Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ПРОДАЖБАТА НА ОБЩИНСКИТЕ ФИНАНСОВИ КОМПАНИИ ПОТЪНА В НЕБИТИЕТО

Ентусиазмът на Столичния общински съвет да продаде дяловете си в Общинска банка и в Общинска застрахователна компания (ОЗК) се изпари. За двете сделки вече и дума не се отваря, а процедурите по приемането на оценките на двете дружества от месеци тъпчат на едно място. Единствено продажбата на ОЗК е заложена в приватизационната програма на столицата за 2008-а, докато собствеността в Общинска банка ще остане непокътната и през тази година. Дори заместник-кметът по финансите Минко Герджиков заяви за БАНКЕРЪ, че не знае подробности по хода на процедурите за продажбата на двете дружества. А пък от Столичната агенция за приватизация се правят на разсеяни, когато стане дума за банката и застрахователната компания. Цялото това мълчание е доста мистериозно, като се има предвид, че процедурите по оценката на двете дружества вървят от повече от година.
Още в началото на 2007 г. СОС обяви намерението си да продаде на стратегически инвеститор своите дялове, както и тези на дъщерните си компании в банката и в застрахователната компания. Ставаше дума за 72% от акциите на кредитната институция и за 65.55% от ОЗК. Бяха проведени конкурси за избор на оценители. В случая с банката резултатите от тези конкурси бяха оспорвани в съда, но в крайна сметка първоначалният победител - консорциумът Аржил, Камбуров, Транзакта, Мур Стивънсън БулМар, бе безапелационно утвърден. И... дотук всичко приключи. Консорциумът трябваше да предаде оценката на банката до края на ноември 2007 г., което така и не се случи. Първоначално обяснението за това, бе че след приключването на местните избори трябва да се конституира новият общински съвет, който единствено има правото да приеме предложената му оценка. Е, вече трети месец общинарите работят на пълни обороти, но въпросът с продажбата на банката така и не влиза в дневния им ред. Вестник БАНКЕРЪ научи, че оценката й се е забавила по вина на... мажоритарния собственик. С други думи, на общината. Запознати с процедурата твърдят, че крайните срокове за предаване на оценката са свързани с документи, които СОС трябва да предостави на консорциума оценител. И той не може да приключи работата си, тъй като не е получил въпросните бумаги. Както се казва, дребни процедурни камъчета препъват приватизационната каруца. Каквито и да са причините обаче, по всяка вероятност през 2008-а Общинска банка няма да има нов собственик.
Почти идентичен е и случаят с Общинската застрахователна компания. Тя бе оценена от фирмата Рацио-90. Експертното становище е, че пазарната стойност на 65.55% от акциите е с 1.5 пъти по-висока от номиналната. Приемането на оценката обаче бе отложено, тъй като според приетите изменения в Закона за застраховането компанията трябваше да увеличи капитала си от 6 млн. на 6.4 млн. лева. До края на 2007-а и това изискване бе изпълнено. Остана оценката да бъде разгледана от комисията по финанси към общината и след това да бъде внесена за гласуване в СОС. Изглеждаше, че поне тази процедура ще бъде придвижена бързо, тъй като общинарите открито коментираха, че смятат да продадат дела на СОС и на общинските фирми чрез търг с явно наддаване. Само че по правило в България много неща не се случват така, както би изглеждало, че е редно да станат. И продажбата на ОЗК потъна в забвение подобно на тази на Общинска банка.
Създава се впечатление, че СОС въобще няма сериозно намерение да се разделя с дяловете си в банката и в застрахователя. Публични изявления, че това трябва да стане, се появяват само когато в общинския съвет възникне конфликт между отделните политически групи или стане скандал с кмета, или когато се нагорещят отношенията с частния собственик на акции в двете дружества - Христо Ковачки. Тогава се задвижват процедури, правят се декларации, размахват се документи... И след няколко месеца всичко утихва. По всичко личи, че банката и застрахователната компания са безгласни заложници на политическите сили в СОС, а това не спомага за развитието им като търговски дружества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във