Банкеръ Daily

Финансов дневник

Примитивната идея за минималната заплата

Правителството предлага 770 лв. единна ставка, работодателите искат тя да е по отрасли

Служебното правителство предлага от новата година минималната заплата да се качи от сегашните 710 на 770 лева.

Според служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров тя трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за предходната година. Дали си е задавал министър някога въпроса: откъде ще дойдат тези пари във фирмите или е готов да обрече на масов фалит де що има микро и дребен бизнес. И още: през коя година целокупното население може да очаква да влезе в Еврозоната, разчитайки на прилични доходи.? Защото 385 евро е направо неприличен доход. 

Да изключим от сметката чиновниците - техните заплати подскачаха нагоре и когато целия народ се препъваше в Ковид кризата. 

Служебното правителство предлага от новата година минималната заплата да се качи на от сегашните 710 на 770 лева. Според служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров тя трябва да е равна на 50% от средната работна заплата за предходната година.

Председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира за „БАНКЕРЪ” темата така:

„Тази методика е абсолютно погрешна. Минималната работна заплата трябва да се договаря по отрасли между работодателските и синдикалните организации. Само този начин е справедлив и гарантира реално увеличение. Такъв е опитът на Италия, Швеция и други страни, в които МРЗ е с около 60% по-висока от останалите страни в Европа”.  

Попитахме го къде остава ролята на правителството тогава, а той каза: 

"То трябва да бъде само в ролята на координатор". 

Велев добави, че се допуска и друга грешка - средната работна заплата се взема от статистиката, където е в брутно изражение, а минималната заплата се взема като основна без добавките за клас прослужено време, който е отживелица и България може би е една от последните страни в света с подобна надбавка. Съпоставянето на брутна средна заплата с основна минимална е дълбоко погрешно, заключи той.

„БАНКЕРЪ” направи една примерна сметка, за да докаже несъстоятелността на правителствената идея, за която говори и Велев. Според най-новите данни на НСИ 

средната месечна работна заплата за юни в телекомуникациите е 4216 лв.,

а на другия полюс е хотелиерството и ресторантьорството със средно 1058 лв. на месец. За да получим средната за страната работна заплата трябва да ги съберем и да ги разделим на две. Получава се 3137 лева. По правителствената формула месечната минимална работна заплата трябва да е 1568 лева. Т.е. при при минимална работна заплата от 1568 лв. в хотелиерството ще получават средна заплата от 1058 лв., което е пълен нонсенс.

Идеята за 770-780 лв. минимална работна заплата вече бе обсъждана и по времето на предишния социален министър Георги Гьоков, но според работодателите е прибързана. От най-голямата работодателска организация посочиха, че това е формула „в примитивен вид“ и изразяват своите резерви към нея. Според тях високодоходните групи оказват значително влияние върху средната работна заплата.

Не сме променили позицията си и на йота” заяви още Велев.

Увеличението на минималната работна заплата за следваща година е неизбежно, като то трябва да бъде по-голямо от досегашните 50-60 лв., за да компенсира инфлацията, смята икономистът Петър Ганев. Той изрази убеждението си, че сегашните социални мерки са широки и се разпиляват, затова не стигат до най-бедните.

Към 1 юли 2022 г. нивата на минимално заплащане варират в широк диапазон сред страни членки на Европейския съюз. Разликата между 

най-високата минимална заплата, регистрирана в Люксембург (2313 евро), и най-ниската - в България (363 евро)

възлиза на 6.4 пъти. Това сочат най-новите данни на Евростат.

Средният годишен темп на растеж на минималните възнаграждения между януари 2012 г. и януари 2022 г. е най-висок в Румъния (+12,6 на сто), следвана от Литва (+12,1 на сто) и България (+9,4 на сто).

Националните минимални ставки на работни заплати, отчитани по методологията на Евростат в края на съответното полугодие, се представят като месечни показатели за брутни доходи, т.е. преди приспадане на данъци върху дохода и социалноосигурителни вноски, дължими от служителя. Но тези удръжки също варират в различните държави.

Поради тези разлики и с цел по-приложимо сравнение, статистиката взема предвид и минималните заплати на страните от ЕС, изразени в паритети на покупателната способност (ППС) към разходите за крайно потребление на домакинствата. Той изразява колко валутни единици струва определено количество стоки и услуги в различните страни и елиминира ефекта от разликите в ценовите нива между страните, създадени от колебания в обменните курсове на валутите им.

Тази корекция намалява разликите между страните, като сравнява стандартите на покупателната способност (СПС). При сравнение на минималните работни заплати, изразени в ППС, страната, отчела най-ниски нива на показателя е Латвия - 630 евро. България заема второто място сред държавите с най-ниска минимална заплата, изразена в ППС, с 653 евро. Люксембург остава с най-висок показател (1747 евро).

Губещи за периода от 2020-а година досега са онези, които работят за себе си, каза Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Пенсионерите миналата година имат увеличение на доходите от 12%, докато средно за страната увеличението на доходите от заплати е малко под 10% - между 8 и 9 процента. И тук се слагат и държавните служители. Фактически губещи за периода от 2020-а година досега са онези, които работят за себе си, а не на държавна работа.

България за последните, да речем, 20 години има успех в намаляването на процента бедни. Онова, което се мери и се казва като национална линия на бедността, се променя всяка година или почти всяка.

В средата на 90-те години бедните са 40% от населението. В периода 2020, 2021 и 2022 г., тези бедни – крайнобедните в България през 2020 г. са някъде около 1.5%, през 2021 г. са 0.85 % от населението. В САЩ те са 1.6%, заключава Станчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във