Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОКУРАТУРАТА СПРЯ СЕРИАЛА С БИВШИТЕ ШЕФОВЕ НА ТСБАНК

Пет години след началото на поредицата процеси срещу шефовете на фалиралите през 1996 г. банки най-после и прокуратурата се убеди в тяхната безсмисленост. БАНКЕРЪ отдавна бе заключил, че всички подобни дела, заведени по чл.282 - за престъпление по служба - са обречени на провал и ще приключат с оправдателни присъди на всички инстанции. По съвсем простата причина, че шефове на частни структури не могат да бъдат обвинявани по член, създаден да преследва нарушенията на държавни служители. Това заключение бе повторено и в мотивите към оправдателните присъди, издадени от Софийския районен съд, Софийския градски съд и Софийския апелативен съд по някои от банкерските дела. Единствено подчинените на бившия главен прокурор Никола Филчев си затваряха очите за логиката и упорито поддържаха обвиненията по чл.282. Воденето на тези безсмислени процеси може и да е осигурявало необходимата доза зрелища на гражданите, но по никакъв начин не помогна за разкриването на обективната истина за фалитите през 1996 г., да не говорим колко похабено време коства то на магистратите и колко прахосани средства - на данъкоплатците.
Промяната дойде едва с встъпването в длъжност на новия главен прокурор. Пред главните редактори на българските медии Борис Велчев ясно заяви, че подчинените му повече
няма да поддържат предварително обречени обвинения
Очевидно това не са празни думи, защото на 13 юни, при разглеждането във Върховния касационен съд на наказателното дело срещу бившите шефове на фалиралата ТСБанк Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, прокурорите заявиха, че не поддържат обвиненията си. След тази декларация произнасянето на третата и заключителна оправдателна присъда за тримата обвиняеми е само въпрос на време. Препоръчителният срок за това е един месец, но ако се съди по досегашната практика, окончателното оправдаване на Гибински, Златев и Тодоров ще дойде не по-рано от септември.
Очакваната присъда на ВКС ще е заключителният етап от един дълъг процес срещу тримата шефове на ТСБанк, която до затварянето й през септември 1996 г. бе една от най-големите частни кредитни институции в България. Сред финансистите, запознати с процесите в банковия сектор в периода 1990-1996 г., няма никакво съмнение, че ТСБанк, както и останалите затворени банки са
катастрофирали заради големия размер на необслужваните заеми
раздадени без всякакво спазване на изискванията за обезпечаване, оценка на риска и на платежоспособността на получателя. Голяма част от тези кредити са предоставяни на фирми, пряко или косвено свързани с акционерите на въпросните банки и на членовете на ръководствата им. Но по онова време такива операции на практика не са били нарушения на закона. Всъщност до май 1996 г. дори нямаше законова процедура за обявяване на банки в несъстоятелност, защото политиците (съзнателно или не) заблуждаваха населението, че банка не може да фалира. Когато реалността опроверга тази заблуда, съдебната система не разполагаше със съответните законодателни текстове, за да преследва ефективно виновниците за тези фалити. Тъкмо затова прокуратурата и следствието се хванаха за чл.282 от НК като удавник за сламка. Както много свои колеги, и тримата шефове на ТСБанк бяха обвинени в престъпление по служба за това, че в периода от 22 септември 1995 г. до 21 август 1996 г. неправомерно са отпуснали кредити на седем фирми, които впоследствие не са били върнати и са станали причина за фалита на банката. Прокуратурата настояваше, че с действията си Гибински, Златев и Тодоров са причинили на банката
вреди в размер на 11.798 млрд. стари лева
или близо 12 млн. сегашни.
Обвинителният акт срещу тях бе внесен в Софийския районен съд на 30 октомври 2001 година. На 2 юни 2003 г. съдия Мирослава Тодорова отхвърли всички аргументи на прокуратурата. Към мотивите на своето решение тя разви и тезата, че на служители на частни дружества не може да се търси отговорност по законов текст, който е предназначен за работещи в държавни институции. Представителите на обвинението обаче решиха да упорстват и обжалваха пред Софийския апелативен съд решението на Мирослава Тодорова. Разглеждането на делото започна на 18 юли миналата година по доста нестандартен начин. Председателят на съдебния състав Спас Иванчев заяви, че се оттегля с аргумента, че преди години се е произнасял по мярката за неотклонение на един от тримата обвиняеми. Делото бе поето от колежката му Мариана Шишкова, която прие представените й документи по процеса и изслуша пледоариите на защитата и обвинението. По време на заседанията адвокатите на Гибински, Златев и Тодоров наблегнаха на старата си теза (че на служители на частни дружества не може да се търси отговорност по текст, предназначен за работещи в държавни институции), но развиха и една нова - че предоставянето на кредити не може да се смята за дейност, нанасяща щети на банката, тъй като е форма за инвестиране на нейните средства в активи, които й носят доход. Разбира се,
по тази теза можеше доста да се поспори
тъй като нередовно обслужваните заеми носят не приходи, а загуби. Но в прокуратурата явно не се намериха достатъчно грамотни във финансово отношение служители, които да развият пред съда професионално и аргументирано тази теза.
Адвокатите на подсъдимите по случая са открили и явни несъответствия в обвинителния акт. Пред апелативния съд те посочиха, че част от представените от Гибински, Златев и Тодоров кредити, за които им се търси отговорност (например на Черноморска технологична компания АД), са погасени. Бе обърнато внимание и на факта, че някои заеми са отпускани след изричното решение на управителния съвет на банката и за тях не може да бъде търсена персонална отговорност. Обвинителите така и не успяха да оборят тези аргументи и загубиха за втори път делото.
Същите аргументи адвокатите на Златев, Гибински и Стефанов са изтъкнали и в писмените си защити, които представиха пред Върховния касационен съд във вторник. Но трета съдебна битка между тях и прокурорите няма да има и клиентите им могат да се смятат за оправдани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във