Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Проектът за публичните финанси - ни риба, ни рак

Проектозаконът за публичните финанси, който министерството на Симеон Дянков предложи за обществено обсъждане, е опит да се обединят в едно различни нормативни документи за годишните държавни и общински приходи и разходи. Подсказват го и заключителните му разпоредби, където пише, че с неговото приемане и влизането му в действие от 1 януари 2013-а ще се отменят Законът за устройството на държавния бюджет и Законът за общинските бюджети. Изниква обаче въпросът какво ще стане с държавния бюджет за догодина. Той ще се гласува в края на 2012-а според действащите сега разпоредби, а ще се изпълнява през 2013-а, когато управляващите планират вече да действа новият Закон за публичните финанси. Той пък тепърва ще се обсъжда. Докато стигне в парламента и влезе в неговия дневен ред, годината може и да е минала. Освен ако финансист 'b91 не бърза да се изяви мащабно и на попрището законотворческо.


Всъщност дали изобщо е коректно да се гласуват и вкарват в действие нови изисквания в стратегическа сфера като държавните и общинските финанси, половин година преди парламентарните избори? Все пак след тях властта може вече да е в други ръце. Но да оставим това на политиците.


При прочит се вижда, че в проекта на Закона за публичните финанси като че ли са залегнали текстове, на които изобщо не им е там мястото. Един бюджетен закон би трябвало да се занимава само с годишните приходи и разходи. А не и с управлението на държавните активи - като дялове в различни фондове и фирми, и с държавните пасиви - каквито са задълженията по облигационни заеми и кредитни линии. Разпореждането с тях се разглежда в други нормативни документи, като например в Закона за държавния дълг, Закона за общинския дълг, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и други. Получава се така, че сега в чл.29 на законопроекта е записано номиналният размер на консолидирания дълг на сектор Държавно управление към края на всяка година не може да надвишава 60 на сто от брутния вътрешен продукт. Същото изискване обаче почти буквално е залегнало и в Закона за държавния дълг, а в действителност това е Маастрихтски критерий.


Ако правителството иска да обедини в един нормативен документ и правилата за бюджетните сметки и тези за управление на държавния и общинския дълг, нека го направи. Но тогава да прехвърли всички разпоредби за дълга в новия закон. Иначе се получава ни рак, ни риба.


Колкото до желанието на управляващите Сребърният фонд да стане съставна част от бюджета, то отдавна не е тайна за никого. Такова изискване фигурира и в Закона за устройството на държавния бюджет. Само че там е отбелязано тази операция да се извърши по ред, определен със закон, докато в предлагания ни за обсъждане проект този детайл - определен със закон, е пропуснат. Защо той е важен? Ами защото именно тази формулировка ограничава кабинета да се разпорежда със средствата на фонда, както си иска - например да ги инвестира в български ДЦК. Днес той има право да влага тези пари единствено в депозити и чуждестранни ценни книжа, описани в Закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на пенсионната система.


Наистина, през седмицата Министерството на финансите оповести, че законопроектът за публичните финанси не предвижда промяна на статута на Сребърният фонд. Но за да сме сигурни, че утре на някого няма да му хрумне нещо друго, защо хората на Дянков просто не включат в новите текстове формулировката освен по ред, определен със закон?


Необходимо е да се отбележи също така, че за пръв път в български нормативен документ (по-точно в проект за такъв) се въвежда понятието структурен дефицит и то е водещо при дефинирането на различни ограничения, свързани с държавния бюджет. В проекта е записано, че на годишна основа структурният бюджетен дефицит може да надхвърля 0.5 на сто от БВП, но само ако държавния дълъг е под 60% от брутния вътрешен продукт. Максималният му размер пък не бива да е повече от 1% от БВП. Съответно, ако има отклонения от тези изисквания, се задействат автоматични механизми за корекция.


В същото време в друг член се отбелязва, че целта е салдото на сектор Държавно управление да бъде нулево или положително (с други думи, да има излишък). А малко по-надолу се казва, че дефицитът на същия този сектор не може да надхвърля 3% от БВП. Е, коя от тези няколко цели трябва да бъде преследвана? Наясно сме, че структурният дефицит не е равен на касовия. Точно заради това обаче във въпросния проектозакон е необходимо да има и ясна дефиниция какво е структурен дефицит и как той се изчислява. Посоченото в параграф 1, точка 25 на допълнителните разпоредби на проектонорматива:Структурен баланс е годишното салдо на сектор Държавно управление, коригиран спрямо икономическия цикъл, без отчитане на еднократните и временни мерки, е твърде общо и неясно. Но нищо не пречи на министър Дянков да издаде формулата или методиката за изчисляване на структурния дефицит. Освен това е редно да се опише и какви са тези автоматични механизми, които се задействат при неизпълнение на изискванията. Може би автоматично ще се режат по 50% от заплатите или ще се спира строителството на магистралите?


Прави впечатление, че за неспазване на бюджетна дисциплина, където иначе всичко е разписано доста подробно, не са предвидени санкции. Това, че такива липсват в сегашните нормативни документи, засягащи бюджета, не значи, че тази е правилната тактика. Самият финансов министър се оплаква, че много общини нарушават правилата за управление на годишните си приходи и разходи. И със сигурност ще продължат да го правят, след като никой дори и не се опитва да им бръкне в касата.


В последна сметка проектозаконът за публичните финанси въвежда основните правила за бюджетна дисциплина - ограничения за дефицита и за размера на годишните разходи спрямо БВП. Има и текстове, които дават възможност за по-гъвкава фискална политика на правителството при форсмажорни обстоятелства, както и за компенсиране на направените допълнителни извънредни разходи. В същото време много от формулировките са прекалено общи, никой не е помислил за налагането и търсенето на отговорности, но пък са мушнати разпоредби, чието място май не е там. Всичко това прави проекта еклектичен и създава опасност приемането му в този вид да предизвика тотално объркване вместо заздравяване на фискалната дисциплина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във