Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОПАСТТА МЕЖДУ БЕДНИ И БОГАТИ ЛЪСНА В БАНКОВИТЕ БАЛАНСИ

България е държава на икономическите аномалии. До този извод може да стигне всеки, който погледне статистическата информация на БНБ. И едва ли някой ще спори, че числата в нея не са плод на някаква стъкмистика, а отразяват точно обобщените данни от балансите на банките у нас. Та, според тези данни, само за една година - през 2005 г., броят на депозитите на домакинствата у нас се е увеличил от 9 442 207 на 9 817 386, а сумите в тях са нараснали почти два пъти - от близо 6 млрд. на 11.73 млрд. лева. Покачил се е и средният размер на депозитите на домакинствата - от 655.11 лв. в края на 2004 г. той е достигнал 1195.29 лв. дванадесет месеца по късно. На практика излиза, че цените растат, инфлацията се покачва, хората недоволстват, че парите все повече не достигат а в същото време спестяванията нарастват. Този факт само потвърждава изнесените преди месец данни в проучването на УниКредит, която контролира три от най-големите банки у нас, че финансовото богатство на българите за една година се е увеличило с 30%. Нещо повече - според данните на БНБ средният размер на депозитите на домакинствата у нас през 2005 г. се е покачил не с 30 а с цели 82.5 процента. Излиза, че българинът е едно голямо мрънкало, което е свикнало само да се оплаква, без да оценява положителните промени от петнадесетгодишния период на реформи у нас.
Така изглежда ситуацията, но само на пръв поглед. У нас общите числа, дори когато са верни, дават изкривена информация за ситуацията в страната. Хората, които си направят труда да прегледат по-детайлно данните на БНБ, ще видят, че всъщност спестяванията на огромната част от населението са плачевно ниски и
българите с основание се оплакват от притискащата ги немотия
Безпристрастните числа показват, че в огромната част от депозитите - 8 257 580, или 84.11% от всички спестовни единици на домакинствата в банките, са в групата до 1000 лева. В тях са вложени едва 892.68 млн. лв., или само 7.6% от всички пари на гражданите в банките. Ако общият размер на парите бъде разделен на броя на депозитите, се вижда, че средният размер на спестяванията в тях е 108.11 лв. - жалка сума дори и за бедна страна като нашата. Дори и да приемем, че мнозина от гражданите имат по два или три депозита и сметки, парите в тях също не са много. Практически огромната част от населението не разполага със заделени настрани пари, които да използва в екстремни ситуации - заболяване, безработица и т.н., и няма доходи, за да натрупа някои лев за черни дни.
Кои са
собствениците на останалите около 11 млрд. лева
от спестяванията. Една значителна част - близо 2.1 млрд. лв., са концентрирани в 17 292 броя банкови сметки на граждани. Това прави средно по 121.11 хил. лв. на депозит. Всъщност собствениците на тези пари са истински заможните хора в България. Защото, за да натрупа подобен депозит, човек или трябва да е получил солидно наследство, или реституирани имоти. Или да има доходи от няколко десетки хиляди лева месечно. Имената на собствениците на въпросните големи спестявания са добре охранявана банкова тайна. Според някои мениджъри на кредитни институции това са адвокати, лекари с богата частна клиентела, бизнесмени и хора на изкуството. Банкери твърдят, че повечето от най-известните собственици на фирми и политици не разполагат с големи депозити у нас. Тяхното богатство е съсредоточено в дялове и акции на компании и в недвижимости, както и по сметки в чужбина, откъдето получават солидните си доходи. Често богатството им трудно може да бъде изчислено, тъй като е прикрито зад офшорни фирми с анонимни собственици или е разпределено между роднини и партньори. Не това обаче е важното в случая. Изнесените в статистиката на БНБ числа затвърждават мнението, че по-скоро
България прилича на бананова република
отколкото на държава, която се готви да влезе в Европейския съюз - с многобройно бедно население и малък брой богати хора, като пропастта между двете социални групи е толкова дълбока, че дъното й не се вижда. Единственият окуражаващ факт, които прозира зад голата статистика на БНБ, е, че у нас вече има средна класа, която, макар и бавно, набира сили. Може да се каже, че това са притежателите на всички останали 1 542 514 броя банкови депозити, в които сумите са над 1000 лева. В тях са приютени близо 8.74 млрд. лв. - или средно по 5671 лв. (близо 2900 евро) в сметка. А в Европейския съюз средният размер на депозита на физическо лице е около 30 000 евро. Това е огромната разлика между българите и гражданите на богатите държави в Стария континент.
И още един извод може да се направи от данните на БНБ, а именно, че те потвърждават старото правило
Пари при пари отиват
Колкото и да се говори, че в момента всеки има достъп до кредит, истината е, че само състоятелните граждани могат да разчитат, че ще получат финансирането, което им е необходимо, за покупката на нов автомобил или апартамент. В края на 2005 г. заемите за граждани са били 2 265 022 броя, а общата им сума - близо 7 млрд. лева. Повече от половината от тези кредити - 1 369 452 броя, са под 1000 лв., средно по 295 лв. на заем. С такава сума трудно може да се купи добра печка или пералня, камо ли нещо по-голямо. На другия полюс са гражданите, на които банките са предоставили 25 заема, чиято обща сума обаче е 43.1 млн. лева. Това прави средно по 1.7 млн. лв. на кредит - пари, с които човек може да си позволи всичко, което му дойде на ум. Все пак това е стойността на три-четири мезонета от по 200 кв. м в най-престижните квартали на София, където цените на недвижимата собственост са над 1000 евро за 1 квадратен метър. Подобни кредити обаче могат да бъдат предоставени само на хора, които разполагат със значително недвижимо имущество, което да ипотекират пред банките. Специалисти от кредитните отдели на някои банки твърдят, че залагането на големи имоти срещу кредити е един от начините, по който собствениците на недвижимости в градове като София, Пловдив, Варна и Бургас си набавят бързо необходимите им средства за своите бизнес начинания, от които очакват значителни приходи. Банкерите не крият, че в средата на миналата година във Варна и София са направени три-четири подобни сделки, при които предприемачи са ипотекирали личните си имоти, за да вземат заеми, с които са закупили терени и сгради, които по-късно са продали изгодно, върнали са заемите и са получили солидна печалба. Тези операции обаче са само за богатите. Гражданите с доходи от 300-400 лв. на месец могат да разчитат на заеми между 4000-5000 лв. максимум, които след това да погасяват няколко години, без да имат възможност да заделят пари в депозит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във