Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Проектобюджетът за 2018-а бетонира рутината

Министерството на финансите обяви параметрите на проектобюджета  за 2018-а и на съпътстващата го тригодишна средносрочна бюджетна прогноза. Разбира се, веднага се появиха и първите коментари на този стратегически за развитието на държавата документ. Както обикновено, те варират - от силно критични - от страна на БСП, до умерено оптимистични - те са творение на десните икономисти. Оценките се разпростират от едната крайност до другата: хората от БСП твърдят, че този бюджет задълбочава социалното неравенство, управляващите настояват, че това е бюджет на стабилността, спокойствието и планомерния ръст на икономиката и на доходите.

Разбира се, по старо правило истината е някъде по средата. Но прави неприятно впечатление, че първите анализи в публичното пространство отново са съсредоточени върху разходите, а за анализ на приходите и на възможностите за тяхното увеличение се отделя малко - почти никакво, внимание.

Нека обаче да видим основните числа на

макроикономическата и на фискалната рамка

която предлага правителството за 2018-а. От информацията в средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че е заложено едно немалко увеличение на брутния вътрешен продукт - от 3.9 процента. В номинално изражение става дума за ръст от близо 6 млрд. лева. В края на 2018-а по план БВП трябва да достигне около 105.61 млрд. лева. Ще пропуснем без внимание смешния възторг и тромавото подмазвачество, което някои медии демонстрираха по този въпрос, като заявиха, че БВП ще достигне размерите, които е имал по времето на Тодор Живков. За някои явно няма значение, че икономиката сега е коренно различна от тази по социалистическо време - и пазарите и пазарните взаимоотношения са несъпоставими, за да се правят такива сравнения.

Средногодишната инфлация, която прогнозира правителството за 2018-а според Хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.4 процента. Да поясним, че очакваното равнище в края на 2017-а е 1.1 процента. Но достигането на такова ниво на инфлация (дано да не бъде надвишено) може да изникне отново проблем с изпълнението на критериите от Маастрихт. Доколкото влизането на България в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото ERM II явно не стои на дневен ред пред големите държави от еврозоната, това едва ли е от значение.

Преките инвестиции е предвидено да се запазят на равнището от 2017-а - в размер на 2.1% от БВП. В номинална същност това прави около 2.22 млрд. лева. Но в тази група се включват и инвестициите в дългови ценни книжа.

Ако структурата на преките инвестиции се запази същата като през 2017-а, това ще означава, че вложенията в капитал ще са с една трета по малко, а новите преки инвестиции, различни от реинвестирането на печалбата, ще бъдат още по-малко.

Приходите в консолидирания бюджет

през 2018-а е планирано да надхвърлят 38.22 млрд. лв. - с около 3.36 млрд. лв. повече от очакваните постъпления в хазната за цялата 2017-а. От корпоративните данъци е планирано повишение на приходите със 154 млн. лева. От данъка върху доходите на физическите лица се очакват с около 223 млн. лв. повече, от ДДС повишението ще е с 550 млн. лв., от мита и акцизии се планират  около 120 млн. лв. повече. Сравненията са направени на базата на очакваното изпълнение на бюджета за 2017-а спрямо приходите, заложени в проектобюджета за 2018-а.

Предвидените разходи

са за около 39.32 млрд. лв. - те са с 4.46 млрд. лв. по-големи в сравнение с тези, които ще бъдат отчетени за цялата 2017-а. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието, на държавната администрация и на системата на сигурността, Специално за персонал - заплати, осигуровки и други, в сравнение с очакваното изпълнение за 2017-а, ръстът на разходите е 550 млн. лева.

Ръстът на разходите за издръжка на държавната администрация е 580 млн. лева.

Средствата, които ще бъдат похарчени за социални и здравни плащания, се увеличават с близо 1.1 млрд. лева.

Най-голямо обаче е увеличението за капиталови разходи - с около 2.1 млрд. лева.  Но тук има една подробност: въпросното огромно увеличение идва от факта, че правителството през 2017-а е икономисало значителна част от капиталовите разходи. Вместо заложените в бюджета за 2017-а 6.18 млрд. лв. то смята да похарчи до края на годината около 4 млрд. лева. За 2018-а залага за капиталови разходи 6.15 млрд. лв. -  почти същата сума, каквато бе планирало за 2017-а.

Разчетеният за 2018-а дефицит е 1.1 млрд. лв.

или 1% от БВП.  Но това е само своеобразен буфер. Ясно е, че ако няма външни или вътрешни финансови, икономически или политически сътресения, кабинетът ще се опита да приключи 2018-а ако не с излишък, то поне на нула. По същия начин то постъпи и през 2017-а - при планиран дефицит от 1.3 млрд. лв. към август хазната отчита излишък  от 2.15 млрд. лева. Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов ще направи необходимото, за да "регулира" тази сума, като я похарчи. Това се вижда от средносрочната бюджетна прогноза, в която е записано, че хазната ще приключи 2017-а не с излишък, а с нулев дефицит. А откъде ще дойде икономията? Ами от същия източник, откъдето се спестява и през 2017-а - от неизпълнението на заложените капиталови разходи. Само че в дългосрочен план тази политика може вместо да изпише вежди, да извади очи. Защото спестяването на капиталови разходи означава отлагане във времето на наложителни ремонти, на закупуването на софтуер и на техника.

Като цяло проектобюджетът за 2018-а съдържа

условия за финансова стабилност

Нисък дефицит, до който явно няма да се стигне, планомерно увеличаване на данъчните приходи, съобразено с очаквания ръст на икономиката - всичко това вдъхва спокойствие за финансовото здраве на хазната. Но в същото време планираният бюджет явно е обвързан с оковите на рутината. Не се вижда амбиция за подкрепа на икономическото развитие, за създаване на условия за съживяване на бизнеса. Липсва ясно обвързване на повишаването на разходите за администрация с увеличаването на нейната ефективност. Действа се по схемата: сигурни сме, че от икономиката в хазната ще влязат едни пари и с тях ще запушим най-болезнените финансови дупки - заплати, пенсии, здравеопазване. В този смисъл предложеният от правителството проектобюджет не е проводник на политики за подобряване на икономическия климат, за съживяване на бизнеса и за развитието на икономиката. Да не говорим, че той

запазва сегашното статукво в икономиката

От тригодишната бюджетна прогноза се вижда, че за постигане на очаквания ръст се разчита най-вече на вътрешното потребление и по-малко на инвестициите. За привличането на външни инвеститори трудно могат да се открият мерки, които да са предложени в проекта на правителството. А точно те липсват на България - външни инвестиции, които да спомогнат за увеличаването на дела на експортно ориентираното производство. При сегашната структура на икономиката тя е изключително уязвима на външни финансови, икономически и политически кризи.

Допълнителна опасност е липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка, за чието преодоляване също трябват бюджетни политики. Обвързването на ръста на икономиката почти напълно с развитието на националния капитал и на вътрешното потребление излагат макроикономическата рамка на значителни рискове, които могат да се появят от все още нестабилното развитие на традиционни за България пазари или пък от поскъпването на цените на горивата и на другите суровини. Практиката от периода 2002 -2009-а е показала, че когато се разчита на икономическо развитие, основано предимно на вътрешни фактори, обикновено след време се стига до значителен търговски дефицит, до висока инфлация и до раздуване на балони в отделни сектори - например в строителния бранш. Това са все негативи, които създават сериозни дисбаланси и опасности за възникване на много дълбоки кризи - като последната.

Допълнителен стрес за бизнеса може да причинят и  влизащите в сила от 2018-а изисквания на Международен счетоводен стандарт 9 за действащо предприятие, както и от предстоящите правила на ЕЦБ и на Европейския банков орган за изчистване на лошите кредити. Всички тези фактори могат да потиснат възстановяването на частния сектор, тъй като ще ограничат достъпа му до кредит,  и това след време ще има негативни последици за приходите на хазната. Мерки за преодоляването на тези потенциални рискове в проектобюджета за 2018-а липсват. И в това отношение той не дава дългосрочна визия за стабилен икономически растеж. Защото стабилността е важна, но ако липсва развитие, се превръща в бреме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във