Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКУРОРЪТ НА НЮ ЙОРК ПОГНА УОЛСТРИЙТ

Масови проверки предприеха контролните органи от Ню Йорк до Вашингтон заради провала на пазара на ценни книжа, чиито лихви се определят на базата на аукциони (Auction Rate Securities). Прокурорът на щата Ню Йорк Андрю Куомо е изпратил призовки на 18 банки и брокерски компании, включително и на Ю Би Ес (UBS) и Мерил Линч (Merrill Lynch), с искане да дадат показания по разследване, което може да свърши и с криминални обвинения според някои наблюдатели. Регулаторните органи в девет други щата са сформирали специализирана структура, която е натоварена да отсъди дали брокерите не са представили в невярна светлина дълговите инструменти, когато са ги продавали на дребните инвеститори. Става дума за Масачузетс, Флорида, Джорджия, Илинойс, Мисури, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Тексас и Вашингтон. И други щати също се подготвят да се присъединят към начинанието.
Засилената чувствителност по темата се появи към средата на февруари, когато купувачите избягаха от традиционните аукциони и принудиха някои емитенти да плащат до 20% годишни лихви, оставяйки инвеститорите уловени в капана на дълга. Щатската комисия за ценни книжа и фондови борси обяви в средата на април, че работи съвместно със Службата за регулиране на финансовия бранш, за да проучи данните, които фирмите са съобщили на купувачите за облигациите. Контролните органи трябва да дадат заключение дали брокерите не са подвели инвеститорите за инструментите, които ще купят, уверявайки ги, че дългосрочните книжа са еквивалентни на продуктите с висока ликвидност. В Ню Йорк пък прокурорът Куомо търси информация как банкерите са убеждавали длъжниците да емитират облигации и защо банките са решили точно в средата на февруари, че трябва да спрат да наддават за емисиите. Повиквателните на Куомо били разпратени въз основа на Закона Мартин, твърди запознато с разследването лице. Този закон дава на нюйоркската прокуратура широки правомощия и възможност да внася криминални обвинения. Мащабът на мероприятието напомня за битката на бившия главен прокурор на щата Ню Йорк Елиът Спитцър, който преди пет години принуди десет компании от бранша да платят 1.4 млрд. щ. долара, за да уредят извън съда обвиненията, че са използвали проучванията си за неправомерна реклама на акции.
Ценните книжа, чиито лихви се определят на аукциони (ARS), са вид дългосрочни облигации, продавани по правило от общински управи, от корпорации за студентски заеми и фондове от затворен тип, повечето от които застраховат дълга срещу спиране на обслужването му. Лихвените проценти по книжата се променят на всеки седем, 28 и 35 дни на тръжен принцип, ръководен от дилър, който събира такса от около 0.25% от номинала на емисиите. За разлика от търговията с ДЦК или с акции, за този вид инструменти няма всекидневен източник на информация за цените им и емитентите разчитат на играчите от Уолстрийт да служат като купувачи от последна инстанция, когато няма кандидати да наддават, макар че банките не са задължени да изпълняват подобна роля.
Първата емисия от този вид е продадена през 1984-а от Америкън Експерс (American Express). Оттогава насам пазарът се е разширил, защото облигациите представляват по-високодоходна алтернатива на паричните фондове. През 1995-а инвестиционната банка Лиймън брадърс холдингс бе глобена с 850 хил. щ. долара от Комисията за ценни книжа и фондови борси за манипулиране на аукционите, които е ръководила за Америкън експрес. Преди почти две години пък 15 компании за ценни книжа платиха на щатския надзорник общо 13 млн. щ. долара, за да уредят извън съда обвиненията за неправомерно тайно споразумение за фиксиране на цените на ARS. Тогава банките нито признаха, нито отрекоха да са извършили нарушения. Макар че Комисията за ценни книжа и фондови борси изисква от дилърите да съобщават, че могат да използват вътрешна информация, за да направят оферти, те не трябва да разкриват колко често или в какъв размер наддават. Дилърите също не са задължени да съобщават лихвите по ARS, когато се търгуват ценните книжа.
Търсенето на този вид инструменти пресъхна, след като инвеститорите започнаха да се въздържат от покупките на ценни книжа, гарантирани от застрахователи, чиято кредитна оценка е застрашена от понижение заради натрупани загуби от вложения във високорискови активи. А когато купувачите избягаха, дилърите, които провеждаха аукционите, отказаха да купуват нежеланите книжа. Когато пропадат търгове, лихвите се определят с наказателна надбавка, заложена в документите за емисите и инвеститорите, които искат да продават, остават собственици на книжата. Щати, градове, болници и колежи, чиито лихви скочиха рязко в резултат на провалените аукциони, започнаха да трансформират в обикновени или планират да подменят ARS за поне 43.1 млрд. щ. долара до началото на май, сочат данни на финансовата информационна агенция Блумбърг. А експерти от Ситигруп (Citigroup) прогнозираха миналата седмица, че този пазар ще престане да съществува.
Офисът на главния секретар на Масачузетс Уилям Галвин е изискал информация от Ю Би Ес, Мерил Линч и Бенк ъф Америка (Bank of America) относно продажбата на ARS на инвеститори в щата. Голям брой физически лица също са завели дела срещу играчите от Уолстрийт, които са продавали такива облигации. Освен споменатите три банки сред десетте най-големи гаранти на ARS за периода от 2000-а до 2007-а са Джей Пи Моргън (JP Morgan), Ситигруп, Лиймън брадърс, Беър Стърнс (Bear Stearns), Голдмън Сакс груп (Goldman Sachs Group), Моргън Стенли (Morgan Stanley) и Ар Би Си Дейн Рошар (RBC Dain Rauscher).

Facebook logo
Бъдете с нас и във