. лева

Необслужваните заеми са близо 10 млрд. лева

Българските банки имат едни от най-високите нива на провизиране на проблемни кредити между страните от Европейския съюз, смятат експерти по оценка на риска. По последни данни на БНБ заделените провизии по международни счетоводни стандарти (МСС) са общо 4.9 млрд. лева. Още 2.33 млрд. лв. е сумата на т. нар. специфични провизии, с които БНБ намалява собствения капитал на банките. Точно те през следващите четири години, според новите европейски капиталови изисквания, трябва да бъдат трансформирани в провизии по МСС. Общият размер на този финансов ресурс - 7.23 млрд. лв., осигурява 72.7% покритие по всички просрочени кредити в банковия сектор, чийто общ размер пък е 9.94 млрд. лева. При това в тази сметка не се включват различните видове финансови, стокови и имотни обезпечения, които все пак имат някаква стойност, независимо че обикновено през годините тя намалява силно.


Цялата тази сметка е направена при хипотезата, че всички описани заеми трябва да бъдат провизирани на 100 процента. Само че по сега действащите банкови регулации на БНБ, които са по-сурови от европейските, една немалка част от тези заеми трябва да се провизират на 50 процента. Става дума за кредитите, по които плащанията са забавени до 90 дни. Общият им размер у нас е 1.45 млрд. лева. Ако бъдат преизчислени според тези изисквания, излиза, че покритието на необслужваните кредити с провизии е 86.2%, което е изключително високо равнище.


Според банкери българските кредитни институции вече са платили високата цена за справяне с кризата в българската икономика и са покрили почти на сто процента негативните ефекти от срива на кредитния пазар. Сега обаче остава по-голямото предизвикателство - да бъдат намерени платежоспособни партньори и бизнеси, чрез които банките да увеличат доходите си. Точно в тази насока в момента перспективите не са много обнадеждаващи. Мениджърите на повечето големи кредитни институции смятат, че е необходимо значително подобряване на бизнес средата, за да може добре работещите компании да се решат да развиват нови производства и да правят нови инвестиции. И съответно да вземат нови заеми. Това до голяма степен зависи от политиката на държавата. В това отношение мерките на правителството за бързо възстановяване на ДДС и за коректно разплащане с бизнеса ще дадат положителен ефект. Но истинско съживяване може да има само ако пазарите в Европейския съюз излязат от рецесията и българските фирми получат повече поръчки за своите стоки и услуги. В това отношение 2014-а наистина ще е решаваща за българския бизнес. Ако ръстът на Европейската икономика не оправдае предварителните прогнози от 1.2-1.5%, фирмите у нас няма да имат големи перспективи за развитие и интересът им към нови кредити ще остане на сегашното много ниско ниво. А доходите на банковия сектор няма да могат да нараснат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във