Банкеръ Daily

"Има такъв народ" греши:

Приватизацията на ББР е забранена от закона

S 250 26c91c4d 3912 4284 9d6b 1124303034ad
S 250 b6b71a86 bb54 4825 9717 e79560e81d35

Проектът за правителство, обявен от лидера на "Има такъв народ", се сблъска с гняв и бе отхвърлен от сочените за адекватни партньори - "Демократична България" и "Изправи се, мутри вън". Но извън политическите игри, които неминуемо ще се разиграват пред очите ни в следващите седмици, Трифонов представи едва два приоритета, които имат някакво отношение към финансовата и икономическата система на страната. И това бе една от грешкитe, които той допусна в деня след предсрочните парламентарни избори, на които изгря като първа политическа сила, прекъсвайки хегемонията на ГЕРБ и Бойко Борисов.  

 

Най-непосредствени и преки последици върху финансовата система на страната би имала лансираната от ИТН идея за приватизацията на Българската банка за развитие. Което незабавно бе прочетено от партиите на протеста като намерение за замитане на следите на раздадените досега милиони на фирми свързани със задкулисието.

Стратегията, която Трифонов обяви като приоритет, е 51% от акциите на ББР да бъдат продадени на стратегически чуждестранен инвеститор, а 49% да се изтъргуват на Българската фондова борса. Същата идея лансира още в началото на юни т.г. пред "Банкеръ", номинираният от ИТН за премиер Николай Василев. И всъщност е обяснимо защо Василев, който дълги години работи с капиталовите пазари, е радетел на тази идея. Но тя - на този етап, не се вписва в политическия контекст.

Да започнем оттам, че "операцията" по продажбата на ББР изисква най-малкото законодателни промени. 

Банката за развитие е създадена чрез специален нормативен акт - 

Закона за ББР,

приет през 2008 г. от 40-ото Народно събрание. Освен това тя оперира като всяка търговска банка, тъй като има пълен лиценз от БНБ.  

За да се случи приватизацията, законът трябва да бъде прекроен или заличен от правния мир, защото още в чл.1, ал. 2 се казва следното: "Банката е кредитна институция - акционерно дружество, в която държавното участие в капитала е не по-малко от 51 на сто"

Мажоритарното участие на държавата е абсолютно гарантирано и от чл. 6, ал.2 от Закона за ББР, където е записано, че: "Акциите на държавата в размер не по-малко от 51 на сто от регистрирания към всеки момент капитал са непрехвърлими."

Заключението е, че за раздържавянето на ББР ще са необходими гласове от другите партии в 46-ия парламент или продажба единствено на миноритарен пакет акции. Освен това, както добре знаем, годините на прехода, че и следващите, превърнаха приватизацията в мръсна дума и едва ли някоя от останалите формации би се окаляла, давайки подкрепа за едно такова предложение.

Отделен въпрос е дали Слави Трифонов изобщо си е направил труда да прочете закона, за да разбере, че

приватизацията на банката е прерогатив на Народното събрание

а не Министерския съвет, преди да заложи този, меко казано, дързък приоритет.

Може и да не му се е наложило, тъй като кандидат-премиерът на ИТН - Николай Василев, всъщност е един от авторите на тази идея. Бившият царски вицепремиер лансира тази теза в разговор с "Банкеръ" още в началото на юни.  

"Тази банка трябва да се приватизира, но политиците няма да разрешат това. Така тя ще си остане една от пробойните, през които изтичат средствата на данъкоплатците. Аз съм противник на насърчителното банкерство, създаването на такава специална банка е проблем, в дългосрочен план това винаги води до неприятности", каза тогава Николай Василев.

В случая възниква един доста любопитен въпрос. И той е: 

кога Василев е станал "противник на насърчителното банкерство"?! 

Дали през 2008 г., когато мнозинството на "Тройната коалиция", в която Николай Василев е министър, приема Закона за ББР, или в годините след това.

Съществуването на ББР в сегашния й вид бе поставено под въпрос, след като икономическият министър в служебното правителство Кирил Петков разкри, че осем фирми, част от които бяха посочени като свързани с Делян Пеевски, братя Домусчиеви, Румен Гайтански и Георги Самуилов, са получили кредити от банката за близо 1 млрд. лева. 

Сега един от най-харесваните министри от служебния кабинет подложи крак на "приоритета" за приватизацията на ББР. Това е и една от основните причини Кирил Петков да откаже да остане министър в кабинет на "Има такъв народ". Според Петков е хубаво тази банка да съществува.

"Като абсолютно прозрачна, за малкия и среден бизнес, с лимит от 5 млн. и новия професионален мениджмънт, да финансира малки иновативни компании. Тази банка трябва и има възможност да остане във вида, в който в момента я докарахме след 8 седмици борба. Банката, както беше преди ние да влезем, нямаше никакъв смисъл за българската икономика и обществото. Неслучайно големи икономики като Канада имат Банка за развитие. Те всъщност имат една определена функция – малките предприятия, които са иновативни и рискови, които не могат да вземат нормални кредити от търговските банки, да имат място, където да отидат", обобщи служебният икономически министър.

Имаше и още по-остри коментира от пространството на "Демократична България". Анализаторът Илиян Василев например смята, че никак не е случайно, че Слави Трифонов поставя приватизацията на ББР като топ цел на неговото управление.

"Идеалният начин да се заметат следите на милиардите получени от олигарсите на Доган. Пито платено. Държавата лош стопанин и..... ние целокупно пием студена вода. ББР първо да си върне кредитите от приближението на Доган, след това да се мисли за ролята и мястото й. Имаме нужда от насърчителна банка. Ега ти логиката - разкриха ни зулумите в ББР, да я приключим...", гласи гневният коментар на Василев в социалните мрежи.

Колкото до втория финансово-икономически приоритет, обявен от ИТН, той е 

влизането на България в еврозоната. 

И този анонс изглежда напълно логичен за проектокабинет начело с ексвицепремиера Николай Василев, който е ярък застъпник на членството ни във валутния съюз. Но пък част от обществото настоява за референдум по темата, в правенето на какъвто Трифонов има достатъчно опит. 

Актуалните нагласи от проучването от 9 юли на Евробарометър към въвеждането на еврото обаче не са еднопосочни: 77% от анкетираните българи се опасяват, че ако еврото замести лева, ще се стигне до изкуствено повишаване на цените. 66 на сто смятат, че страната ни не е готова да въведе еврото. Близо 54% са изцяло за въвеждане на еврото срещу 44 на сто, които са абсолютно против. Лек превес все още имат скептиците, които са на мнение, че негативните последствия от такава стъпка ще са повече от положителните

Facebook logo
Бъдете с нас и във